11 август 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Бетелгейзе ще достигне своя минимум около 21 февруари според прогнозите

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 февруари 2020 в 07:32 53010
Бетелгейзе, заснета с Digitized Sky Survey 2 (DSS2). Кредит: ESO / Digitized Sky Sky Survey 2

Красивата, озадачаваща Бетелгейзе, червена супергигантска звезда, която е около 700 пъти по-голяма от Слънцето и на 643 светлинни години от нас - никога интензитетът на светлината на една звезда не е бил толкова във фокуса на вниманието на астрономите както през последните месеци.

Звездата избледнява до най-слабия си блясък в  историята на наблюденията и скоро може да изчезне съвсем.

Големият въпрос, който засяга всички е дали Бетелгейзе ще изригне като истинска свръхнова, което ще я превърне в ярък фар, съпоставим с пълната луна? Или това е временен спад и нормалната интензивност на светлината ще се възвърне? Повечето астрономи смятат, че това е така и че можем да очакваме експлозия чак през следващия период от 100 000 години.

Червеният супергигант в Орион в момента има интензитет на светлината, който е само 36% от неговата нормална светлинна интензивност (около + 1,7 магнитуд* в момента).

*Магнитудът (звездната величина) е мярка за яркостта на звездите или на други небесни обекти. На скалата на звездните величини, по-малките стойности съответстват на по-голяма яркост и обратно. Скалата на звездните величини е логаритмична. Ярките звезди условно се наричат звезди от 1-ва звездна величина. За пример магнутидът на Слънцето е -26,73, а на най-слабата наблюдаема звезда е 23,5. Сириус е със звездна величина -1.3

Красива, озадачаваща Бетелгейзе, червена супергигантска звезда, която е около 700 пъти по-голяма от Слънцето и на 643 светлинни години от нас, проблясва  на 6 януари 2020 г. Кредит: Michael J. Boyle

Астрономът Едуард Гинан (Edward Guinan) от Университета Виланова, който заедно със своя екип следи възходите и паденията на звездата през последните 25 години, прогнозира, че на 21 февруари (+/- 7 дни) Бетелгейзе ще достигне минимум и че след това ще се увеличи светлинната си мощ.

Гинан основава прогнозата си на доминиращия период на пулсацията на звездата от 430 дни, който пристига на или около тази дата.

Докато пулсира от светло към тъмно и отново към светло, Бетелгейзе физически променя формата си. Внимателният анализ на тези пулсации разкрива, че има повече от един период на този „сърдечен пулс“. Той също варира на 6.06 години, 1.083 денонощия и други интервали. 

Това сравнителн изображение показва звездата Бетелгейзе преди и след безпрецедентното й потъмняване. Наблюденията, направени с инструмента SPHERE на "Много големия телескоп" (VLT - Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория (ESO) през януари и декември 2019 г., показва колко е избледняла звездата и как се е променила формата й. Кредит: ESO / M. Montargès et al.

Промяната се причинява от свиването и разширяването на външните слоеве. Наскоро записите, направени с инструмента SPHERE на "Много големия телескоп" (VLT - Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория (ESO) в Чили, показват, че Бетелгейзе отново е променила формата си.

В графиката в туита по-горе, може да се види интензитетът на светлината на Бетелгейзе, включително прогноза за следващия период.

Екип, воден от белгийския астроном Мигел Монтарес (Miguel Montargès), подозира, че драматичното избледняване на Бетелгейзе може да се дължи или на охлаждане на повърхността, или на прах, изхвърлен от звездата в нашата посока и съдържащ елементи като силиций и алуминий.

Това инфрачервено изображение от VLT показва необятността на облаците от прах, заобикалящи Бетелгейзе през декември 2019 г. Облаците се образуват, когато звездата изхвърля материал обратно в космоса. Черният диск маскира звездата и нейното непосредствено обкръжение, като по този начин разкрива по-бледия прах. Оранжевата точка в средата е изображението на инструмента SPHERE на повърхността на Бетелгейзе, която би достигнала до Юпитер, ако звездата бъде поставена на мястото на Слънцето. Кредит: ESO/P. Kervella/M. Montargès et al./Eric Pantin 

Масивна звезда като Бетелгейзе образува в горещата си вътрешност по-сложни елементи от по-прости като водород и хелий. Новите материали се изнасят в нейната хладна външна атмосфера от мощните звездни ветрове, където се съединяват и образуват прашна мъгла, обгръщаща звездата. В тези облаци астрономите откриват например вода, силициев моноксид и алуминиев оксид. Прахът поглъща звездната светлина и ако особено плътен облак от прах се изхвърли в посока на Земята, би затъмнил много звездата. И ако Бетелгейзе стигне в ниска точка на своя пулсационен цикъл, двете биха се комбинирали.

Възможно е на повърхността на Бетелгейзе да има огромни „слънчеви петна“, подобни на нормалните слънчеви петна, но много по-големи, които също биха могли да погълнат част от светлината на звездата. Може би и трите фактора имат роля.

Данните в продължение десет години разкриват не само рутинните върхове и спадове на Бетелгейзе, но и сегашното й забележително „пропадане“. Кредит: Edward Guinan

Астрономи от цял свят вече са насочили вниманието си към Бетелгейзе, използвайки всякакъв вид инструменти. Гинан и екип му планират да наблюдават свръхгиганта със Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия (Stratospheric Observatory for Infrared Astronomy - SOFIA) на НАСА.

Други ще използват космическия телескоп "Хъбъл", радиотелескопи и интерферометрия. Интерферометрията е техника, която астрономите използват, за да създадат виртуално много по-голям телескоп, като комбинират светлината на множество по-малки телескопи - много удобна техника за измерване на обекти, които изглеждат много малки, защото са много далеч.

Тази снимка може да помогне да оцените яркостта на Бетелгейзе. Величините са показани Белатрикс и Алдебаран. Например, ако Бетелгейзе е по средата по яркост между двете, нейната звздна величина ще бъде около 1,3. Ако е по-близо до Белатрикс, тогава ще е  1.4 или 1.5. Ако е по-близо до Алдебаран, тогава ще е 1.1 или 1.2. Кредит: Bob King

Можем само да се надяваме! Така би изглеждала Бетелгейзе, ако един ден избухне като свръхнова. Очаква се да достигне до магнитуд -11 - толкова ярка, колкото Луната! Кредит: Edward Guinan

Въпреки всички вълнения, че Бетелгейзе „ще стане свръхнова“, никой не знае кога ще се случи това, но вероятно някъде през следващите 100 000 години.

Сегашните й колебания, макар и вълнуващи, не е задължително да са знак за скорошна експлозия. Но когато това се случи, последният ураган на Бетелгейзе ще бъде невероятен, защото ще свети толкова ярко, колкото Луната по вревме на пълнолуние и ще бъде лесно видима на дневна светлина.

Източник:

Is Judgement Day Coming For Betelgeuse?,  AstroBob


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.