Учени изследват вкаменелости на главоноги на 65 милиона години с помощта на компютърни модели на динамиката на флуидите.
Трима учени от Катедрата по геология и геофизика на Университета на Юта представиха изследванията си на ширината, диаметъра и цялостната структура на черупките на древни главоноги и как тези фактори са повлияли на моделите им на плуване на 72-та годишна среща на 25 ноември в раздела за флуидна динамика на Американското физично общество.
Никълъс Хебдън (Nicholas Hebdon), Катлийн Ритербуш (Kathleen Ritterbush) и Юнджи Чой (Yunji Choi) използват компютърни модели на динамиката на флуидите, за да изучат движението на амонитите, група главоноги, които са плували в океаните в продължение на почти 300 милиона години и са изчезнали едновременно с динозаврите.
„Едно от интересните и трудни неща за амонитите е, че днес те нямат преки потомци, въпреки тяхното господство в миналото“, разказа Хебдън. „Интересно ни е какво може нашето изследване да ни каже за стабилността на морските екосистеми и как възстановяват разнообразието си и екологичната сложност след драстични измирания. Тъй като не можем да ги сравним директно със съвременни техни потомци, трябва да сме креативни в изследването на тяхното потенциално поведение и взаимодействия".
Напречно сечение на водния поток покрай черупка на амонит. Полетата са оцветени въз основа на скоростта на водата като оцветените в студени цветове полета са бавни, а в топли цветове - по-бързи. Анимацията е ускорена. Кредит: University of Utah AmmLab
Учените изследват промяната в размера и формата на фосилни черупки на амонитите. Формата и размерите на черупката отразяват доколко ефективно са плували главоногите през различни геоложки периоди. По време на масовото измиране в края на периода триас например химията и температурните промени в океана оказват натиск върху амонитите, карайки ги „да изразходват малко допълнителна енергия, за да изолират йоните, от които изграждат черупката си“, разказва Ритербуш.
Ако формата на черупките, произведени от амонитите, е свързана с метаболизма им, способността за плуване и позицията им в хранителната мрежа, това би могло да нарисува историята на морските екосистеми далеч в миналото.
Траектории на потоците около черупка на амонит. По-тъмнолилавите са с ниска скорост, а по-светлосините са по-бързи. Кредит: University of Utah AmmLab
Амонитите срещат гибелта си в края на периода креда, когато загиват заедно с динозаврите, но споменът за тях остава чрез странно усуканите им черупки. Те разказват не само за историята на Земята, но и как може да се съхранят бъдещите морски екосистеми.
Източник:
Fossils reveal swimming patterns of long extinct cephalopod, Phys.org
The Mysterious Swimming Habits Of The Ancient Ammonite, Science Friday
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари