Анализът на сигнала, получен преди две години в рамките на проекта Breakthrough Listen при наблюдение на небето в посока на най-близката до Слънцето звезда Проксима Кентавър, показа, че той е локален и е генериран от човешка технология.
Резултатите от изследването и заключенията на учените са представени в две (1, 2) статии в списание Nature Astronomy.
"Проблемът бе, че не бяхме готови да го обсъждаме. Когато търсите признаци на извънземен живот, трябва да сте много внимателни, преди да направите каквито и да е съобщения. Миналата година започнахме вторични тестове за проверка и имаше твърде много въпроси без отговор.
Днес сме готови да съобщим, че BLC1, за съжаление, не е сигнал от интелигентен живот извън Земята. По-скоро радиосмущенията наподобяват точно типа сигнал, който търсим", пише в статия на The Conversation Дани Прайс (Danny C Price), старши научен сътрудник, Университет Къртин, участник в проекта.
Интригуващият кандидат-сигнал, получен миналата година от проекта Breakthrough Listen, бе подложен на интензивен анализ, но той показа, че е малко вероятно сигналът да произхожда от системата Проксима Кентавър (Proxima Centauri). Вместо това изглежда, че е артефакт на смущение от земни човешки технологии, обявиха учените.
Двете научни статии, публикувани в Nature Astronomy, обсъждат както откриването на кандидат сигнала, така и усъвършенствания процес на анализ на данни, който може да различи фино „фалшивите положителни резултати“.
„Значението на този резултат е, че търсенето на цивилизации отвъд нашата планета сега е зряла, строга област на експерименталната наука“, заявява Юри Милнър, основател на Breakthrough Inititatives.
Breakthrough Listen (програма на инициативата Breakthrough) е астрономическа научна програма, която търси техносигнатури – признаци на технология, които може да са разработени от напреднали извънземни цивилизации.
Научният екип на Listen, ръководен от д-р Андрю Сиймион (Andrew Siemion) от Калифорнийския университет, Бъркли, използва някои от най-големите радиотелескопи в света, оборудвани с най-добрите системи за цифрова обработка, за да улавят данни в широки участъци от радиочестотния спектър от небесни цели.
Радиотелескопът Паркс на CSIRO. Кредит: A. Cherney/CSIRO
„Земята е пълна с радиосигнали от човешката технология – мобилни телефони, радари, сателити, телевизионни предаватели и т.н. Следователно намирането на слаб сигнал от далечна звезда в огромната цифрова купа сено, която постоянно се променя, е изключително трудна задача“, казват участниците в проекта.
Изображение на Проксима Кентавър, направено от космическия телескоп "Хъбъл". Кредит: NASA
Внимателен подбор
Телескопът в обсерваторията Parkes (Австралия) е един от инструментите, участващи в проекта Breakthrough Listen. Една от целите, които той наблюдава, е Проксима Кентавър, звезда на малко повече от 4 светлинни години. Звездата е червено джудже, обикаляно от поне две екзопланети.
Екзопланета Proxima b в представата на художник. Кредит: ESO/M. Kornmesser
През 2019 г. радиотелескопът сканира участък от небето към Проксима Кентавър в честотния диапазон от 700 MHz до 4 GHz на стъпки от 3,81 Hz, тоест повече от 800 милиона радиоканала в една кампания. Година по-късно астрономите обработват получените данни и идентифицира повече от четири милиона „попадения“ в тях – честотни диапазони, в които имаше признаци на радиоизлъчване.
„Всъщност е доста типично за този вид наблюдение и по-голямата част от сигналите са цифрови купи сено от човешката технология. Освен това кандидатите са подложени на автоматичен филтър. Той отсейва тези, които нямат признаци източниците им да са на голямо разстояние от Земята“, обясняват участниците в проекта.
По-горе: Сигналът BLC1. Всеки панел в графика е наблюдение към Проксима Кентавър („на източника“) или към референтен източник („извън източника“). BLC1 е жълтата дрейфуваща линия и присъства само когато телескопът е насочен към Проксима Кентавър. Кредит: Smith et al., Nature Astronomy
Един от важните критерии за избор е промяната в честотата на сигнала във времето. Предполага се, че предавателят на далечна планета ще се движи спрямо телескопа и това ще доведе до доплерово отместване на излъчването, подобно на промяната на тона на сирената на линейка, минаваща покрай наблюдател. На този етап броят на "попаденията" спада до милион.
След това трябва да се изясни дали сигналът се улавя само при сканиране на целта. За това в този случай радиотелескопът първо гледа в посока Проксима Кентавър, а след това настрани, повтаряйки тази схема няколко пъти. Очаква се локалните източници да бъдат видими в данните и в двата случая, докато кандидатът за техносигнатура само в първия случай.
Интригуващият сигнал BLC1
Но дори и след всички етапи на проверка, често има няколко кандидата, които трябва да бъдат проверени ръчно. Например понякога се вижда слаб аналог при наблюдение извън целта, но той не е достатъчно силен, за да бъде уловен от автоматичните филтри. Или в други наблюдения се появяват сигнали, подобни на кандидати, което показва източници, които може да са влезли в зрителното поле на телескопа в неподходящ момент като например сателити.
Именно такъв интригуващ сигнал, който премина през всички основни филтри и имаше много от свойствата очаквани за техносигнатура, бе уловен на 29 април 2019 г. Той има доплерово отместване, продължава в теченние на пет часа наблюдения и присъства само при сканиране на Проксима Кентавър.
Екзопланета Proxima b в представата на художник. Кредит: ESO/M. Kornmesser
Но анализът на по-обширен набор от данни, събрани от наблюдения в други периоди от време, разкрива около 60 сигнала, които имат аналогичен на кандидата профил, и при това се виждат, когато се гледа встрани от Проксима Кентавър. От всички потенциални техносигнатури, BLC1 се оказва най-„странен“, за да заблуди всички филтри.
„Може със сигурност да се каже, че оригиналният сигнал BLC1 и всички негови "двойници" са локални и генерирани от човешки технологии, въпреки че не успяхме да идентифицираме техния специфичен източник. Те се разпределят в данните на редовни интервали, които изглежда отговарят на честотите, използвани от генераторите в различни електронни устройства. И въпреки че този път не можахме да намерим истински техносигнатура, извършената работа добави увереност, че разполагаме с всички необходими инструменти, за да ги открием и проверим, ако, разбира се, съществуват“, заключават участниците в проекта.
Сфера на Дайсън в представата на художник. Кредит: Tom J Davis
Проксима Кентавър е само една от многото стотици милиарди звезди в Млечния път. Изследователите казват, че ще продължат да търсят, запазвайки инерцията си и подобрявайки инструментите и тестовете си за проверка.
Справка: Shane Smith et al, A radio technosignature search towards Proxima Centauri resulting in a signal of interest, Nature Astronomy (2021). DOI: 10.1038/s41550-021-01479-w
Sofia Z. Sheikh et al, Analysis of the Breakthrough Listen signal of interest blc1 with a technosignature verification framework, Nature Astronomy (2021). DOI: 10.1038/s41550-021-01508-8
Източник:
Breakthrough Listen project releases analysis of previously detected signal
Breakthrough Initiatives
That Exciting Signal Thought to Be From Proxima Centauri Has Now Been Resolved
DANNY C PRICE, THE CONVERSATION
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари