29 ноември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Торенето на морето с карбамид - опитът от един неуспешен експеримент от 2007 г.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 05 октомври 2021 в 00:00 87121
Снимка: МОСВ

Заседналият край Яйлата кораб "Вера Су" бе натоварен с 3000 тона урея, този товар обаче началникът на главна дирекция "Аварийно-спасителна дейност" в Морска администрация Румен Николов обяви за "безопасен".

Морският еколог д-р Димитър Беров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и Лабораторията за морска екология в Созопол припомня за един неуспешен експеримент от 2007 г. за "наторяване" на морето Сулу край Филипините.

Тогава компанията Ocean Nourishment Corp или ONC извършва експеримент, включващ един тон гранулиран карбамид и обсъжда с правителството на Филипините планове за увеличаване на експеримента до 1000 тона през следващата година в морето Сулу, за да изпробва технологията, която е разработила за мащабно улавяне на въглерод и обогатяване на океана с хранителни вещества.

ONC е частна компания, отделена от Ocean Technology Group на Университета в Сидни и възнамерява да спечели както въглеродни кредити*, така и приходи от увеличаването на рибните запаси, като лицензира технологията си, за да провокира масивен цъфтеж на планктон в световния океан.

* Въглеродният кредит е вид разрешително. То позволява на компанията, която го държи, да отделя определено количество въглероден диоксид или други парникови газове. Един кредит позволява емисията на един тон въглероден диоксид и може да се търгува. 

Идеята на ONC изглежда проста: Огромни количества карбамид ще се изхвърлят на места, бедни на хранителни вещества. Тръба под налягане, разположена на 50 метра под морската повърхност, ще освободи сместа директно в слънчеви слоеве, където се развива фотосинтезиращият планктон.

Уреята (карбамидът) се произвежда индустриално в големи количества от амоняк (NH3) и въглероден диоксид (CO2). Големи количества CO2 се произвеждат при производството на амоняк от въглища или суровини на петролна основа.

Предпоставката е, че карбамидът (действащ подобно на растителен тор) теоретично би предизвикал цъфтеж на водораслите. Планктонът ще се размножава във водите, обогатени с азот, и ще абсорбира въглеродния диоксид. И когато умре, планктонът ще потъне на дъното на морето, носейки въглеродния диоксид със себе си.

Още тогава екологичните организациия като WWF призоват да се подходи изключително внимателно при тестването на тази недоказана и потенциално рискова технология в естествените морски екосистеми, особено в критични зони за биологично разнообразие. Отдавна е известно, че оттичането на карбамид и азот от земеделски земи причинява токсични цъфтежи на водорасли и изобщо, че последиците върху морските форми, както и ефектът върху количеството на въглеродните газове от атмосферата са непредвидими.

През 2008 г. е публикувана в Marine Pollution Bulletin научна статия, която подробно разглежда "защо това не е добра идея, и защо и как уреята може да доведе до цъфтежи на вредни и токсични фитопланктонни оргамизми. Филипинският проект не е реализиран, но изглежда ние поемаме щафетата край Яйлата...", коментира д-р Димитър Беров.

Нежният тюркоазен цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктона. 

Статията смята плана за обогатяване на морето Сулу с хиляди тонове карбамид, с цел стимулиране на цъфтежа на водораслите и отделяне на въглерод, е "погрешен поради множество причини". Освен, че се определя оценката на нетната загуба на въглерод от атмосферата "в най-добрия случай като съмнителна".

Обогатяването на карбамид вероятно ще доведе до промени в състава на водораслите и загуба на биологичното разнообразие на фитопланктона.

"Въз основа на нашето разбиране за динамиката на видовете фитопланктон се предполага, че обогатяването на карбамид би довело предимно до засилено производство на цианобактерии, пикоеукариоти и динофлагелати", смятат изследователите.

Според тях потенциалът за растеж на токсичните фотосинтезиращи организми динофлагелати (Dinoflagellata) е висок, тъй като много от тях нарастват  много добре с карбамид, а някои дори увеличават токсичността си, когато се отглеждат с карбамид. Такива видове динофлагелати включват Pfiesteria piscicida, отличаващ се с необичайния си жизнен цикъл. Токсините, отделяни от този динофлагелат, са толкова силни, че рибите, които се хранят с тях (например атлантическа херинга, камбалата) умират в рамките на няколко минути. За масовата смърт на риби по време на "червените приливи" край атлантическото крайбрежие на САЩ е отговорен именно този вид динофлагелати.

