От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?

Климатека Последна промяна на 06 декември 2023 в 00:00 3211 0

Кредит Unsplash

Негативните последици от замърсяването и промените в климата допринасят за социалните и икономически неравенства

Климатичните промени носят висок риск за нарушаване на човешките права в глобален аспект. И ако досега сме свикнали да търсим защита от правителството, вече е време да зададем въпросите си към тези предприятия, които замърсяват и остават ненаказани за щетите върху околната среда и върху качеството на живот на хората. Въпросът е дали можем да направим нещо и как да се справим с проблемите със замърсяването и покачването на температурите? Правото на чиста околна среда е уникално в това, че е колективно право, което цели да сплотява всички ни под една кауза – човешките права и бъдещото на планетата.

Правото на чиста околна среда

На 28 юли 2022 г. ООН припозна правото на човека на чиста, здравословна и устойчива околна среда, с което приканва държавите, представителите на частния сектор и други заинтересовани страни да предприемат спешни мерки за справяне с климатичните промени, включващи международно сътрудничество, развитие на капацитет и споделяне на добри практики. С тази резолюция ООН признава, че борбата с климатичните промени е тясно свързана с човешките права. Ролята на резолюцията е да бъде катализатор на промяната, да направи по-силни екологичните закони и политики; да подобри приложението на новите регулаторни рамки; да ангажира обществото във взимането на решения, в намаляване на екологичната несправедливост и по-добро екологично представяне. Европейският парламент също припознава, че последиците от изменението на климата имат въздействие върху човешките права и защитниците на околната среда.

В България правото на чиста околна среда е гарантирано в Конституцията – чл. 55, която поставя и задължение на гражданите също да опазват околната среда. Институцията на Омбудсмана разглежда жалби, свързани с правото на чиста околна среда, които най-често включват следните проблеми: екологична оценка; оценка на въздействието, свързани с инвестиции; промишлено замърсяване; мерки за ограничаване на шум, замърсяване на въздуха, изземване на наносни отложения за тяхното почистване. Всеки един от примерите оказва въздействие върху човешките права, затова и резолюциите, и различните международни конвенции приканват за координация между различните заинтересовани страни, като за България това означава по-добра координация между държавните институции, частния сектор и общността.

Интегрирането на човешките права в Парижкото споразумение, заедно със социални и екологични принципи, показва връзката между климатичните промени и реализирането на човешките права. Прилагането на подход, основан на правата на човека, е заложен и в Целите за устойчиво развитие, които прилагат принципите на универсалност, равенство, недискриминация, участие и отговорност.

Фигура 1: Глобални цели за устойчиво развитие

Тези принципи са насоки в развитието на сътрудничество на ООН и развитието на капацитет на носителите на задължения (държавни и частни субекти), и носители на права, които могат да бъдат заявени. Историческата значимост на Парижкото споразумение е, че дава възможността на държавите и други заинтересовани страни, които се борят с климатичните промени, да предприемат трансформация, базирана на устойчиво развитие и зачитане на човешките права.

Защита на правата ни

Спецификата на темата се изразява в това, че когато говорим за човешки права, най-често ги свързваме със защитата, която държавата осигурява, когато тези права са нарушени. По отношение на климата, ако има нарушения, свързани с екологичните закони, то съдът или съответните институции са тези, които трябва да се произнесат при откриване на нарушения. Въпросът е дали трябва да се изчака сезирането на дадена институция или отрицателното въздействие на дейността на бизнеса може да бъде прекратено? Конкретните примери са изключване на съоръжения при завишени нива на отделяне на вредни газове; почистване на водоизточници или подкрепа на местното население, в случаите на отделяне на газове в атмосферата, които могат да бъдат животозастрашаващи.

Можем ли да говорим за задължения на бизнеса за зачитане на човешките права по отношение на климата?

