Генетично изследване на някои от последните ловци-събирачи от каменната ера в Западна Европа разкри възможна стратегия в древните общества за избягване на кръвосмешението.
За първи път са анализирани геномите на няколко ловци-събирачи от каменната ера, които са живели близо до нови земеделски общности от неолитната епоха.
Изследователите секвенират и анализират пълните геноми на 10 индивида, открити в съвременна Франция. Древните хора са живели преди около 8300 и 6760 години. Те са открити в 3 гробни места - Шампини в североизточна Франция и Тевиек и Хоедик в северозападна.
Местоположение на лица и гробове, разгледани в текста. Кредит: Proceedings of the National Academy of Sciences (2024).
Те са живели през късния мезолит (средната каменна епоха) – период на развитие на човешката култура, който в някои части на Франция е продължил до преди около 6500 години.
Началото на мезолита настъпва след края на последната ледникова епоха. Хората от мезолита все още са били ловци-събирачи, но по-умерените климатични условия са довели до значителни промени в човешкото общество. Това включва нови модели и технологии за заселване, както и появата на препитание към неговия край, водещо до земеделие и животновъдство през епохата, известна като неолит (нова каменна ера).
Новото изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че кръвните линии и родството не са единствените фактори, участващи в оформянето на тези древни общности. И различните семейства, живеещи заедно, може да са били стратегия за избягване на кръвосмешението.
"Това дава нова картина на последните популации на ловци и събирачи от каменната ера в Западна Европа", разказва старшият автор професор Матиас Якобсон (Mattias Jakobsson ) от Университета в Упсала, Швеция. "Нашето проучване предоставя уникална възможност за анализ на тези групи и тяхната социална динамика."
С появата на неолитните земеделци, техните взаимоотношения и взаимодействия с последните групи на ловци - събирачи са относително неизвестни.
Предишни изследвания, базирани на изотопни данни, предполагат, че последните общности на ловци-събирачи умишлено са асимилирали жени от своите неолитни съседи. Но новото генетично изследване показва, че те са се смесвали с други ловци-събирачи.
"Нашите геномни анализи показват, че въпреки че тези групи са съставени от няколко индивида, те като цяло не са били тясно свързани генетично", отбелязва първият автор Лучана Симоеш (Luciana G. Simões), изследовател от Университета в Упсала. "Освен това нямаше признаци на инбридинг. Знаем обаче, че е имало различни социални единици – с различни диетични навици – и се появява модел на групи, който вероятно е бил част от стратегия за избягване на кръвосмешение."
Други изследвания също показват, че дори изолирани мезолитни групи избягват инбридинга.
Находките са необичайни сред погребенията от мезолита, тъй като преди това се предполагаше, че индивидите, погребани заедно, трябва да са свързани.
"Нашите резултати показват, че в много случаи – дори в случай на жени и деца в един и същи гроб – индивидите не са били роднини", разказва съавторът д-р Амели Виале (Amélie Vialet) от Националния природо-исторически музей във Франция. "Това предполага, че е имало силни социални връзки, които нямат нищо общо с биологичното родство и че тези взаимоотношения са останали важни дори след смъртта."
Как тези условия на живот са се развили в тези общества остава загадка.
Справка: Genomic ancestry and social dynamics of the last hunter-gatherers of Atlantic France; Luciana G. Simões, Rita Peyroteo-Stjerna, Grégor Marchand and Mattias Jakobsson; Proceedings of the National Academy of Sciences, February 26, 2024; 121 (10) e2310545121; https://doi.org/10.1073/pnas.2310545121
Източник: Last Stone Age hunter-gatherers avoided inbreeding, Сosmos magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари