16 септември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Кърлежите: Среща отблизо и защо не бива да се мажат и въртят, за да се извадят

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 юли 2019 в 00:29406221
Снимка: John Tann/Flickr/CC BY 2.0

В последните години се обръща все по-голямо внимание на сериозните последствия, които могат да настъпят след ухапване от кърлеж. Въпреки че живеем във века на информационните технологии, тоталната неинформираност относно кърлежите на огромен брой хора ме накара да напиша тази статия.

Какво представляват кърлежите, видове кърлежи и устройство на кърлежите

Кърлежите са дребни паякообразни животни, групирани в надсемейство Ixodoidea, подклас Acari, клас Arachnida. Надсемейство Ixodoidea се състои от две големи семейства – Ixodidae (иксодови или твърди кърлежи) и Argasidae (аргасови или меки кърлежи), както и от семейство Nuttalliellidae състоящо се от един вид – Nuttalliella namaqua, срещащ се в южната част на Африка.

  • Твърдите или иксодовите кърлежи, сем. Ixodidae, са най-често срещаните у нас кърлежи. Семейството в световен план съдържа 702 вида от 14 рода. Жизненият им цикъл е предимно 2-3-годишен, но в някои случаи може да продължи и повече години. Кърлежът преминава през четири стадия – яйце, ларва, нимфа и имаго (половозрял индивид). Около 95% от живота на кърлежа протича извън гостоприемника му, в почвата. За преминаването на кърлежа от един стадий на развитие в друг е необходимо по едно хранене с кръв, след което той се пуска от гостоприемника си и се скрива на сигурно място, за да храносмила, нарасне и линее. Формата на тялото им е крушовидна.

Фиг. 1: Стадии на развитие на кърлежи от разред Acarina: 1. Яйца; 2. Ларва, с шест крака; 3. Нимфа, с осем крака; 4. Имаго (половозрял индивид).

Фиг. 2: Копулация между мъжки (с по-малки размери) и женска (едра) от вида Ixodes ricinus.

Фиг. 3: Женска от род Ixodes снася яйца, след което ще загине.

За да се нахрани, кърлежът забива хипостомата си в кожата на своя гостоприемник като чрез слюнката си вкарва в раната смес от локален анестетик, за да не може гостоприемникът да усети забиването, антикоагулант, за да попречи на съсирването на кръвта и циментиращо вещество, за да затрудни насилственото му измъкване от раната. Ако не бъде обезпокояван възрастният кърлеж остава забит между 7 и 13 дена, в зависимост от вида на гостоприемника и мястото на забиването, след което се освобождава сам.

Фиг. 4: Устройство на женски Ixodes sp. (дорзален поглед – откъм гърба). При мъжките индивиди скутумът покрива цялото тяло.

Фиг. 5: Добре нахранен женски кърлеж от вида Amblyomma americanum. Дорзален и вентрален изглед. Съществува метод, при който се изчислява съотношението на скутума към идиосомата на кърлежа и се получава т. нар. скутум индекс, с помощта на който може да се изчисли приблизително времето на престой на кърлежа върху гостоприемника.

Фиг. 6: Устен апарат на кърлеж от вида Ixodes ricinus. Credit: micro_pix, flickr, (CC BY-NC-SA 2.0)

  • Меките или аргасовите кърлежи, сем. Argasidae, най-общо се различават от твърдите по липсата на скутум (щит) и по това, че при тях устният апарат е разположен откъм вентралната (коремна) страна и не е видим при дорзален поглед (откъм гърба). Формата на тялото им е овална. Семейството наброява 193 вида в световен план. Жизненият им цикъл е различен за различните видове, като при някои се преминава през седем ларвални стадия (ларва плюс шест стадия нимфи). Друга основна разлика с твърдите кърлежи е продължителността им на хранене – обикновено между 30 минути и 1 час, повече от веднъж на цикъл за кратък период. Меките кърлежи паразитират предимно по птици и бозайници, като по-рядко нападат човека.

Фиг. 7: Морфологични разлики между твърди и меки кърлежи – дорзална страна.

Фиг. 8: Морфологични разлики между твърди и меки кърлежи – вентрална страна.

Фиг. 9: Женски мек кърлеж с яйцата си.

