Как мозъкът отчита времето? Вероятно слуша сърцето

Изследванията показват, че може да се повлияе на усещането за време, като се промени усещането за свързаност с тялото в ежедневните навици

Ваня Милева Последна промяна на 21 февруари 2024 в 00:00 3572 0

Забелязвали ли сте някога, че времето се забавя, когато пътувате на ново място, но лети, когато сте потънали в ежедневието си? Това не противоречи ли на старата поговорка

Кредит : NegativeSpace (PUBLIC DOMAIN)

Забелязвали ли сте някога, че времето се забавя, когато пътувате на ново място, но лети, когато сте потънали в ежедневието си? Това не противоречи ли на старата поговорка "времето лети, когато се забавляваш"? Въпреки че учените са единодушни по отношение на основите на начина, по който виждаме, слушаме, мислим и планираме, възприемането на времето до голяма степен остава загадка, като липсва консенсус относно начина, по който то се обработва в мозъка.

Учените все още нямат цялостна представа за това как хората обработват и възприемат времето. Последните изследвания показват, че възприемането на времето се влияе от интерпретацията на физиологичните сигнали в мозъка. Практикуването на осъзнатост и медитация могат да повишат чувствителността към тези сигнали, като потенциално променят субективното ни усещане за време.

Забелязвали ли сте някога, че времето се забавя, когато пътувате на ново място, но лети, когато сте потънали в ежедневието си? Това не противоречи ли на старата поговорка "времето лети, когато се забавляваш"? Въпреки че учените са единодушни по отношение на основите на начина, по който виждаме, слушаме, мислим и планираме, възприемането на времето до голяма степен остава загадка, като липсва консенсус относно начина, по който то се обработва в мозъка.

Напоследък някои изследователи се обръщат към тялото - по-конкретно към сърцето - за да проучат как субективно обработваме времето. Техните открития не само разрешават част от загадката, но и предполагат, че можем да повлияем на усещането си за време, като променим усещането за свързаност с тялото в ежедневните си навици - с други думи, доколко осъзнаваме телесните си сигнали по време на преживяването.

Установено е, че усещането ни за време, включително за запомненото време, се променя в зависимост от начина, по който преживяваме събитията. Един от класическите примери е ефектът на странното - явление, уловено при експерименти, при които представянето на нов стимул се възприема като по-продължително от стимулите, представяни рутинно (наричано " стимулна продължителност"). Друг е ефектът на светкавичния спомен: ярък, дълготраен спомен за шокиращо събитие.

Възрастта и навиците също оказват влияние върху начина, по който възприемаме протичането на времето.

"С напредването на възрастта субективното време се ускорява с увеличаването на рутината; пълноценният и разнообразен живот е дълъг живот", пише Марк Уитман (Marc Wittmann), психолог и изследовател на времето в Института за гранични области на психологията и психичното здраве във Фрайбург, Германия, в книгата си "Усещане за време" (Felt Time) от 2016 г.

Но какъв механизъм може да е в основата на тези ефекти?

Как мозъкът отчита времето

Работата на Уитман се основава на теорията за времето, разработена от покойния невролог Бъд Крейг (Bud Craig), който смята, че възприемаме хода на времето чрез осъзнаване на телесните усещания. Крейг свързва нашето възприемане на времето с начина, по който мозъкът интерпретира физиологичните промени в тялото, като например сърдечния ритъм. Тези непрекъснати сигнали се обработват от мозъчна област, известна като островна кора (cortex insularis), която е от решаващо значение за интегрирането на тези телесни усещания.

За да провери теорията на Крейг, Уитман провежда изследване с ядрено-магнитен резонанс, при което участниците са помолени да слушат тон и след като той спре да звучи, да натиснат бутон за периода, който според тях е продължил тонът. Резултатите показват постепенно увеличаване на активността в островната кора, което корелира с продължителността на стимула. Това означава, че с началото на дадено времево събитие е имало забележимо повишаване на мозъчната активност в островната кора, която рязко е спадала след края на събитието. Този модел е наблюдаван както във фазите на кодиране на спомените (в задната част на островната кора), така и при припомнянето им (в предната част на островната кора).

С други думи, резултатите предполагат, че островната кора може да действа като хронометър на мозъка, като помага да се проследи продължителността на нашите преживявания.

