Древен Египет е антична цивилизация, разпростираща се в периода от 3200 г. до 525 г. пр.н.е. Териториално се разполага в източната част на Северна Африка - по долното течение на река Нил.

Много историци смятат, че именно там се заражда концепцията за опазването на човешкото тяло. Някои от най-ранните записи за оказването на медицинска помощ са достигнали до нас именно чрез съхранените от онези времена папируси и рисунки.

Древните египтяни са вярвали в молитвата като решение на здравословните си проблеми, но са имали и някои естествени и доста практични лекарства на билкова основа. Изследователите на този период твърдят, че това е едно добре структурирано общество, разполагащо с инструменти като писмен език и математика. Това им позволило да записват и развиват идеите си така, че и другите поколения след тях да могат да се учат от откритията им в областта на здравеопазването (а и не само в тази област).

Влияния и схващания

Древните египтяни смятали, че боговете, демоните и духовете играят ключова роля в причиняването на болести. Лекарите пък били убедени, че спиртните напитки блокират енергийните канали в тялото и това се отразява на начина, по който то функционира. Ето защо те са търсели начини за деблокирането на тези канали – използвали комбинация от ежедневни молитви и билки. Може би за никого няма да е изненада, че повечето лечители всъщност са били и свещеници, но с времето все пак се появила и професията „лекар“.

Фактът, че древните египтяни са имали системи от букви и цифри, означава, че са били способни да записват и развиват идеите си във времето, както и да правят изчисления и да водят статистика за заболеваемостта. Откритите древноегипетски папируси с медицински теории са сред най-старите и запазени до днес документи.

Историците отбелязват също така, че египтяните отпреди новата ера са имали добре организирана икономика и система на управление, законодателство, уседнало население и социални придобивки. Преди появата на този цивилизационен модел на живот хората по-скоро са били номади. Именно тази стабилност е позволила да се развият и медицинските изследвания.

Освен това в древноегипетското общество имало и сравнително заможни индивиди. Те можели да си позволят определени здравни грижи, а също така разполагали и с време да размишляват (философстват) и да натрупват нови познания (да учат и да се занимават с различни изследвания).

Не бива да се пренебрегва и фактът, че древните египтяни били също така и добре информирани търговци. Те изминавали дълги разстояния, връщайки се с билки и подправки от далечни земи, които използвали за лечението на различни заболявания.

Изследвания и обучение

Практиката на древните египтяни да съхраняват починалите хора като мумии, означава, че те са били наясно с функционирането на човешкото тяло. Или поне така твърдят историците, изследващи този период от нашата цивилизация. Аутопсията и балсамирането на тялото била извършвана от свещеник-лекар, докато с терапията приживе са се занимавали както духовниците, така и новопоявилите се доктори-изследователи.

Любопитен е и фактът, че множество царе и крале от далечни земи търсели египетските лекари заради репутацията им и високите им постижения, които демонстрирали в онези векове. Дори изпращали техни приближени хора от двореца (предимно духовни лица) да се обучават в тънкостите на профилактиката и лечението на различните заболявания.

Практики, описани в папирусите

Археолозите са открили редица писмени записи, които дават доста подробна информация за древноегипетската медицинска практика. Най-известният сред тях е папирусът, открит и преведен от немския учен Георг Еберс (1837-1898 г.). Затова този документ носи името „Папирусът на Еберс“ и се приема за най-стария съществуващ и запазен до днес медицински документ.

^{Папирусът на Еберс. Кредит: Wikimedia Commons}

В него се съдържат над 700 билкови лекарства, „магически“ формули и заклинания, насочени към отблъскването на демоните, които причиняват болести. Записките са от около 1500 години преди новата ера, но вероятно рецептите са предавани от поколение на поколение, т.е. те са много по-стари.

Свитъкът предоставя някои доказателства за използваните в онези векове процедури. Изглежда лекарите са имали доста добри познания за структурата на костите, за работата на мозъка и на черния дроб. Според папируса на Еберс в центъра на кръвообращението сърцето. Освен това в него е орисано, че „дори в най-отдалечения крайник има съдове“. Всички те са свързани така, че да се „срещат“ в сърцето. Единственото грешно предположение на древните египетски лекари било, че в тези съдове, освен кръв, текат и урината, спермата и дори сълзите.

Подробно са описани и психичните заболявания – характеристиките, причините и лечението на различните разстройства (като например деменцията и депресията). Древните египтяни, изглежда, са смятали, че психичните заболявания са комбинация от блокирани енергийни канали и влияние на зли духове и гневни богове. Ето защо лечението е било поверено предимно на духовниците, които трябвало да „овладеят душата“ на страдащия с всички средства.

Папирусът на Еберс разполага и с раздел за контрол на раждаемостта – как да разбере жената, че е бременна, как да разпознава различните гинекологични проблеми и т.н. Има и съвети за лечение на кожните проблеми, изгарянията, счупените кости, зъбобола, очните заболявания, чревните разстройства и борбата с паразитите. Описани са също така стъпките за хирургично отстраняване на абсцеси и тумори.

Медицински съвети

В древните египетски папируси има и някои препоръки относно човешкото здраве, които са направени преди хилядолетия, но дори и днес лекарите смятат за разумни и практични. Например те съветвали хората да бръснат окосмяването си и да мият редовно телата си, за да предотвратят инфекциите, както и да се хранят внимателно, да избягват мръсните и болни животни, както и да не ядат сурова риба.

Някои от препоръките обаче са малко познати днес и звучат доста странно за съвременните хора. Като например това да се слага „крокодилска тор във влагалището“ с цел подобряване на контрола на раждаемостта. Хората също така използвали тор за прогонване на злите духове от домовете си – посипвали го на прага и в ъглите на стайте.

Тъй като имали добри познания в областта на стоматологията, египтяните препоръчвали при подути венци да се дъвче кимион, тамян и лук. Опиумът пък се използвал за лечение на болката при наличието на кариес. А при наличието на абсцес те пробивали дупка в челюстта, за да се отцеди задържаната течност. Георг Еберс обаче не открива нищо в древните папируси за ваденето на зъби.

Между магията и религията

Ежедневният живот в Египет бил белязан от различни вярвания, страх от магии, непокорни богове, демони, зли духове и т.н. Хората смятали, че някакви висши сили създават и контролират техния бит, включително и здравето им.

_{Изида - богинята на магията и лекарствата. Кредит: Pixabay}

Изида била богинята на магията, лекарствата, мъдростта и съпружеската вярност, докато Озирис (друг бог) закрилял мъртвите. Хората се обръщали за помощ към Сехмет, ако ги ухапел скорпион или змия. Това е богиня не само на войната, но и на изцелението. Жриците на Сехмет били обявявани за лечителки.

Разгневените богове и злите сили отключвали лошия късмет и бедствията. Ето защо хората използвали магията и религията, за да се справят с тях, да ги умилостивят и да излекуват болните. Както вече стана ясно, ролите на свещениците и лекарите често се припокривали. Много лечители били покорни слуги на боговете и при предписването на дадено лечение отправяли молитви към тях за успех.

Едва ли някой би се изненадал, че в такова общество, наред с древната медицинска наука, лечението включвало и използването на магии, заклинанията, носенето на амулети, пръскането с аромати, направата на татуировки и слагането на статуи на богини пред дома. Религиозните и магически ритуали вероятно са имали мощен плацебо ефект, така че може и да са водели до изцеление при някои хора, коментират днес историците.

Теорията за каналите

В основата на теорията за каналите са древните фермери, които изкопавали канали за напояване за своите култури. Това позволи на медицината да премине от изцяло духовни лечения към далеч по-практичните практики, включващи растенията, водата, слънцето и всички други природни дадености.

Лекарите вярвали, че така както каналите с вода напоявали земята и тя раждала плодове, каналите в тялото (кръвоносните съдове и червата) осигуряват на тялото хранителни вещества, за да е здраво. Ако са се появили блокажи по хода на червата, те предписвали билки със слабителен ефект, за да ги деблокират.

Сърцето е изобразявано като център, в който се вливат 46 канала, разглеждани като различни по големина тръби. Донякъде наистина може да се приеме, че вените, артериите и червата са видове тръби, но египтяните не разбирали, че те имат различни функции. Ето защо дори и при блокаж по хода на кръвоносен съд те отново давали билки със слабителен ефект. Нещо повече – те обвинявали за тези запушвания злия дух Вехеду. Когато той излизал на повърхността на тялото, се проявявал като гнойно образувание. Въпреки вярванията им в богове и демони обаче идеята, че телесните функции играят голяма роля в поддържането на здравето, е голям пробив в историята на медицината.

Един изследовател отбелязва, че древните египтяни вярвали, че всички телесни течности циркулират в тази система от канали, включително и изпражненията. Това обаче би имало отрицателен ефект. Ето защо клизмите се превърнали във важен метод за лечение на много болестни състояния – били използвани включително при малария и едра шарка, което от гледна точка на съвременната медицина е чиста форма на безумие.

В папируса на Еберс е отбелязано още, че съдовете се движат от сърцето до всичките четири крайника и всяка друга част на тялото. Когато лекарите, свещениците или жриците на Сехмет поставяли ръцете си върху която и да било част от тялото, те смятали, че изследват сърцето, тъй като всички съдове идвали от там.

Теорията на канала гласи, че сърцето е източник на живот и то е отговорно за всяка друга част (клетки, тъкани и органи) в тялото. Когато хората вдишвали през носа си, според тях въздухът навлизал в сърцето, белите дробове и след това в корема. Ноздрите били свързани с четири канала – два от тях осигурявали възможността на слузта да изтича навън, а другите два осигурявали притока на кръв.

Човешкото тяло имало и четири съда, които водят до двете уши. „Диханието на живота“ навлизало в тялото през дясното ухо, а „дъхът на смъртта“ – през лявото ухо. Също по четири канала водели към мозъка и очите. Други два влизали в тестисите и осигурявали притока на сперма. Шест съда достигали ходилата, а други шест – към пръстите на ръцете. И така нататък. Древните египтяни били създали цяла система от канали в човешкото тяло, от които зависело всичко.

Хирургичните процедури

Египетските лекари перфектно са се справяли с наместването на счупени кости и дислоцирани стави. Има запазени до днес сведения, че те извършвали хирургични процедури по кожата или в близките под нея слоеве – те са знаели как да обработват отворени рани, за да зараснат те по-бързо и без вторични инфекции. Използвали са превръзки за лечение на кожни възпаления, напоени с масла или тинктури от различни растения – особено популярни били върбовите листа.

От папируса, преведен от Георг Еберс, става ясно също така, че древните египтяни не са извършвали операции дълбоко в тялото, вероятно защото по това време все още не е имало анестетици или антисептици. Обрязването на бебетата обаче е често срещана практика. Може би около тази процедура са се появили и първите хирургични инструменти – древните хирурзи разполагали с клещи, щипци, лъжици, триони, контейнери с тамян, куки, ножици и ножове.

Протезите също били широко разпространени, но те вероятно не били толкова практични, колкото са днес. Според някои изследователи египетските свещеници са ги използвали за възстановяването на липсващ крак, ръка или пръсти при починалите хора – така мъртъвците изглеждали по-представителни по време на погребението им.

Травми и други заболявания

Според древните египетски лекари имало три вида наранявания – лечими, нелечими и спортни. С определяните като „лечими“ те се заемали незабавно, а при нелечимите - въобще не се намесвали. Спортните наранявания пък били квалифицирани като „незастрашаващи живота“. Те смятали, че страдащият човек може да оцелее без тяхна намеса. В такива случаи лекарите само са наблюдавали пациента, без да правят нищо.

Естествено, в онези векове на хората им се е налагало да се справят и с по-общи оплаквания, като обикновени настинки, храносмилателни проблеми и главоболие. Например при пулсираща болка в слепоочията те препоръчвали да се омеси брашно, тамян, кора от дърво, стрита мента, рог от елен, семена на явор и вода. Получената смес се нанасяла на главата.

Астмата пък те лекувала с мед, мляко, сусам и лапад, а кожните изгаряния се налагали с разрязани листа алое вера. Цяр за храносмилателните проблеми забърквали от хвойна, мента, чесън и сандалово дърво, а лошият дъх в устата гонели с дъвченето на мента или кимион. За овладяването на епилепсията използвали камфор. Най-любопитното в случая е обаче, че болните от грип се лекували със заклинания.

Обществено здравеопазване

Чистотата е била важна част от живота на Египет. В домовете на хората е имало бани и тоалетни. Поддържането на добър външен вид и използването на грима са част от ежедневието както на дамите, така и на мъжете. Основната цел била да се отговори на социалните и религиозни изисквания, въпреки че много хора са смятали, че като си сложат очна линия около очите, ще ги предпазят от болести.

_{Една от първите египетски тоалетни. Кредит: Wikimedia Commons}

Има сведения също така, че египтяните преди новата ера са използвали мрежи против комари през по-горещите месеци от годината, за да се предпазят от малария и други заболявания, предизвикани от ухапвания от насекоми. Маларията е била сред най-често срещаните проблеми в онези времена и затова се е наложило да се разработи система от правила за предпазване.

Свещениците препоръчвали на египтяните редовно да се къпят и мият, да перат дрехите си и да поддържат чисти приборите си за хранене и готвене. Въпреки че хората спазвали тези правила по религиозни причини, това помагало в превенцията на заразите и поддържането на обществено здраве, въпреки че е липсвала медицинска инфраструктура във вида, в който я познаваме днес – за хората не са полагани системни медицински грижи и не е имало мащабни скринингови програми.

Медицината като професия

Древен Египет вероятно е първата цивилизация, която е разполагала с професионални лекари и те са се радвали на особена почит в обществото. Били добре образовани и уважавани от всички, включително от фараоните. Отличавали се с чистота на тялото и душата си.

Най-ранните сведения за лекар са от 2700 г. пр.н.е. Той бил мъж – „началник на зъболекарите и лекарите“ при фараон Диозер. Първата лекарка, за която има данни, е Пешешет през 2400 г. пр.н.е. Тя ръководела всички дами, които са се посветили на това да лекуват болните хора.

Египет разполагал и с т.нар. Върховен лекар, който работел в кралския дворец. Той бил и нещо като шеф на инспекторите, които контролирали работата на всички лекари в империята. Имало е и тесни специалисти – зъболекари, ортопеди, гастроентеролози и офталмолози. Съществувала е и отделна специалност по правенето на клизми. Тя била наричана nery phuyt, което в превод означава „пастир на ануса“.

Източници:

„What was medicine like in prehistoric times?“, Dr. Daniel Sallis Murrell, MedicalNewsToday

„Egyptian Medical History“, Quizlet.com

„Ancient Egyptian medicine“, Wikipedia.org

Още по темата

12/02/2021

Медицина

Каква е била медицината в праисторическите времена?