В много региони по света, където карбамидът доминира в като тор в селското стопанство, нараства честотата и географският обхват на динофлагелатите, произвеждащи токсини. Всъщност глобалното сравнение на употребата на карбамидни торове по водосбора и разпространението на тези динофлагелати, които са отговорни за паралитично отравяне с миди, един от многото синдроми, причинени от токсични динофлагелати, показва очевидна връзка. 

Глобално разпределение на приложението на карбамид по водосбора (основна карта) и глобалното разпределение на документираните случаи на паралитично отравяне с миди. Кредит: Glibert and Harrison (непубликувано), Marine Pollution Bulletin, https://doi.org/10.1016/j.marpolbul.2008.03.010

Токсичните динофлагелати са отговорни за масовата смърт на рибата, както и за натрупването на токсини в рибите и мидите, което от своя страна може да причини сериозно въздействие върху човешкото здраве при консумация на морски дарове, пише в изследването.

Много токсични динофлагелати образуват кисти, които могат да се утаят на дъното и покълнат през следващите години, образувайки нови цъфтежи дори без допълнително торене, предвиждат учените в изследването от 2008 г. Така че нежеланите вредни водорасли може да продължат да се размножават в продължение на години, тъй като хранителните вещества ще се рециклират и регенерират.

Мащабните цъфтежи, вероятно ще допринесат за хипоксия (недостиг на кислород) в дънните води при разлагането си. Освен това, някои от произведените фитопланктони може да предизвикат намаляване на количеството на рибата от потенциалната повишена хипоксия и преки въздействия върху рибите чрез запушване на хрилете.

"И накрая, производството на карбамид изисква използването на изкопаеми горива, което допълнително ограничава потенциала за нетно улавяне на въглерод. Въздействието върху околната среда и икономиката е потенциално голямо и трябва да бъде строго оценено", съветват учените.

"Естественото повишаване на хранителните вещества може да предизвика токсично цъфтене на водорасли и освобождаване на азотен оксид - по-мощен парников газ от CO2", предупреждава д-р Клиф Лоу (Cliff Law) от Националния институт за изследвания на водата и атмосферата на Нова Зеландия (NIWA).

В заключение изследователите казват, че "предложеният план за торене с карбамид в океаните за подобряване на улавянето на въглерод и производството на риба е план, който ще се провали".

Това е опитът и анализът на един провален експеримент край Филипините.

Уви, изглежда, че не трябва да се очаква от вероятното неконтролирано изсипване на хиляди тонове карбамид от кораба "Вера Су" край резервата Яйлата намаляване на въглеродните емисии и увеличаване на рибните запаси. А напротив.

Справка: 

Ocean urea fertilization for carbon credits poses high ecological risks,

Patricia M. Glibert, Rhodora Azanza, Michele Burford, Ken Furuya, Eva Abal, Adnan Al-Azri, Faiza Al-Yamani, Per Andersen, Donald M. Anderson, John Beardall, G. Mine Berg, Larry Brand, Deborah Bronk, Justin Brookes, JoAnn M. Burkholder, Allan Cembella, William P. Cochlan, Jackie L. Collier, Yves Collos, Robert Diaz, Martina Doblin, Thomas Drennen, Sonya Dyhrman, Yasuwo Fukuyo, Miles Furnas, James Galloway, Edna Granéli, Dao Viet Ha, Gustaaf Hallegraeff, John Harrison, Paul J. Harrison, Cynthia A. Heil, Kirsten Heimann, Robert Howarth, Cécile Jauzein, Austin A. Kana, Todd M. Kana, Hakgyoon Kim, Raphael Kudela, Catherine Legrand, Michael Mallin, Margaret Mulholland, Shauna Murray, Judith O’Neil, Grant Pitcher, Yuzao Qi, Nancy Rabalais, Robin Raine, Sybil Seitzinger, Paulo S. Salomon, Caroline Solomon, Diane K. Stoecker, Gires Usup, Joanne Wilson, Kedong Yin, Mingjiang Zhou, Mingyuan Zhu,

Marine Pollution Bulletin, Volume 56, Issue 6, 2008, Pages 1049-1056, ISSN 0025-326X,
https://doi.org/10.1016/j.marpolbul.2008.03.010.

Източници:

Urea 'climate solution' may backfire, Anna Salleh, ABC Science Online

WWF OPPOSES DUMPING OF UREA IN SULU SEA, NOV 10 2007, Jerome Aning, geoengineeringmonitor


Препоръчани материали
Gamilokar
Рейтинг : 1005
05.10 2021 в 12:39 1
+ 2
- 0
Много добър материал. Поздравления за Ваня Милева!
 
Още от : Науки за Земята
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.