31 май 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Как трябва да реагираме на хора, които разпространяват конспиративни теории?

Психологията на теориите на конспирацията и как да се говори с тези, които им вярват

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 май 2020 в 00:0074281
Pixabay

През последните седмици вероятно сте блокирали доста познати във Facebook, защото ви дразнят с публикуването на конспиративни теории и груби коментари. Разочаровани сте от приятели, влюбени в чудодейни лечения, получавали сте съобщения на лични от рода на "Чуйте истината!", "Какво мислите за [Plandemic]?", "COVID-19 е измама!"

Филмът „Plandemic" сякаш изля бензин върху непрекъснато присъстващия огън на конспирациите. Неприятно е, хабите нерви, но трябва ли да се откажем от дискусии?

Когато са ограничени до един човек или семейство, теориите на конспирацията са лесни за отхвърляне. С бързото разпространение чрез социалните медии обаче силата на конспиративното мислене създаде всеобщ хаос. Съществуват изследвания, които показват, че одобрението и разпространението на конспиративно съдържание може да бъде свързано с предразсъдъци към определени групи от населението, намалено доверие в държавните институции, и т. н.  

Накратко, споделянето на на пръв поглед безобидна информация всъщност е много вредно и се простира много по-далеч от просто приятелско „споделяне“.

Но какво знаем за вярата в теориите на конспирацията?

Същност и причини за вярванията в теориите на конспирацията

Конспиративните вярвания са сложни. Знаем инстинктивно, че те не се дължат просто на параноя.

Всъщност някои доказателства предполагат, че много теории на конспирацията може изобщо да не са плод на параноя, а служат за поддържане на социалното господство на дадена група. Поставени в днешния дискурс, теориите на конспирацията поддържат властта и контрола на една група над друга.

Екип изследователи в Нова Зеландия проведе няколко проучвания, показващи, че теориите за конспирация могат да приемат една от двете форми:

  1. „идеация” (прихологически термин, обозначаващ процесът на генериране, развитие и предаване на нови идеи) и
  2. „скептицизъм”.

Първият тип конспиративни убеждения, идеацията, обикновено включва теми за прикриване от правителство и/или тайно общество, малки групи от хора, контролиращи информацията и наративите пред обществото, и други форми на масова манипулация. Те изглеждат прекомерни и може би са по-лесни за забелязване. Plandemic пасва много добре на този тип.

Втората тема, скептицизмът, е общо отношение, че хората в обществото се стараят, за да прикрият истината. Авторите на статията обясняват, че скептичните убеждения могат да изглеждат по-рационални и следователно е по-трудно да се изкоренят.

Проникването на теориите на конспирацията в съвременната култура предизвика по-голям научен интерес към търсенето на причините. Вероятно поддръжката на теорията на конспирацията се свежда до индивидуалните човешки характеристики. До известна степен това е подкрепено от изследванията. Да не забравяме обаче, че вярванията в теорията на конспирацията са сложни.

Приемането на теории на конспирацията е свързано с характеристики като интензивни авторитарни нагласи, висока степен на нарцисизъм и ниска самооценка, но обяснението с личностните характеристики са ограничени по два начина. Първо, никое обяснение не отговаря за всички теории на конспирацията, второ, тези фактори са само описателни. Причините отсъстват. 

Наскоро бе предложен модел от холандския учен Ян-Вилем ван Проуйен (Jan-Willem van Prooijen), който обяснява защо хората могат да бъдат привлечени към конспиративните вярвания. Основната причина за привлекателността на теориите на конспирацията се смята усещането за екзистенциална заплаха - усещането за заплаха за живота или благополучието на човека. С чувството за екзистенциална заплаха идва страхът и безпокойството. След това погльщаме, вярваме и разпространяваме теориите на конспирацията като начин да осмислим възприеманата заплаха. Нашите усилия да осмислим сложни обстоятелства като пандемия са твърде опростени от теориите на конспирацията. Моделът на екзистенциалната заплаха също така твърди, че желанието да се осмисли сложна опасност става по-силно, когато в конспиративната картина има конкретна омразна група, към която да се посочи като виновник.

И така, COVID-19 ни кара да изпитваме екзистенциална заплаха. В често отчаян опит да осмислим огромното количество информация и емоции, ние се стремим да опростим нещата, като намерим добра конспирация (напр. Plandemic). Тези усилия на отделния човек стават още по-пламенни, когато теорията  на конспирацията се фокусира върху членове на религиозна, национална или политическа група, които не харесва.

Как да се отнасяме към някой, който разпространява теории за конспирации?

Въоръжени с основно разбиране на теориите на конспирацията, можем да изберем как да се опитаме да разубедим хората, които ги разпространяват. Както отбелязва Елън Брайтън (Ellen Braaten), доцент по психология от Харвард, първата възможност е да си помислим дали да се ангажираме изобщо. Някои хора са неспособни да се променят. Но не може да подминем изявленията на теоретиците на конспирацията, когато въпросът буквално е на живот и смърт.

Ако човек трябва да се ангажира, най-добре е да го направи извън социалните медии, някъде на спокойно място.

Стратегиите включват:

1. Само фактите! Ако започнете с простия въпрос, наистина ли човекът вярва в конспираторското съдържание. това може да намали неговата подкрепа в някои очевидно будещи недоверие теории на конспирацията. Следваща стъпка може да бъде безпристрастното представяне на добре изведени факти като възможно алтернативно обяснение. Може да допълните с факти, свързани с конспиративното съдържание, с основна информация за естеството на теориите на конспирацията и техните причини.

2. Персонализирайте темата. По-нюансиран подход може да бъде персонализирането на обекта, предизвиквайки емоция. Има някои доказателства, които предполагат че създаването на емоция може например да намали краткосрочните предразсъдъци. В пример, отнасящ се до COVID-19, може да поставите пряко въпроса към някой, който разпространява идеите за употребата на недоказани и съмнителни лекарства: „Бихте ли се доверили на лекар, който да даде това лекарство на партньора ви?“ Това може да е път към ползотворна дискусия.

3. Обмислете алтернативите. Можете да използвате контрафактуалното мислене, което възниква, когато човек модифицира фактическо предишно събитие и след това оценява последствията от тази промяна. Тези мисли се състоят от варианти на „Какво щеше да стане, ако...?“ В този случай може да се предложат алтернативи на конспиративните истории, за да се справят със заплахата от COVID-19.

Подобно на обясненията за причините за съществуването на теориите на конспирацията, няма точни указания за участие в тези трудни разговори. Някои хора може да са инвестирали твърде много в тези теории или тези теории са важни за тяхната идентичност. Но това не означава, че не трябва да опитваме всичко възможно, за да смекчим вредата, нанасяна от теориите на конспирацията.  

Източник:

How Should We Respond to People Who Spread Conspiracy Theories?, Psychology Today


Препоръчани материали
stanbg
Рейтинг : 1006
20.05 2020 в 07:17 1
+ 6
- 0
С тъпанари без критично мислене не може да се спори.
Казват ти - пише го еди къде си и вярват, че щом е написано някъде е вярно.
Игнорирам ги.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.