"Тези изследвания са може би първите, които изрично разкриват теоретично и същевременно обсъждат емпиричните резултати от активирането на островната кора като механизъм за обяснение на оценката на продължителността", коментира Уитман пред Big Think. "Публикацията определено е първата, която документира потенциална функция от акумулативен тип в остравната кора, която е свързана с обработката на времеви интервали, което отговаря на теорията на Бъд Крейг."

Изследванията в подкрепа на тези открития се увеличават. Миналата година две изследователски групи (Naghibi et al. 2023; Mondok and Wiener 2023) публикуваха метаанализи от над 100 невроизобразяващи изследвания, идентифициращи мозъчни структури, свързани с усещането за време. Мозъчните области, които най-последователно са се активирали след стриктно разработени контролни задачи, са допълнителната моторна област (SMA) и островната кора. Тези две функционално свързани мозъчни области се активират в различни времеви мащаби, независимо от различните модалности.

"Концептуално възприемането на времето се определя от сензомоторните (SMA) процеси за определяне на времето или действието на тялото и от обработката на сигналите за състоянията на тялото (островната кора)", заявява Уитман.

Ролята на телесните сигнали

Но да наречем SMA и островната кора "мозъчни области за времето" би означавало да пропуснем смисъла. Според Крейг, Уитман и др. именно взаимодействието между мозъка и активността на самите телесни сигнали - като например сърдечния ритъм - позволява изобщо да възникне усещане за време.

"В мозъка няма орган за усещане на времето", обяснява пред Big Think Ирена Арсланова (Irena Arslanova), постдокторант, който изучава интероцепцията в Royal Holloway, Лондонски университет. "Вместо това възприеманата продължителност вероятно се дължи на начина, по който мозъкът приема и обработва сетивните данни, които в крайна сметка се оформят от колебанията във вътрешните органи като сърцето, белите дробове, червата."

Собствената работа на Арсланова е установила, че възприемането на времето се променя с ритъма на сърцето.

"Когато нещо съвпадне със свиването на сърцето, възприеманата му продължителност се свива, за разлика от това, когато съвпадне с отпускането на сърцето. Така показахме, че моментното състояние на сърцето оказва причинно-следствено влияние върху начина на възприемане на продължителността."

Досега, поради лесното измерване, Арсланова се е фокусирала върху сърцето, а не върху дишането или червата, но интуицията ѝ показва, че всичко ще бъде свързано.

"Съществуват интуитивни връзки между вътрешните колебания", заявява Арсланова. "Можем да забавим дишането си, за да забавим биенето на сърцето си, и може би това ще забави хода на времето. Но са необходими повече изследвания, за да се установи това научно."

По-осъзнатите индивиди с по-фокусиран върху тялото опит в медитацията определят предходната седмица и месец като по-продължителниПо-осъзнатите индивиди с по-фокусиран върху тялото опит в медитацията определят предходната седмица и месец като по-продължителни. Кредит: Flickr / Marco Verch (CC BY 2.0 DEED)

Ясно е обаче, че каквито и невронни механизми да пораждат възприемането на времето, те трябва да бъдат повлияни от интероцепцията (комуникацията между мозъка и тялото). Все още е отворен въпросът как би могло да се получи това, но това предполага, че имаме по-голям контрол върху усещането си за време, отколкото бихме могли да предположим. Уитман предлага, че субективното време може да бъде косвено манипулирано чрез по-силно осъзнаване на настоящето, което дава повече съдържание на паметта и на свой ред влияе на възприемането на времето.

"При ретроспективното възприемане на времето колкото повече емоционални спомени и промени в запомнените събития, толкова по-дълга е субективната продължителност", посочва Уитман. "Колкото повече (несъзнавана) рутина (режим на автопилот), толкова по-бързо преминава даден времеви интервал в ретроспекция."

Работата на Уитман показва, че по-осъзнатите индивиди с по-фокусиран върху тялото опит в медитацията определят предходната седмица и месец като по-продължителни.

"По-осъзнатото (внимателното) поведение ще доведе до повече запомнени събития и на свой ред до по-дълги оценки на времето при поглед назад."

Така че, ако искате почивката да ви се стори малко по-дълга, възприемайте я, момент по момент, в който се чувствате свързани с тялото.

Източник: How does the brain keep time? It may rely on the body,  Big Think

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !