Kорейските гмуркачки дори над 70 години съперничат на морските бозайници под водата

Въпреки напредналата си възраст, често над 70 години, корейките Хеньо, изцяло женска общност от водолази на остров Чеджу, прекарват повече време под вода по време на гмурканията си, отколкото бобрите, и почти съвпадат с морските видри и морските лъвове, показва ново проучване, публикувано в Current Biology.

Тези жени се гмуркат многократно с часове без класическата "реакция при гмуркане", наблюдавана при тюлените или китовете.

Реакцията на гмуркане, известна още като гмуркателен рефлекс, представлява набор от автоматични физиологични промени в организма, които настъпват при потапяне на лицето в студена вода, задействани с цел намаляване на консумацията на кислород. Това включва намаляване на сърдечната честота (брадикардия), свиване на периферните кръвоносни съдове и пренасочване на кръв към жизненоважни органи като мозъка и сърцето.

При корейските гмуркачки обаче вместо да намалява, сърдечната честота се повишава, което е рядък човешки модел на устойчива водна адаптация, която е едновременно културна и физиологична.

Изчезваща култура на гмуркане

Хеньо, което означава "морски жени", практикуват на остров Чеджу от векове гмуркане със задържане на дъха, събирайки морски таралежи, морски охлюви абалон и водорасли без водолазни бутилки или плавници.

Настоящото поколение може би е последното, което прави това проучване както научно, така и културно актуално. В исторически план се твърди, че техният кратък, остър диалект се е развил от необходимостта от бърза комуникация на повърхността на водата.

Въпреки че гмуркането със задържане на дъха се практикува и от японските ама и баджау от Югоизточна Азия, Хеньо остават уникални като изцяло женска общност от по-възрастни водолази, често продължаващи до осемдесетте си години.

Как е проведено проучването

Изследователи от Университета на Юта по здравеопазване и международни сътрудници са изследвали седем представителки на племето Хеньо, на възраст от 62 до 80 години, които са били водолази от поне трето поколение. Екипът ги е оборудвал с устройства за близка инфрачервена спектроскопия (NIRS), разработени за изследвания на морски бозайници.

Тези устройства са измервали дълбочината на гмуркане, ускорението, промените в хемоглобина, сърдечната честота и оксигенацията както в мускулните, така и в мозъчните тъкани. Общо са анализирани 1786 естествени гмуркания с цел събиране на риба, с физиологични данни с висока резолюция от близо 2000 индивидуални гмуркания.

Група водолази от племето Хеньо се подготвят за гмуркане в Чеджу, Корея. Кредит: Melissa Ilard

Ключови резултати и сравнения

Резултатите изненадват учените. Средно, Хеньо прекарват 56% от времето си в морето под вода, най-високият процент, регистриран някога при хората. Това надвишава времето, прекарано под вода от полуводни бозайници като бобри и съперничи на изцяло морски видове като морските видри и новозеландските морски лъвове.

Повечето гмуркания са плитки, със средна дълбочина под един метър и продължителност около 11 секунди, като възстановяването на повърхността отнема само девет секунди.

За разлика от тюлените или делфините, Хеньо не са показали "реакция на гмуркане" – физиологичен рефлекс, който намалява сърдечната честота, за да се спести кислород. Вместо това, сърдечната им честота се е увеличавала до над 100 удара в минута по време на активност. Този модел предполага, че техните многократни, кратки и плитки гмуркания генерират по-малък кислороден недостиг, но може да доведат до по-високо натрупване на въглероден диоксид, което води до физиологични реакции, подобни на тези при физически упражнения.

"Тези открития наистина подчертават колко изключителни са тези жени", каза доктор Мелиса Илардо (Melissa Ilardo), старши автор и изследовател в Университета на Юта по здравеопазване.

Група гмуркачки хеньо във водата край бреговете на Чеджу, Корея. Кредит: Ho-Joon Lee

Последици за човешката биология

Хеньо демонстрират на какво е способна човешката адаптивност. За разлика от повечето спортисти, тяхното гмуркане се практикува в по-късна възраст, което показва, че елитни постижения са възможни дори в напреднала възраст. Липсата им на класическа реакция при гмуркане повдига въпроси дали други стратегии могат да заместят рефлекторното запазване на кислорода. Това също така показва, че човешките способности за гмуркане могат да се доближат до тези на морските бозайници чрез културна практика и физиологична устойчивост.

По-рано екипът на Илардо установява, че всички жители на Чеджу, включително и гмуркачките, са генетично различни от хората от континентална Корея и че са носители на вариант на ген, който по-рано е бил свързван с толерантността към студена вода и може да направи гмуркачите по-малко уязвими към хипотермия.

Корейските гмуркачки Хеньо прекарват повече време под вода от всички други хора и съперничат на полуводните бозайници, въпреки че са в напреднала възраст. Тяхната физиология оспорва предположенията за човешкото гмуркане, показвайки, че културните практики и издръжливостта могат да заместят рефлексите на бозайниците за поддържане на живота под вълните.

Справка: McKnight, J. Chris et al.; Diving behaviour and physiology of the Korean Haenyeo; Current Biology, Volume 35, Issue 16, R797 - R798; DOI: 10.1016/j.cub.2025.06.066

Източник: Elderly Korean Sea Women Dive Like Marine Mammals, University of Utah

Още по темата

05/05/2025

Човекът

Генетични адаптации позволяват на корейски гмуркачки да се справят с екстремни условия

17/01/2020

Човекът

Оказва се, че някои неандерталци са умеели да плуват и да се гмуркат за миди

29/08/2018

Животът

Гмуркачи намериха огромен 4-метров калмар на плаж в Нова Зеландия

23/04/2018

Животът

За първи път ДНК тестове разкриват генетични адаптации за гмуркане (видео)