Компаниите в своята дейност си взаимодействат с природата и околната среда постоянно чрез извличането и употреба на природни ресурси. Чрез дейностите си те създават финансова стойност, работни места и развиват икономиката, което подобрява жизнения стандарт на хората. Но от друга страна, стопанската дейност на компаниите води до прекомерното извличане на ресурси, отделянето на парниковите газове, повишаването на глобалните температури, като това са част от факторите, които допринасят за глобалната климатична криза. Катастрофалните последствията от кризата въздействат върху климата, екосистемите и биоразнообразието, като това от своя страна въздейства пряко или непряко върху човешките права. Всичко е взаимосвързано в тази огромна екосистема и практиката показва, че климатичните промени имат социално въздействие и върху човешките права. Негативните последици от климатичните промени допринасят за социалните и икономически неравенства, които засягат най-вече хората от уязвимите групи.

Може ли бизнес моделите да увеличат риска от нарушаване на човешките права?

Извличането на уран в Киргизстан, който е силно радиоактивен материал, е в основата на минното производство. Рисковете от неблагоприятно въздействие върху човешките права са свързани с право на здраве, защита от излагане с радиация и други екологични рискове, въздействащи на правото на живот и загуба на биоразнообразие. Понякога изграждането на центрове за събиране на данни, които използват голямо количество енергия и вода, имат отрицателно въздействие върху общностите, намиращи се в близост до тях. Тези центрове могат да въздействат върху селското стопанство, какъвто е случаят в Нидерландия, където отделянето на химикали може да повлияе на плодородието и качеството на почвата, което може да има последствия върху правото на работа и стандарт на живот, на достъп до храна и чиста околна среда. Разширяването на мините често е свързано с отчуждаване на земи и принудително изселване. Такъв е случаят и със село Бели Бряг, където малката група, живеещи хора са изложени на шум, прах, замърсен въздух и селскостопанска земя, което засяга правото им да притежават земя и да изкарват прехрана си.

Корпоративна отговорност за зачитане на човешките права

Въздействието на бизнеса върху човешките права е припознато в Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, представени от Джон Ръги през 2011 г. пред Съвета на ООН по правата на човека. Ръководните принципи са признати за стандарти за отговорно бизнес поведение, които съдържат насоки към държавите и към предприятията за зачитане и намаляване на отрицателното въздействие върху човешките права. Климатичните промени не са упоменати изрично в стандартите, но идеята е да се разглеждат всички права, което позволява и включването на правото на чиста околна среда. Значимостта на това развитие, повлияно от юридически, научни и политически процеси в последните 10 години, е, че

„държавите и [1] бизнес предприятията имат задължения и отговорности по отношение на изменението на климата и по отношение на въздействието на изменението на климата върху правата на човека“.

Приложението на Ръководните принципи предлага полезна и ценна насока как държавите и предприятията да се справят с въздействието на климатичните промени върху правата на човека. Принципите се основават на 3 стълба (Фиг. 2), които включват ролята на държавата, корпоративната отговорност за зачитане на човешките права и ефективната защита. По отношение на климата, държавите имат задължението да защитават гражданите срещу предвидими въздействия, свързани с изменението на климата, което включва регулиране на бизнес дейностите и защита на човешките права от неблагоприятни въздействия.

Фигура 2: Трите стълба на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека. Източник: Shift project

  1. Препоръките към държавите е да се създадат Национални планове за бизнеса и правата на човека, като в момента съществуват 30 такива, като част от тях акцентират върху околна среда и климатичните промени.
  2. Корпоративна отговорност за зачитане на човешките права включва отговорността на компаниите да не причиняват, да не допринасят или да са свързани пряко или непряко с въздействие върху човешките права на климатичните промени.
  3. Ефективната защита включва задълженията и отговорността държавите и компаниите да предоставят ефективна защита и компенсация за въздействието върху околната среда и човешките права, свързани с климатичните промени.

Какво означава това на практика?

Ръководните принципи поставят изискването към компаниите да осъзнават нуждата и да правят оценка на рисковете от дейностите си и решенията си, както и на бизнес отношенията в цялата верига на стойността, които могат до доведат до отрицателно въздействие върху човешките права. За да бъде ефективна тази оценка, компаниите трябва да извършват надлежна проверка върху правата на човека, ангажирайки се със засегнатите и заинтересованите страни. В контекста на климатичните промени това означава да се прави оценка върху потенциалните рискове върху човешките права: от генерирането и отделянето на парникови газове в атмосферата; замърсяване на въздуха; дейности, които увеличават уязвимостта и намаляват възможността за справяне с климатичните промени; въздействието на въглеродните компенсации; плановете и усилията за смекчаване на промените и адаптиране са съобразени със зачитане на човешките права.

