Годината, която си отиде, ще бъде запомнена преди всичко с множеството сътресения в областта на политиката и икономиката, както и с няколко сериозни природни бедствия.
В сферата на технологиите обаче тя беше наситена с не по-малко значими събития, които макар и не толкова осезаемо са на път да предизвикат важни промени в обществото ни.
Ето някои от по-важните сред тях:
Виртуална реалност
От производителите на смартфони, през онлайн гигантите, до редица стартиращи фирми – играчи от всички ИТ подсегменти стъпиха през последните месеци в този изживяващ втора младост сектор. Още по време на Световния мобилен конгрес през март в Барселона HTC анонсира своето партньорство с разработчика на видеоигри Valve в сферата на виртуалната реалност, представяйки иновативния шлем Vive. Анонсът, който се осъществи в присъствието на журналист на Offnews.bg, показа ясно, че към виртуалната реалност ще имат интерес много от традиционните технологични гиганти.
Може би най-интересния анонс в областта обаче направи притежаваната от Facebook компания Oculus, която представи дългоочаквания си шлем Rift, заедно с набор от контролери за ръце. Каската има два OLED екрана, широко визуално поле, слушалки и сензор за движения, а компанията вече изгражда около нея и цялостна екосистема за разработка на приложения.
Microsoft също демонстрира амбициите си за сериозен дял от този сегмент, отчитайки напредък при създадените от нея очила за „разширена реалност“ (augmented reality) HoloLens. Компанията покани група журналисти да тестват устройството и отзивите бяха повече от добри. През ноември свои очила за виртуална реалност представи и Samsung. Моделът се нарича Gear VR и работи само с някои модели смартфони на компанията. Nokia пък показа иновативна сферична камера, създадена за да заснема съдържание за подобни очила. При толкова много заявки в областта на виртуалната реалност, по всичко личи, че тепърва предстои нейното бурно развитие.
„Умни“ часовници
Този клас устройства беше очакван с може би най-голям интерес през годината, но до момента така и не успява да отговори на очакванията. Apple, Pebble, Samsung и Sony са само част от компаниите, които представиха подобни модели през последните 12 месеца, като може би най-голям интерес сред тях предизвика Apple Watch на „ябълковата компания“. Нито той, нито новите модели Samsung Gear S2 и Pebble Time обаче не успяха да предизвикат масов интерес към този тип wearable – джаджи. Дори луксозната марка Tag Heuer навлезе в този подсегмент със своя Tag Heuer Connected, за да открие, че „умните“ часовници не са най-продаваемият продукт.
Следващо поколение мобилни мрежи
В началото на годината редица телекомуникационни производители и оператори, както и международни институции, обединени в инициативата 3GPPP обявиха сериозен прогрес в дефинирането и стандартизирането на мобилните мрежи от пето поколение (5G). Ръководена от Европейската комисия в лицето на еврокомисаря по дигитална икономика и общество Гюнтер Йотингер, инициативата има за цел не само да проправи пътя към следващата генерация клетъчни услуги, а и да гарантира лидерската позиция на Европа в тази област. Очакванията са 5G мрежите да обезпечат с капацитет както човешките потребители на услуги, така и огромен брой свързани автомобили, домове, летящи дрони и множество други устройства, обединени с наименованието „Интернет на нещата“ (Internet of Things). В самия край на годината пък Великобритания даде заявка и за провеждането на първия търг за честоти за 5G услуги, който предстои да бъде проведен през 2016 година. Междувременно у нас два оператора стартираха своите услуги по мобилния стандарт от четвърто поколение LTE (Long Term Evolution). Първо това направи Макс Телеком, а след това и Telenor.
Войната на Uber
Платформата за споделени превози изживя може би най-конфликтната си година във война с таксиметрови компании, регулаторни органи и дори синдикати по целия свят. В редица страни, включително и България тя беше забранена, а в други беше обект на протести. Кулминацията бяха протестите на таксиметровите шофьори в Париж през юни, които блокираха за няколко дни френската столица и завършиха със стотици запалени гуми и набити шофьори и от двата лагера. Междувременно британски синдикати поискаха от Uber да назначи на трудови договори при нея шофьорите, с които работи, поставяйки по този начин под въпрос целия модел на фриленсърските онлайн платформи и много други борси на услуги в мрежата. За Uber остава трудната задача да убеди обществото, че тя е по-добрата алтернатива за превози, макар и да продължава да работи на границата на закона.
Проблеми за еднорозите
Въпреки всички описани по-горе проблеми, същата тази компания Uber след поредния кръг от набиране на рисков капитал вече е оценена от своите инвеститори на умопомрачителната сума от 62.5 млрд. щ. долара, което я прави по-скъпа от автомобилни компании като Ford и General Motors. При това - въпреки че тя съществува само от няколко години и не притежава нито една кола или други значими активи, освен своята мобилна платформа за шофьори.