Какво трябва да направим, ако ни се е забил кърлеж

Обикновено човек не усеща самото забиване на кърлежа и го открива на по-късен етап – случайно напипване, при оглеждане след разходка в природата или след като кърлежът се е хранил известно време и е увеличил размера си.

След като се открие забит кърлеж, най-добре е той да бъде изваден от кожата възможно най-бързо. За целта може да се използват прецизни пинсети, стерилна игла, щипки за кърлежи или специален инструмент за вадене на кърлежи. Кърлежът трябва да се захване възможно най-ниско до кожата и да се издърпа с постоянно решително движение, перпендикулярно на плоскостта на кожата. Това обаче не означава, че кърлежът трябва да се извади рязко, подобно на отскубване на косъм, защото по този начин най-вероятно ще се откъсне хипостомата му. Скоростта на изваждане е много важен момент, защото ако на кърлежа му се причини стрес – многократно хващане и пускане, бавно издърпване, клатене, въртене и други подобни манипулации, той ще започне да се освобождава сам и в стремежа си да се спаси, ще започне да повръща в раната вече изсмуканата кръв, примесена със стомашния му сок и слюнката му. В този момент, ако кърлежът е преносител на някоя инфекция, той със сигурност ще ви зарази. Кърлежът може да бъде изваден и от лекар. Дори и хипостомата да се откъсне и да остане в раната, тя вече не представлява по-голяма опасност от забита треска. Можете да я извадите с помощта на стерилна игла. Ако не се извади хипостомата, подобно на всяко забило се в кожата чуждо тяло, мястото ще забере и до няколко дена организмът сам ще изхвърли хипостомата от себе си заедно с гнойта.

Друг важен момент е, че кърлежите не пренасят тетанус, така че не е необходимо да ви поставят ТАП.

Правилният подход след изваждането на кърлежа е той да се фиксира в поне 70% спирт и да се занесе за изследване в лаборатория.

Кърлежът не бива да се докосва с голи ръце, а само с ръкавици или с инструменти!

Фиг. 10: Инструмент за вадене на кърлежи. Credit: ☼☼ Jo Zimny Photos☼☼, flickr, (CC BY-NC-ND 2.0)

От изключителна важност е след ухапване от кърлеж и изваждането му да се наблюдавате за симптоми на инфекциите, които се предават чрез кърлежи. Това са висока температура, треска, болки в ставите и мускулите, главоболие, обриви по тялото. При появата на всеки един от тези симптоми е необходимо да бъдете прегледани от лекар, който да назначи съответните изследвания и да проведе необходимото лечение. Много важно е да информирате лекаря за датата на ухапването от кърлежа, защото времето за развитие на даден симптом може да спомогне съществено при първоначалната диагностика на болестта.

Първоначалният симптом на Лаймската борелиоза е много характерен мишеноподобен обрив, който се нарича erythema migrans. Този обрив обикновено се появява около 2-3 седмици след ухапването от кърлежа, ако човекът е бил заразен. Обривът понякога се появява върху скалпа, ако ухапването е било там, което съществено затруднява забелязването му поради прикриването му от косата. Коварният момент при тази болест е, че човек е възможно да е заразен с нея, но външните симптоми да не се проявят изобщо, което впоследствие води до голямо закъснение на лечението на болестта и е възможно да се получат трайни увреждания от нея. Счита се, че при около 20% от заразените хора не се проявяват първоначалните симптоми, но тази стойност е възможно да е много по-голяма, ако се включат хората, изобщо не потърсили медицинска помощ.

Именно поради тази причина е строго препоръчително да се направят кръвни изследвания, но не по-рано от 30 дена след ухапването от кърлежа. Ако изследванията се направят по-рано, може да се получат фалшиво отрицателни резултати, тъй като организмът все още няма да е успял да изгради необходимите антитела срещу болестта в достатъчно количество.

Фиг. 11: Класическа проява на erythema migrans върху кожата на човек. В центъра на обрива е мястото на ухапването.

За съжаление обривът не винаги изглежда по този начин, което допълнително затруднява диагностицирането на болестта. Други форми на проява на erythema migrans са обрив с мехури, червен обрив с неправилна форма, разпръснати обриви и синьо-червен обрив.

Какво НЕ трябва да се прави в никакъв случай при ухапване от кърлеж

Въпреки огромното количество леснодостъпна информация по темата, все още хората масово използват така наречените „народни” или „бабини” методи за изваждане на кърлежи, които са изключително опасни за здравето и живота на човека. При тези методи се разчита на стресирането на кърлежа, който в опитите си да се спаси се откача сам от мястото на забиване. Проблемът е, че поставен в стресова ситуация, кърлежът се стреми да намали теглото си и да увеличи подвижността си се освобождава от вече насмуканата кръв като я повръща обратно в раната. Насмуканата кръв е смесена със стомашния сок и слюнката на кърлежа и ако той е преносител на някоя от болестите, в този момент задължително заразява гостоприемника си. Ще опиша известните ми неправилни методи и последствията от тях.

  • Мазане с олио, вазелин, крем, лак за нокти или други мазни продукти:

Когато намажете кърлежа с мазнина, тя запушва дихателните му отвори и той започва за се задушава. В стремежа си да се спаси, той започва да повръща в раната, докато се откача.

  • Поливане със спирт, бензин, йод, ацетон или други агресивни вещества:

Повечето от тези вещества или тровят кърлежа, или го дразнят до степен да реши да напусне гостоприемника си. Това, както писах по-горе, е свързано с повръщане в раната.

  • Горене с цигара:

Болката от високата температура на цигарата поставя кърлежа в състояние на максимален стрес и води до повръщане в раната.

  • Изстудяване с кубче лед:

Въпреки че ледът с ниската си температура забавя жизнените функции на кърлежа, това не се случва достатъчно бързо, за да не изпадне в стрес.

  • Въртене по или обратно на часовниковата стрелка:

С въртенето на кърлежа, в която и да е посока, му причинявате огромен стрес. Кърлежите не се въртят, докато се забиват и нямат винт на хипостомата си!

  • Бавно вадене на кърлежа:

Когато действате бавно и внимателно при изтеглянето на кърлежа, или правите паузи в процеса, постигате стресиращ ефект върху него, подобен на този при въртенето.

  • Вадене със завързан конец:

При завързването на конеца не можете да осигурите достатъчна прецизност на мястото на завързването, каквато се постига с пинсета или специален уред. Вследствие на това, може да разкъсате кърлежа и цялата му глава да остане забита в раната. При разкъсването на кърлежа съществува огромен риск от попадане на телесното му съдържание в раната.

  • Неправилен захват с пинсета:

Резултатът е като при ваденето с конец.

  • Вадене на кърлежа с пръсти:

Пръстите не могат да осигурят прецизния захват на пинсетите или инструментите за вадене на кърлежи. Освен резултата като при ваденето с конец или с неправилен захват, тук се получава силно притискане на коремчето на кърлежа, при което насмуканата кръв се връща в раната. Също така пипането на кърлежа с голи ръце носи допълнителен риск от инфекция.

Апелирам към здравия разум на всеки да не извършва подобни действия, които увеличават многократно риска от заразяване с кърлежопреносими болести!

Болести, пренасяни от кърлежите

За съжаление кърлежите са вектори на много патогенни организми, причиняващи изключително сериозни и даже животозастрашаващи заболявания. Ще изброя само болестите, вектори на чиито причинители са кърлежите само за Европа. В другите части на света съществуват още много патогенни организми, които са се специализирали да бъдат пренасяни чрез кърлежи.

  • Лаймска борелиоза:

Причинява се от комплекс видове спирохети Borrelia burgdorferi sensu lato. Това е най-често срещаната инфекция, предавана чрез кърлежи. Предполага се, че около 30% от възрастните и около 10% от нимфите са вектори на спирохети Borrelia. Въпреки това, хората по-често се заразяват от нимфи, които се забелязват по-трудно поради малкия им размер и съответно обикновено престояват забити по-дълго време. Дългият престой и температурата от 37 градуса осигурява на спирохетите времето да направят миграция от средното черво през хемолимфата до слюнчените жлези на кърлежа. Според различни данни за осигуряването на тази миграция са необходими между 24 и 48 часа. Лаймската болест протича в три стадия.

  • Първи стадий: започва с появата на мишенообразния обрив erythema migrans в рамките на 30 дена след ухапването. Постепенно обривът се разраства и паралелно с него се появяват следните симптоми: увеличение на лимфните възли в близост до ухапването, отпадналост, повишена температура, болки в мускулите и ставите, невралгия, главоболие. Симптомите може да изчезнат и без лечение, но причинителят им остава в организма и заболяването може да прогресира. Лечението трябва да бъде назначено от лекар-инфекционист и се извършва с антибиотик. В никакъв случай не бива да се извършва самолечение!
  • Втори стадий: развива се до няколко месеца след инфектирането. Симптомите са лесна уморяемост, проблеми с концентрацията, световъртеж, изпотяване и тахикардия (учестен пулс). Характеризира се с някоя от следните клинични прояви:

›  Неврологични – радикулит, менингит, възпаление на лицевия нерв (Bell’s palsy);

› Ставни – артрит;

› Кардиологични – аритмия, миокардит, перикардит;

› Очни – конюнктивит, увреждания на ретината;

› Кожни – поява на червени петна по кожата.

  • Трети стадий: развива се до няколко години след заразяването. Хронични възпаления на ставите, необратими кожни промени, атрофия на зрителния нерв, нарушения на паметта, парези и парализи. Уврежданията в трети стадий са трайни и самата болест не може да се излекува напълно. 

  • Марсилска треска:

Причинител е Rickettsia conorii. Вектори са кърлежи от род Rhipicephalus. Характерно за тези кърлежи е, че са активни – в момента, в който надушат гостоприемник, се отправят към него. Много често видовете от рода Rhipicephalus се крият във фуги на зидария в къщи. Без навременни мерки срещу тези кърлежи може да се наблюдава масова инвазия в домовете. Една женска снася до 20 000 яйца. Това е втората най-често срещана у нас инфекция, пренасяна чрез кърлежи. Заразяването става най-често чрез ухапване, но е възможно и при контакт на кърлежа с лигавици или незащитена кожа (пипане с голи ръце). На мястото на ухапването се появява неболезнено уплътнение, покрито с тъмна коричка (tache noire), което в много случаи остава незабелязано. След инкубационен период от 3 до 7 дни заболяването започва с висока температура, силно главоболие, мускулни и ставни болки, отпадналост, гадене, повръщане и зачервяване на очите. След 3-4 дни се появява характерен едропетнист обрив по цялото тяло, включително по дланите и стъпалата. С появата на обрива значително се влошава общото състояние на болния. При правилно антибиотично лечение болестта се овладява до 3-4 дни. При липса на адекватно лечение се стига до тежки увреждания на черния дроб, бъбреците и нервната система. Възможна е и появата на кръвоизливи.

  • Анаплазмоза:

Причинители са бактериите от род Anaplasma. Симптомите са треска, анорексия, летаргия, депресия, конюнктивит, полиартрит, спленомегалия, хепатомегалия, анемия, тромбоцитопения. Въпреки че тази болест засяга предимно домашни животни, има и случаи на заразени хора.

  • Ку-треска:

Причинител е Coxiella burnetii. Инкубационният период е между 3 и 30 дни. Заболяването започва остро с висока температура, втрисане, отпадналост, силно главоболие и мускулни болки. При голяма част от заболелите се развива пневмония. В някои случаи след години заболяването може да хронифицира като засегне и сърцето. Въпреки че болестта се пренася и от кърлежи, хората по-често се заразяват от млечни продукти.

  • Моноцитна ерлихиоза:

Причинители са бактериите от род Ehrlichia. Инкубационният период е 1-3 седмици. Симптомите са загуба на апетит, отслабване, депресия, апатия, повишена температура, кръвоизливи от лигавиците, повръщане, възпаления на ставите. На по-късен етап се развива менингоенцефалит, водещ до парези и парализи, както и се получават увреждания на очите. Болестта засяга предимно кучета, но има и случаи на заразени хора.

  • Бабезиоза:

Причинители са едноклетъчните протозои от род Babesia, които атакуват еритроцитите в кръвта. Симптомите са повишена температура, анемия, жълтеница, намален апетит, отслабване, затруднено дишане, увеличен далак, увеличени лимфни възли, кръв в урината.

  • Кърлежов енцефалит (TBE):

Причинители са РНК вируси от род Flavivirus (подобно на денга, жълта треска, западнонилска треска и зика). Вектори са кърлежите от род Ixodes. За България около 80% от случаите протичат безсимптомно, около 20% от случаите протичат фебрилно и само под 1% от случаите развиват сериозни усложнения. Наблюдават се 3 субтипа на болестта:

√   Далекоизточен (Сибирски) кърлежов енцефалит:

Най-тежко протичащият субтип. Симптомите са висока температура (до 40 градуса), главоболиe, зачервяване на конюнктивите и склерите, менингиален синдром, енцефалитен синдром с парализи на шията и горните крайници. Далекоизточният тип е със смъртност до 50%.

√   Централноевропейски (Уралски) кърлежов енцефалит:

Протича почти идентично с далекоизточния.

√   Ранно-летен (Западноевропейски) менингоенцефалит:

Най-леко протичащият субтип. Инкубационният период е 2-20 дни. Симптомите са грипоподобни – висока температура, главоболие, болки в ставите и мускулите, повръщане. Впоследствие се развиват менингит, менингоенцефалит или миелит, водещи до тежки увреждания на централната нервна система – нарушения в съзнанието, парализи и парези, смърт.

  • Tick-borne lymphadenopathy (TIBOLA):

Причинява се от Rickettsia slovaca, а вектор са кърлежи от род Dermacentor. Симптомите са висока температура, безпокойство, подуване на лимфните възли в областта на шията, некротизирал черен участък от кожата на мястото на ухапването.

  • Dermacentor-borne necrosis erythema lymphadenopathy (DEBONEL):

Болестта протича подобно на TIBOLA, вектор отново са кърлежи от род Dermacentor, но причинителят е Rickettsia rioja.

  • Крим-Конго хеморагична треска:

Причинява се от вирусите от род Nairovirus, сем. Bunyaviridae. Вектор са кърлежи от род Hyalomma. Пренася се трансовариално, така че и ларвите на кърлежите могат да са преносители. Ендемични райони за България са Източни Родопи (Хасковско и Кърджалийско), Южно Черноморие и Шуменското плато. Симптомите са висока температура, втрисане, главоболие, мускулни болки, обилни кръвоизливи от кожата, венците и вътрешните органи. Може да доведе до смъртен изход.

  • Възвратен тиф (Relapsing fever):

Тази болест се причинява от спирохети от род Borrelia, чиито вектори са меки кърлежи от род Ornitodoros. Не бива да се бърка с Лаймската болест. Инкубационният период е 5-15 дни. Симптомите са висока температура, втрисане, главоболие, мускулни болки, отпадналост. Симптомите се проявяват периодично през 2 до 9 дни в зависимост от периода на размножаване на бактериите. При липса на лечение може да доведе до некрози, сепсис, полиорганна недостатъчност и смърт.

Описаните по-горе болести са изключително сериозни и изискват адекватно лечение по установени схеми и с определени лекарства. Хомеопатията не би могла да помогне в тези случаи, така че при заболяване, е много важно да не се подцени ситуацията, а да се потърси навреме лекарска помощ.

Благодаря на Александър Блажев, Огнян Миков и Мария Наумова, които ми помогнаха с корекции и допълнения за написването на тази статия!

***

Авторът Александър-Константин Йовчев е завършил биология в СУ със специализация зоология-ентомология и е администратор на фейсбук групата "Насекомите и ентомолозите". Статията със заглавие "Какво представляват кърлежите и какви са правилните действия при ухапване" е публикувана първо в наука.бг и е любезно предоставена на НаукаOFFNews от автора й.


Препоръчани материали
MrA
Рейтинг : 1005
07.07 2019 в 01:54 1
+ 8
- 0
Силно информативна статия. Единствената слабост, която намирам, е, че реферира към остарели препоръки за профилактика и скрининг на Лаймска болест. Новите препоръки са малко по-агресивни и не включват рутинно изследване на антитела:
https://srzi.bg/uploads//pages/Nachalna_stranica/1.Novini/preporaki_karleji.pdf
Препоръките на МЗ и РЗИ по същество са лош превод на препоръките на CDC с бонус - корекция на препоръката при деца, без обаче да е дадена аргументация:
https://www.cdc.gov/ticks/tickbornediseases/tick-bite-prophylaxis.html

Поздравления и Благодаря за автора!
 
Още от : Биология
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.