За първи път виждаме Южния полюс на Слънцето с оплетеното му магнитно поле (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 13 юни 2025 в 11:53 752 0

Снимка на южния полюс на Слънцето, който свети в жълто

Кредит ESA & NASA/Solar Orbiter/EUI Team, D. Berghmans (ROB)

Solar Orbiter на ЕКА засне Южния полюс на Слънцето за първи път в историята

За първи път учените са заснели недостъпния Южен полюс на Слънцето. Снимките, заснети от космическия апарат Solar Orbiter, установяват, че магнитното поле на нашата звезда е барутен погреб, готов да избухне.

Заснети близо до Слънцето на 23 март и показани на жителите на Земята в сряда (11 юни), новите снимки от Solar Orbiter на Европейската космическа агенция (ЕКА, ESA) показват гледка към нашата звезда, която нито човек, нито космически кораб е заснемал досега.

Докато Земята и другите планети обикалят по орбита, която е относително успоредна на слънчевия екватор, на невидима равнина, наречена еклиптиката, Solar Orbiter прекарва последните няколко месеца, накланяйки орбитата си на 17 градуса под слънчевия екватор – разкривайки за първи път загадъчния Южен полюс на нашата звезда.

"Днес установяваме първите в историята на човечеството изображения на полюса на Слънцето", заявява в изявление Карол Мъндел (Carole Mundell), научен директор на ЕКА. "Тези нови уникални изображения от нашата мисия Solar Orbiter са началото на нова ера в науката за Слънцето."

От Земята винаги гледаме към екватора на Слънцето. Тази година мисията Solar Orbiter, ръководена от ESA, се освободи от тази „стандартна“ гледна точка, като наклони орбитата си на 17° – извън равнината на еклиптиката, където се намират планетите и всички други космически апарати, наблюдаващи Слънцето. Сега за първи път можем ясно да видим неизследваните полюси на Слънцето. Това видео започва със Слънцето, гледано от Земята. Сивите изображения са направени от екстремния ултравиолетов телескоп SWAP на космическия апарат Proba-2 на ESA . Пунктираните червено-зелени линии показват слънчевите географски ширини и дължини (мрежа Stonyhurst), докато плътните жълти линии показват центъра на земния изглед. След това се завъртаме към наклонения изглед на Solar Orbiter, показан в жълто, и увеличаваме мащаба към южния полюс на Слънцето. Solar Orbiter използва своя инструмент за екстремни ултравиолетови изображения (EUI), за да направи тези изображения. Това, което виждате, е зареден с милион градуса газ, движещ се във външната атмосфера на Слънцето, короната. От време на време ярка струя или облак осветява този газ. На 23 март 2025 г. Solar Orbiter наблюдаваше Слънцето от ъгъл 17° под екватора на Слънцето. При всяка обиколка около Слънцето, космическият апарат се движи между слънчевите ширини от -17° и +17°, така че може да изучава както южния, така и северния полюс на Слънцето, и всичко между тях. Кредит: ESA & NASA/Solar Orbiter/EUI Team, D. Berghmans (ROB) & ESA/Royal Observatory of Belgium

Новите изображения улавят слънчевия полюс в широк диапазон от видими и ултравиолетови дължини на вълните, като използват три от 10-те инструмента на борда на Solar Orbiter. Резултатът е разноцветна смесица от слънчеви данни, включително безпрецедентен поглед към сложните плетеници на магнитното поле на Слънцето, докато то се готви да се обърне, и високоскоростните движения на определени химични елементи, докато те се носят по струите плазма, които съставляват слънчевия вятър – постоянния поток от заредени частици, който управлява космическото време в цялата ни Слънчева система.

Тези данни ще помогнат да се задълбочат познанията ни за слънчевия вятър, космическото време и приблизително 11-годишния цикъл на активност на Слънцето в следващите години, коментират от ЕКА.

Но в момента, когато Слънцето изхвърля слънчеви изригвания в пика на своята активност (наречен слънчев максимум), от особен интерес са магнитните измервания, направени с инструмента Polarimetric and Helioseismic Imager (PHI) на Solar Orbiter.

композит от изображения от Solar Orbiter на ESA, показващ различни визуализации на СлънцетоКомпозитно изображение от Solar Orbiter установява Слънцето в осем различни дължини на вълните, като всяка от тях показва различни слоеве и температури на слънчевата атмосфера. Горният ред показва фотосферата на Слънцето във видимата светлина, карта на магнитното поле и короната (външната атмосфера) в екстремния ултравиолетов диапазон. Долният ред показва ултравиолетови наблюдения, обхващащи от 10 000 до над 1,2 милиона градуса Целзий, които установяват емисии от водород, въглерод, кислород, неон и магнезий. Кредит: ESA & NASA/Solar Orbiter/PHI, EUI и SPICE Teams

Картите на слънчевото магнитно поле, изготвени от PHI, подчертават един интригуващ парадокс: докато повечето магнити имат ясно изразени северни и южни полюси, Южният полюс на Слънцето е изпъстрен с магнитни полета със северна и южна полярност (показани като сини и червени петна на съответните изображения).

Според ЕКА, тази магнитна бъркотия е временно явление, което подсказва, че магнитното поле на Слънцето е на път да се обърне, както се случва веднъж на всеки 11 години. Това обръщане на магнитното поле означава края на периода на висока слънчева активност и началото на прехода към относително спокойния следващ период на минимална слънчева активност. Когато започне следващият период на минимална активност, приблизително след пет до шест години, полюсите на Слънцето трябва да показват само един тип магнитна полярност, тъй като нашата звезда ще си вземе почивка от бурните космически бури.

Карта на южния полюс на Слънцето, показваща сини и оранжеви петна на жълт фонМагнитна карта на южния полюс на Слънцето. Червените и сините петна показват области с положителна и отрицателна магнитна полярност, като и двата вида магнитно поле са разпръснати по полюса по едно и също време. Кредит: ESA & NASA/Solar Orbiter/PHI Team, J. Hirzberger (MPS)

Solar Orbiter ще има още няколко възможности да тества тези прогнози през следващите години. С малко помощ от гравитационното притегляне на Венера, Solar Orbiter ще продължи да накланя орбитата си по-далеч от слънчевия екватор, достигайки наклон от 24 градуса през декември 2026 г. и цели 33 градуса през юни 2029 г. Тези все по-наклонени наблюдателни точки ще разкрият слънчевите полюси с още по-голяма детайлност, обогатявайки знанията ни за нашата звезда с всеки полет.

"Това е само първата стъпка от "стълбата към небето" на Solar Orbiter", коментира в изявление Даниел Мюлер (Daniel Müller), учен по проекта Solar Orbiter на ЕКА. "Тези данни ще променят разбиранията ни за магнитното поле на Слънцето, слънчевия вятър и слънчевата активност."

Източник: Solar Orbiter gets world-first views of the Sun’s poles, ESA

    Най-важното
    Всички новини