И това дори не я прави особено уникална. На практика Uber е само един от най-ярките примери за все по-широко разпространяващото се сред американските стартъп среди явление, наречено „еднорози“. Става дума за технологични компании, които са придобили пазарна капитализация от над 1 милиард щ. д. само чрез привличането на рискови инвестиции. Най-популярните сред тях включват Airbnb, Dropbox, AppDirect, Avant, Zenefits, а общо 42 фирми са достигнали психологическата граница от 1 милиард само през 2015 година. Някои от тях дори вече струват 2, 5, 10 и повече милиарда, като общото между всички тези фирми е, че допреди няколко години те изобщо не са съществували.
Сочено от мнозина като доказателство за потенциала на новите технологии за експоненциален ръст, това явление все по-често буди и тревоги сред някои анализатори, които виждат в него нов „dot com“ балон, подобен на онзи, който помете интернет бранша през 2000 г., предизвиквайки най-голямата криза в историята на технологичния свят. Защото макар и набирането на рисков капитал от стотици милиони да звучи като успех, проблемът е, че много от тези фирми са привлекли финансиране, без да са изградили устойчив бизнес модел и да имат съответстващи приходи. Много от тях имат милиони потребители, но предлагат безплатни услуги и все още нямат идея как ще започнат да печелят. В резултат все повече рискови инвеститори стават консервативни и макар очакванията за спукване на някакъв балон да са пресилени, вероятно ще има известна корекция, която може да се изразява в затруднено финансиране на стартиращи бизнеси в бъдеще.
Най-голямата сделка в технологичния свят
Само допреди около две години Dell беше изправена пред сериозни проблеми, сред които беше и конфликт между двама от най-влиятелните акционери - основателя на компанията Майкъл Дел и инвеститора – активист Карл Айкън. Затова и когато през есента компанията обяви, че планира да придобие гигантът в облачните технологии EMC, мнозина бяха изненадани.
Сделката, която е за рекордните 67 млрд. щ. д., на практика е най-голямото придобиване в технологичния бранш, ако не броим това на AOL от Time Warner, което обаче по-скоро е в медийната сфера. И макар, че финализирането на сделката зависи от прекалено много фактори, очакванията са то да се случи скоро.
Истината е, че след като си възвърна контрола върху компанията и я извади от борсата, Майкъл Дел я управлява повече от успешно, навлизайки в някои от най-перспективните области на иновациите като „Интернет на нещата“, „облачните“ (cloud) услуги и др. А придобиването на EMC се оказва „черешката на тортата“ в стратегията на предприемача за заемане на лидерска позиция в тях. И очакванията са то да бъде последвано от нова вълна на консолидацията в сектора, при която гиганти като Apple, IBM, Dell, Google и Cisco ще закупят редица перспективни стартъпи и други ИТ проекти.
Заплахите на изкуствен интелект
Годината започна с безпрецедентна поредица от предупреждения срещу опасностите от изобретяването на изкуствения интелект. Те бяха отправени не от кого да е, а от имена като учения Стивън Хокинг, предприемача Илон Мъск, основателя на Microsoft Бил Гейтс, съоснователя на Apple Стив Возняк и много други популярни личности от научния и технологичен свят.
Резултатът беше, че безпрецедентен брой хора се заинтересуваха от темата и се запитаха: способни ли сме да създадем изкуствен интелект и ако да – какви проблеми биха могли да последват от това.
Оказа се, че за Мъск и редица негови поддържници, проблемът не се състои в самата поява на умните машини, колкото в това – как, от кого и в какъв контекст ще бъдат създадени те. Ако тяхната разработка бъде подчинена на мотиви като постигането на военно превъзходство или комерсиални цели, потенциалният проблем би могъл да е много голям. Изглежда затова и Мъск инвестира в самия край на 2015 г. в проекта OpenAI за разработка на изкуствен интелект с некомерсиална цел и при пълна прозрачност за широката публика
Частни космически полети
Годината завърши с два безспорни успеха в тази област, показващи, че космосът е на път да бъде „превзет“ от технологичните предприемачи. Най-напред през ноември компанията Blue Origin на основателя на Amazon Джеф Безос успя да изведе в орбита своя безпилотен кораб и да го приземи обратно невредим.
Скоро след това и Space X на Илон Мъск, която е една от първите частни компании за космически полети направи важен пробив, осъществявайки първото в историята излитане и вертикално приземяване на ракета за многократна употреба.
Постижението има потенциала да направи космическите полети много по-достъпни и масови, да превърне Мъск в един от най-влиятелните хора на планетата и своеобразен „Ендрю Карнеги на космическата епоха“. А може би дори да направи възможна неговата мечта за колонизиране на Марс. Дали обаче човечеството ще успее да използва този импулс и да овладее близкия космос, и дали частните компании ще имат водеща роля в този процес, предстои да видим през следващите години.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари