29 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо ароматите извикват силни спомени?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 декември 2019 в 00:57 28250
Снимка: pixabay

Вкусният аромат на изпечен хляб, идващ от фурната може да се превърне в машина на времето, изпращайки ни от населените улици на големия град в малката пекарна на село, където сме прекарвали детството си.

Ароматите като цяло могат да извикват спомени, които изглеждат отдавна забравени. Но защо някои аромати отключват силни и най-често емоционални спомени?

Краткият отговор е, че зоните в мозъка, които отговарят за миризмите, спомените и емоциите се припокриват до голяма степен. Всъщност, начинът, по който обонянието се свърза с мозъка е уникален измежду сетивата.

Ароматите се носят от химични вещества, които са летливи и влизат в носа и обонятелните луковици, където усещането се обработва в сигнал, който може да бъде разчетен от мозъка. Нервните клетки пренасят тази информация до малък участък в мозъка, наречен амигдала, където емоциите се обработват и след това се пренасят до съседния хипокампус, където се случва формирането на спомени и научаването. 

Ароматите са единствените усещания, които преминават толкова директен път към центровете за емоциите и паметта в мозъка. Всички други сетива изпращат сигнали първо към регион от мозъка, наречен таламус, където се обработва информацията за това, което виждаме, чуваме или усещаме и се предава към останалата част на мозъка, обяснява Джон МакГан (John McGann), професор в департамента по психология на Университета Рътгърс в Ню Джърси. Но обонянието пропуска таламуса и достига амигдалата и хипокампуса с “един-два синапса”, допълва ученият.

Резултатът е близката връзка между емоции, спомени и аромати. Затова и спомените, отключени от аромати, за разлика от другите осезания, са “усещани като по-емоционални и припомнящи повече,” смята Рейчул Херц, професор по психиатрия и човешко поведение в Университета Браун в Роуд Айлънд и автор на книгата “Ароматът на желанието”. Тя добавя, че познат, но отдавна забравен аромат може дори да разплаче хората.

Ароматите са специални, защото “могат да извикат спомени, които иначе може никога да не бъдат припомнени”, обяснява Херц. За сравнение, ежедневното виждане на познати хора или места няма да ни накара да запомним нещо специфично. Например, влизането в хола е повтарящ се стимул, нещо, което правим отново и отново, така че това действие надали ще ни припомни специфичен момент, случил се в тази стая. От друга страна, “ако има миризма, свързана с нещо, случило се в миналото, и ако никога не се натъкнете на тази миризма отново, може никога да не си спомните и какво е било нещото”, добавя Херц.

Обикновено, когато човек помирише нещо, свързано със значимо събитие в миналото, първо следва емоционален отговор на усещането и след това споменът. Но понякога споменът може и да не се появи; човек може да изпита емоцията от нещо преживяно в миналото, но да не си спомни какво точно е било то, допълва Херц.

”И това е различни от всички други наши сетивни преживявания”, обяснява ученият. С други думи, вероятно ако видите нещо и изпитате емоция, ще можете да си припомните споменът, свързан с този образ и преживяване.

Това донякъде е свързани и с контекста. Представете си човек, който си ходи по улицата и усети миризма, която за пръв път е помирисал преди години и получава емоционален отговор. Ако за пръв път е усетил тази миризма в съвсем различен контекст, например в киното, би било много по-трудно да се извлече свързаният спомен. Мозъкът използва контекста, за “да даде смисъл на информацията” и да открие спомена, обяснява Херц.

След това, ако човекът продължи да усеща аромата, той ще се разграничи от специфичния спомен и ще изгуби способността си да извиква спомени. Още повече, спомените, предизвиквани от аромати, са същите като останалите, т.е. могат да бъдат неточни и презаписвани със всяко ново припомняне. Но заради силната емоционална асоциация, която тези спомени предизвикват, хората, припомнящи си нещо заради аромат са често убедени, че споменът е точен, разказва Херц.

Връзката между миризмите и спомените може да се свърже и със заболявания, свързани със загубата на паметта. Намаленото обоняние може да е ранен симптом на състояния, свързани със загубата на паметта като болест на Паркинсон или Алцхаймер, но може и да е резултат от стареенето, обяснява МакГан.

Странното смесване на емоциите и миризмите може би има просто еволюционно обяснение. Амигдалата е еволюирала от зона в мозъка, първоначално предназначена да разпознава вещества, разказва Херц.

“Емоциите ни казват дали да се доближаваме или да избягваме някои неща, точно това прави и обонянието”, обяснява изследователят. “Така че и двете са много тясно свързани с оцеляването ни”.

Всъщност, начинът, по който използваме емоциите, за да разберем и да отговорим на света, прилича на начина, по който животните използват обонянието си, добавя Катц.

Източник: Live Science - Why Do Smells Trigger Strong Memories?


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Биология
(НЕ) живото във Вселената
23 септември 2020 в 00:00
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.