Кои са най-засегнатите права при климатичните промени?

Правата, които са най-засегнати при климатичните проблеми са: правото на живот, на самоопределяне, на развитие, достъп до храна и вода, здравеопазване, дом, образование; право на информация; правата на бъдещите поколения. Широкият спектър от права, които биват засегнати, изискват и отговор, който да подобри неблагоприятното въздействие на бизнеса върху човешките права чрез превантивни мерки:

  • намаляване на отделянето на парникови газове;
  • гаранции за достъп до информация, свързана с климата;
  • прозрачност, отчетност и комуникация от страна на бизнеса;
  • възможност за ефективно публично участие за проблеми, които касаят климата.

Преимуществото за компаниите, които прилагат Ръководните принципи и зачитат човешките права, е, че те могат да извършват оценка на риска, независимо дали държавата, в която оперират има високи стандарти за защита на човешките права. Забелязват се случаи, в които държавата действа бавно или няма желание да реагира по някои въпроси, но компаниите взимат нещата в свои ръце или за да намалят рисковете върху човешките права, или да предоставят нужната компенсация.

Предприятията с държавно участие би трябвало да дават пример за спазване на човешките права, но практиката показва, че те могат да бъдат нарушители и донякъде използват статуса си, за да избегнат отговорност.

В България случаи на замърсяване на реки в резултат на изхвърляне на отпадъци, води до убиване на риба, като реакцията може да бъде зарибяване на реката и отстраняване на замърсяването, ако се установи кой е причинителят. Разбира се има и случаи, в които времето за реакция и за отстраняване има пагубни последствия за биоразнообразието във водите. Затова ролята на общността става все по-значима за бързото подаване на сигнали и справяне с различните проблеми, и с даването на гласност. Примерите показват, че ако компаниите са нарушителите, то те могат да предприемат мерки за смекчаването на негативното въздействие, без да чакат намесата на държавата. Замърсяването на водите води до екологични последици, свързано с качеството на водата и влияние върху биоразнообразието, но то може да повлияе и върху качеството на живот на хората, да въздейства на правото им на работа и правото им на достъп до храна и чиста вода.

Фигура 3: Процес на надлежна проверка и помощни мерки. Източник: Организация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), 2018

Заключението е, че расте броят на компаниите, които стават все по-отговорни и по-прозрачни, но е трудно да се установи дали мотивацията им e продиктувана от грижа за природата и хората или е свързана със съществуващите регулаторни изисквания. В България Ръководните принципи са слабо приложими, тъй като темата за спазването на човешките права е свързана с ролята на държавата. Това се променя, тъй като влизат в сила все повече регулации, които правят задължителни изискванията за отчетност на компаниите за техните екологични, социални и корпоративни аспекти (ESG), а по отношение на човешките права тенденциите са към преминаване към задължителна надлежна проверка за въздействие (Фиг. 3) върху околната среда и правата на човека. Дали планираните регулации ще доведат до устойчива промяна е трудно да се каже, но остава безспорен фактът, че е време да се поеме отговорност и от частни, и от публични компании, защото зелената трансформация върви заедно с грижата за околната среда и зачитането на човешките права.

В публикацията са използвани материали от:

Източник: От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?, Климатека

Авторът Оля Пенева e част от авторския кръг на Климатека, специалист по бизнес и човешки права, който вярва в приложението на подход, основан на правата на човека в разрешаването на глобалните проблеми. В академичната си дейност, тя е анализирала възможността за прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека в България, следвайки моделите за развитие на политиките за равнопоставеността. Основател е на Българската фондация за бизнеса и правата на човека. В работата си се стреми към прилагане на междусекторен подход при разглеждането на значими теми, свързани с въздействието на бизнеса върху човешките права. Вярва в нуждата от поставянето на темата за защитата на околната среда успоредно с темата за човешките права.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !