Съставът на чревната микробиота може да повлияе на вземането на решения

Ваня Милева Последна промяна на 20 май 2024 в 00:00 2480 0

Коменсални бактерии (червени) сред мукус (зелени) и епителните клетки (сини) в тънките черва на мишка

Кредит University of Chicago

Коменсални бактерии (червени) сред мукус (зелени) и епителните клетки (сини) в тънките черва на мишка

Начинът, по който вземаме решения в социален контекст, може да се обясни с психологически, социални и политически фактори. Но дали не действат и други сили? Хилке Пласман (Hilke Plassmann) и нейните колеги от Парижкия мозъчен институт и Университета в Бон показват, че промените в чревната микробиота могат да повлияят на нашата чувствителност към справедливост и как се отнасяме към другите. Техните открития са публикувани в списание PNAS Nexus.

Чревната микробиота – т.е. всички бактерии, вируси и гъбички, които обитават храносмилателния ни тракт – играе ключова роля в организма ни, далеч отвъд храносмилателната функция. Последните изследвания подчертават въздействието ѝ върху когнитивните способности, стреса, тревожността, депресивните симптоми и поведението; мишки, отгледани в стерилна среда например изпитват трудности при взаимодействие с други мишки.

Въпреки че тези резултати са обещаващи, повечето от тези изследвания са проведени върху животни и не могат да бъдат екстраполирани върху хора. Освен това те не ни позволяват да разберем какви невронни, имунни или хормонални механизми действат в този интересен диалог между мозъка и стомашно-чревния тракт: изследователите наблюдават връзка между състава на микробиотата и социалните умения, но не знаят как точно едното контролира другото.

"Наличните данни сочат, че чревната екосистема комуникира с централната нервна система по различни пътища, включително и чрез блуждаещия нерв", обяснява Пласман (Университет Сорбона), ръководител на екипа "Контрол-интероцепция-внимание" ("Control-Interoception-Attention") в Парижкия мозъчен институт и професор вбизнес училището Insead във Фонтенбло, Франция. "Възможно е да се използват и биохимични сигнали, които предизвикват освобождаването на невротрансмитери, като допамин и серотонин, които са от съществено значение за правилното функциониране на мозъка."

Изследване на алтруистичното наказание

За да установят дали съставът на човешката чревна микрофлора може да повлияе на вземането на решения в социална среда, изследователката и нейните колеги използват поведенчески тестове - включително известната "игра на ултиматум", при която на един играч се дава парична сума, която той трябва да раздели (справедливо или несправедливо) с втори играч, който е свободен да откаже предложението, ако го сметне за недостатъчно. В този случай никой от играчите не получава пари.

Отказът от паричната сума е еквивалентен на това, което се нарича "алтруистично наказание", т.е. на импулса да наказваме другите, когато дадена ситуация се възприема като несправедлива: за втория играч възстановяването на равенството (никой не получава пари) понякога се чувства по-важно от получаването на награда. След това играта на ултиматум се използва като експериментален начин за измерване на чувствителността към справедливостта.

За да използват напълно този ефект, изследователите набират 101 участници. В продължение на седем седмици 51 от тях приемат хранителни добавки, съдържащи пробиотици (полезни бактерии) и пребиотици (хранителни вещества, които подпомагат колонизацията на бактериите в червата), а други 50 получават плацебо. Всички те участвали в игра на ултиматум по време на две сесии в началото и в края на периода на приемане на добавките.

Бактериите ли дърпат конците?

Резултатите от проучването показват, че групата, която е получавала добавките, е била много по-склонна да отхвърля неравностойни предложения в края на седемте седмици, дори когато разпределението на парите е било леко небалансирано. Обратно, групата, получаваща плацебо, се е държала по сходен начин по време на първата и втората тестова сесия.

Нещо повече, поведенческата промяна в групата, получаваща хранителни добавки, била съпроводена от биологични промени: участниците, които в началото на изследването имали най-голям дисбаланс между двата типа бактерии, които доминират в чревната флора (Firmicutes и Bacteroidetes), претърпели най-значителна промяна в състава на чревната си микрофлора с приема на хранителни добавки. Освен това те са показали и най-голяма чувствителност към справедливостта по време на тестовете.

Изследователите наблюдават и рязък спад в нивата им на тирозин, прекурсор на допамина, след седемседмичната интервенция. За първи път се очертава причинно-следствен механизъм: съставът на чревната микрофлора може да повлияе на социалното поведение чрез прекурсорите на допамина - невротрансмитер, участващ в механизмите за възнаграждение в мозъка.

"Твърде рано е да се каже, че чревните бактерии могат да ни направят по-малко рационални и по-възприемчиви към социални съображения", заключава Пласман. "Тези нови резултати обаче изясняват кои биологични пътища трябва да разгледаме. Перспективата за модулиране на чревната микрофлора чрез диета, за да се повлияе положително на вземането на решения, е вълнуваща. Трябва много внимателно да проучим този въпрос."

Справка: Marie Falkenstein et al, Impact of the gut microbiome composition on social decision-making, PNAS Nexus (2024). DOI: 10.1093/pnasnexus/pgae166

Източник: Composition of gut microbiota could influence decision-making, Marie Simon, Paris Brain Institute

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !