
Странен молекулярен модел, първоначално погрешно приет за грешка, доведе до неочаквано откритие: молекули, образуващи неповтарящи се структури, подобни на проблема с мозайката с забележителната плочка "Айнщайн".
Това явление, задвижвано от хиралност и енергиен баланс, може да проправи пътя за нови открития в молекулярната физика.
Загадката на мозайката "Айнщайн"
На кръстопътя между математиката и плочкаджийството се намира проблемът "Айнщайн" - пъзел, който въпреки името си няма нищо общо с Алберт Айнщайн. Въпросът е прост, но дълбок: може ли плочка с една и съща форма да облицова безкрайна повърхност, без изобщо да създаде повтарящ се модел? През 2022 г. английският математик аматьор Дейвид Смит откри такава форма, известна като "протоплочка".
Химикът Карл-Хайнц Ернст (Karl-Heinz Ernst) от швейцарските федерални лаборатории Empa никога не е очаквал този математически проблем да премине в неговата област на изследване. Работата му се фокусира върху това как молекулите кристализират върху метални повърхности, а не върху задачи с плочки. Но това се променя, когато неговият докторант Ян Фойгт (Jan Voigt) прави необичайно откритие. В един експеримент определена молекула кристализира върху сребърна повърхност - не в очакваната подредена структура, а в неправилна подредба, в която никога шарките не се повтарят. Още по-удивителното е, че всеки път, когато експериментът се повтаря, се появява различен непериодичен модел (патерн).
Първоначално Ернст и Фойгт предполагат, че е станала грешка. Но като се задълбочават, разбират, че моделите са реални.
Защо молекулите се подреждат по този начин? Отговорът, сега публикуван в Nature Communications, разкрива неочаквана връзка между химията и дългогодишна математическа загадка.
Изследователите са използвали молекула, наречена tris(tetrahelicenebenzene) или t[4]HB, която може лесно да промени своята хиралност. Кредит: Empa
Странната роля на хиралността
Ернст и Фойгт се интересуват от така наречената хиралност, която характеризира много органични молекули. Въпреки че хиралните структури са химически идентични, те не могат да се завъртят и да съвпаднат една с друга – подобно на нашите дясна и лява ръка. Това свойство е особено важно във фармацевтичната индустрия. Повече от половината от всички съвременни лекарства са хирални. Тъй като всички биомолекули като аминокиселини, захари и протеини в нашето тяло имат еднаква хиралност, активните фармацевтични съставки също трябва да бъдат с една и съща хиралност. Лекарство с неправилна хиралност е в най-добрия случай неефективно, а в най-лошия дори вредно.
Следователно контролирането на хиралността по време на синтеза на органични молекули е от огромен интерес в химията. Една от възможностите е кристализацията на хирални молекули. Той е евтин, ефективен и широко използван – и въпреки това не е напълно разбран. Изследователите на Empa първоначално са се опитвали да продължат да изследват това с техния експеримент. Те вземат много специална молекула, която лесно променя посоката си на стайна температура – нещо, което повечето хирални молекули практически никога не правят.
"Очаквахме молекулите да се подредят в кристала в съответствие с тяхната хиралност", обяснява Карл-Хайнц Ернст, "тоест или да се редуват, или да са в групи с една и съща хиралност."
Вместо това, молекулите привидно произволно се подреждат в триъгълници с различни размери, които от своя страна образуват неправилни спирали на повърхността – неповтарящата се или непериодична структура, която изследователите първоначално смятат за грешка.
Геометричният "Айнщайн": Ако облицовате повърхност с тази форма, моделът никога не се повтаря. Кредит: David Smith, Joseph Samuel Myers, Craig S. Kaplan, Chaim Goodman-Strauss / CC BY 4.0 CC BY
От части на пъзел до физика
След много лутане Фойгт и Ернст най-накрая успяват да дешифрират молекулярните модели – не само чрез физика и математика, но и като ги изпробват с реални парчета пъзел на компютъра или дори у дома на кухненската маса. Подреждането на молекулите не е напълно произволно. Те образуват триъгълници, със страни с дължина между две и 15 молекули. Във всеки експеримент доминира размерът на един триъгълник. Нещо повече, триъгълници с един размер по-големи и с един размер по-малки също има – но не и други.
"При нашите експериментални условия молекулите "искат" да покрият сребърната повърхност възможно най-плътно, защото това е най-енергийно благоприятният резултат", обяснява Ернст. "Но поради тяхната хиралност, триъгълниците, които образуват, не се вписват точно в краищата и трябва да бъдат леко изместени."
По-малкият и по-големият триъгълник са необходими, за да се запълни повърхността възможно най-ефективно. Тази подредба създава и дефекти на някои места – малки несъответствия или дупки, които могат да се превърнат в център на спирала.
Силата на ентропията
"Дефектите всъщност са неблагоприятни по отношение на енергията", продължава Ернст. "В този случай обаче те позволяват по-плътно подреждане на триъгълниците, което компенсира "загубената" енергия."
Този баланс също така обяснява защо изследователите никога не са открили един и същ модел два пъти: ако всички модели са еднакви по отношение на тяхната енергийна цена, решава ентропията.
Мистерията на "молекулярния Айнщайн" е разгадана – но каква е ползата ни от това прозрение?
"Повърхностите с дефекти на атомно или молекулярно ниво могат да имат уникални свойства", обяснява Ернст. "По-специално за непериодична повърхност като нашата, бе предсказано, че електроните в нея ще се държат по различен начин и че това може да доведе до нов вид физика."
За да се изследва това обаче, непериодичната молекула трябва да бъде изследвана под въздействието на магнитни полета върху различна повърхност.
Справка: “An aperiodic chiral tiling by topological molecular self-assembly” by Jan Voigt, Miloš Baljozović, Kévin Martin, Christian Wäckerlin, Narcis Avarvari and Karl-Heinz Ernst, 2 January 2025, Nature Communications. DOI: 10.1038/s41467-024-55405-5
Източник: Scientists Thought They Made a Mistake – But It Led to a Groundbreaking “Molecular Einstein” Discovery, Anna Ettlin, Swiss Federal Laboratories for Materials Science and Technology (EMPA)
Още по темата

Физика
Квазикристалът е "сянка" на периодичен кристал в 4-то измерение

Физика
Предсказан е квазикристал на основата на плочката "шапката на Айнщайн"

Математика
Плочка "вампирски айнщайн" надминава последното постижение на математиците

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Древните араби са използвали психоактивно растение преди 2700 години
dolivo
Китай инсталира прекъсвачи в слънчеви панели, продавани на Запад
dapeev
Учени предлагат край на притеснителната сингулярност на черните дупки
Бешката
Трогателна среща в Москва на командирите на Союз и Аполо 40 години след скачването