Астероидният пояс се намира в орбита между Марс и Юпитер и представлява огромна група от космически скали. Когато нашата Слънчева система се е образувала преди 4,6 милиарда години, материалът в този регион е трябвало да се е слял в планета, но гравитационното влияние на Юпитер е попречило това да се случи, раздвижвайки региона, така че сблъсъците са станали разрушителни, а не конструктивни. Това, което е останало днес, съдържа само около 3% от масата на Луната, разпръсната на милиони километри.
Влиянието на Юпитер не спира дотук. Гравитационните резонанси, области в космоса, където орбиталните периоди на астероидите създават редовни взаимодействия с Юпитер, Сатурн и дори Марс, дестабилизират орбитите на астероидите, изхвърляйки фрагменти или към вътрешната част на Слънчевата система, където се намира Земята, или навън към орбитата на Юпитер. Фрагментите от астероиди, които не се измъкнат, се смилат от взаимните сблъсъци в метеоритен прах.
Концепция на художник за катастрофалните сблъсъци между астероиди, разположени в пояса между Марс и Юпитер, и как те са образували семейства от обекти на сходни орбити около Слънцето. Кредит: NASA/JPL-Caltech
Екип астрономи, ръководен от Хулио Фернандес (Julio Fernandez) от Университета на Републиката в Уругвай, е изчислил точно колко бързо напредва това изчерпване на материала от Астероидния пояс. Те са установили, че Астероидният пояс в момента губи приблизително 0,0088% от частта си, която все още участва в продължаващите сблъсъци. Това може да звучи като малко число, но представлява значителен поток от материал, когато се разглежда през огромните времеви мащаби на еволюцията на Слънчевата система.
Това, което прави този резултат особено интересен, е как тази загубена маса се разделя между две различни съдби. Около 20% се отделя като астероиди и метеороиди, които от време на време пресичат земната орбита и понякога правят доста драматични навлизания в нашата атмосфера като метеори. Останалите 80% се смила чрез взаимни сблъсъци в метеоритен прах, който захранва слабото сияние, наречено зодиакално, видимо в нощното небе след залез или преди изгрев. По-познатите астероиди като Церера, Веста и Палада са изключени от изследването, тъй като са оцелели достатъчно дълго, за да не участват в продължаващото изчерпване на материала.
Приблизително изображение на Церера в реални цветове, използващо филтрите F7 ("червен"), F2 ("зелен") и F8 ("син"), проектирано върху изображение с прозрачен филтър. Изображенията са получени от Dawn в 04:13 UT на 4 май 2015 г., на разстояние 13641 км. Кредит: Justin Cowart
Изследването на загубата на маса в Астероидния пояс е важно и има пряко значение за еволюцията на Земята. Големите тела, които излизат от пояса, не просто изчезват в космоса, някои в крайна сметка намират пътя си към вътрешната част на Слънчевата система, където се превръщат в обекти, които потенциално могат да нанесат опасни удари на Земята. Изследването показва, че ако настоящият темп на загуба на маса се екстраполира назад във времето, Астероидният пояс би могъл да е бил с около 50% по-масивен преди около 3,5 милиарда години, като темпът на загуба на маса е бил около два пъти по-висок. Това корелира забележително добре с геоложките данни от Луната и Земята, показващи намаляваща скорост на бомбардиране през последните няколко милиарда години.
Астероидният пояс често се смята за постоянна характеристика на нашата Слънчева система, но това изследване го разкрива като динамична структура, която постепенно губи материал в продължение на милиарди години.
Слоевете от стъклени сфери, открити в скалните пластове на Земята, разкриват по-бурно минало, когато по-масивния Астероиден пояс е изпращал много повече парчета астероиди към нас. Днес това бомбардиране се е установило в постоянен поток, тъй като поясът продължава бавния си спад. Разбирането на този процес не само ни помага да сглобим историята на ударите, които са оформили земната повърхност, но и ни предоставя ключови данни за моделиране на бъдещия риск от близо преминаващи покрай Земята обекти.
Справка: Earth and Planetary Astrophysics (astro-ph.EP) Cite as: arXiv:2509.21194 [astro-ph.EP] (or arXiv:2509.21194v1 [astro-ph.EP] for this version) https://doi.org/10.48550/arXiv.2509.21194 Focus to learn more Submission history From: Julio Angel Fernandez [v1] Thu, 25 Sep 2025 14:08:21 UTC (287 KB) https://arxiv.org/abs/2509.21194 Astrobiology,
Източник: The Asteroid Belt's Slow Disappearing Act, Mark Thompson, Universe Today
Още по темата
Космос
Учени откриват квазилуна, която е до Земята през последните 60 години и не е единствената
Космос
Още неоткрити малки луни може да обикалят около Земята. Ще ни помогнат ли по пътя към звездите?
Космос
Мисията "Психея" - едно пътешествие към миналото на нашата планета (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Използването на смартфон в тоалетната е свързано с 46% по-висок риск от хемороиди
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?
Козон
Мистериозен череп на гръцки хоминин е датиран на поне 286 000 години
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск