Защо сме толкова умни - да благодарим на майките си и на трудното си раждане

Никола Кереков Последна промяна на 14 октомври 2015 в 14:30 20401 0

Реконструиран скелет на известния древен човек Луси. Преди около 3,2 млн. години австралопитеците са ходели изправени, което е въвело стриктни ограничения в размера на таза при жените.

Ако се огледаме в планетата си днес, е доста трудно да не обърнем внимание на уникалността на човечеството. Ние сме единствения вид, който пише книги, провежда експерименти и строи небостъргачи. Единственият вид, който се интересува от състоянието на околната среда и активно защитава други видове (макар в много от случаите ние да сме причина за неблагоприятните промени).

Нашата интелигентност е била изключително полезна по време на еволюцията ни - вероятно тя ни е помогнала да станем по-добри ловци и от друга страна ни е предпазвала да не станем жертва на други хищници. Вероятно още по-важно е, че нарастваща ни интелигентност е подпомогнала ранните хора да се конкурират помежду си: Ние сме еволюирали да сме достатъчно умни, за да смогваме на всички останали, които са еволюирали да бъдат интелигентни. По-умните хора са по-привлекателни и имат по-висока успеваемост в борбата за място в йерархията в рамките на сложните социални групи. Добре известно е, че хората са участвали в своеобразна надпревара по интелигентност, която е довела до рязко подобряване на познавателните умения. Това което не е толкова добре известно е, как необходимостта на жените да ходят и да бягат са били важни фактори в тази интелектуална експлозия.

Голяма част от растежа на нашата интелигентност се дължи на повишаване размера на мозъка. Дори когато разгледаме разликите между един и друг човек, размера на мозъка отговаря на около 16% от вариацията в интелигентността (измерена разбира се със субективни тестове). По-големият мозък може би е бил най-лесния начин да станем по-умни. Докато мозъка растял, e нараствал и размера на тазa (pelvis) на жените, които е трябвало да раждат всички тези бебета с огромни глави.

Проблемът е в това, че е действал и друг еволюционен фактор - ходенето на два крака. Това вероятно се е случило по различни причини и като повечето теории базирани на хипотетични предимства при оцеляването, тази също е обект на много спорове. Все пак е ясно, че ходенето изправен изисква малък таз. Така са се обособили два еволюционни натиска действащи в противоположни посоки. В крайна сметка се стигнало до необичаен баланс, при който жените можели да ходят и тичат, но едновременно с това са могли и да раждат бебета с относително големи глави спрямо общия размер на тялото. Ако тазът на жените станел по-голям е нямало да могат да ходят и тичат достатъчно добре1. Цената на този баланс била безопасността. Раждането на дете е по-опасно за хората, отколкото за който и да е друг примат2, вероятно поради точно тази причина (фактът, че много жени умират и до днес при раждане в развиващите се страни показва колко важна за нашия вид е интелигентността, че да си заслужава този риск).

Това деликатно положение е довело до доста креативни иновации при развитието на хората. Еволюцията е намерила някои интересни механични решения, за да преодолее това ограничение: Черепите на бебетата са съставени от фрагменти, които се движат по време на раждане; тазът при жените временно се разделя по време на раждане и черепната кутия нараства значително през ранните години на детството. Но друга ключова адаптация е свързана с това как работи самия мозък. Еволюцията е направила човешките същества така, че да научават необходимото за света около тях, вместо да имат тези познания вродени.

Малкото птиче може да започне да ходи и да търси храна почти веднага след като се е излюпило; малките кончета могат да тичат само няколко часа след раждане. Човешките същества, от друга страна, им трябват години, за да станат самостоятелни. Обичайно, тази значителна инвестиция от страна на родителите трае поне до пубертета, а в наши дни може да се проточи, докато детето се дипломира, та чак до 33 годишна възраст. Това, отчасти се дължи на факта, че нашите мозъци не са напълно развити докато не станем възрастни3. Както Ричардсън (Richerson) и Бойд (Boyd) твърдят: "Ние сме представители на вида с най-големия мозък и най-бавното развитие в разреда на най-бавно развиващите се бозайници с най-големи мозъци."4 Ние сме родени без много познания, но с изключителната способност да се учим. Факта че хората стават по-умни след раждане ни позволява да сме по-малки при раждане, с което елегантно се заобикаля ограничението на размера на таза. След като се роди бебето, мозъкът му претърпява драматичен растеж.

Вместо да сме изцяло подготвени още след появата ни на белия свят, ние можем да се даптираме към почти всичко, което света може да ни предложи. Един от ефектите от това е, че бебетата родени при изключително различни условия на средата се научават на специфичните умения необходими за живот там - от пустинята Калахари до Арктика. Ако бяхме по-компетентни и самостоятелни при раждане, щяхме да сме ограничени до много по-тесен кръг от ареали. Освен това, нашата среда е технологична - светът ни е пълен с култура и технология, която децата приемат за даденост и след като порастнат допринасят за нейното осъвършенстване, което е основна движеща сила на прогреса. Това не би било възможно без дългия етап на обучение, характерен за нас хората.

Ако бяхме останали на 4 крака, таза на жените щеше да стане по-голям. Без размерът на таза да ограничава размера на мозъка, може би щяхме да имаме по-голяма вродена интелигентност, подходяща за определен тип околна среда, но по-ограничена динамична интелигентност, която да ни позволява да се адаптираме към промени. В крайна сметка се оказва, че сме толкова умни, отчасти, поради простите биомеханични нужди на нашите предци. Както в много други ситуации, едно ограничение води до появата на хитри начини за неговото заобикаляне.

Всъщност, нашата вродена неспособност да се грижим сами за себе си като бебета се явява ключова за гениалността на нашия вид.


Литература:

1: Brockman, J. (Ed.). (2007). What is your dangerous idea? Today’s Leading Thinkers on the Unthinkable. Harper Perennial. Page 252.

2: Bering, J. (2011). The Belief Instinct: The Psychology of Souls, Destiny, and the Meaning of Life. W.W. Norton & Company. Kindle location 2539.

3: Sloman, A. & Chappell, J. (2005). The altricial-precocial spectrum for robots. Proceedings of the International Joint Conference on Artificial Intelligence (IJCAI-05). Edinburgh, 1187—1192.

4: Richerson, P. J. & Boyd, R. (2008). Not By Genes Alone: How Culture Transformed Human Evolution. University of Chicago Press. Kindle location 1987

Източник: Nautilus Magazine

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !