10 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Какво знаем досега за новия междузвезден обект в Слънчевата система (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 17 септември 2019 в 00:4325500
Кредит:NASA/JPL-Caltech

Досега в Слънчевата система са известни над 6300 комети. Има милиони астероиди. И от всички тези обекти, само за 'Оумуамуа - червеникав астероид с форма на пура - се знае, че идва от другаде.

Новото откритие, оповестено миналата седмица, развълнува астрономите. Една комета на име C/2019 Q4 (Borisov), открита на 30 август от кримския любител астроном Генадий Борисов, има траектория и скорост, които предполагат, че това е обект с произход извън Слънчевата система.

Потенциално първата в историята регистрирана междузвездна комета C/2019 Q4 (Borisov). Обектът се движи със скорост 30 километра в секунда по хиперболична траектория с ексцентриситет на орбитата около 3, а наклонът му към равнината на еклиптиката достига 57 градуса.Credit: Gennady Borisov

Предполагаемата опашка на обекта C/2019 Q4, намекваща за неговата кометна природа. Credit: Gennady Borisov

Множество телескопи се насочоха към мястото на кометата, за да се опитат да извлекат възможно най-много информация. В края на миналата седмица бе публикувана първата пълноцветна снимка, показваща характерното изпускане на газове, както се случва с ледените ядра на кометите, докато се приближават към Слънцето.

А сега излизат първите предпечатни документи. Досега два отделни екипа са анализирали кометата - един, който наблюдава цвета на обекта, и друг - неговия спектър, за да се разбере повече за състава на странното тяло, Работата им тепърва предстои да бъде прегледана, но техните открития вече са на разположенние на научната общност.

Кометите и астероидите са два различни типа космически обекти. Астероидите са големи късове скали и метал. Кометите са изградени от лед и скали и когато преминат близо до Слънцето, топлината произвежда облак от пари и прах около кометата, който също се отдалечава от източника на топлина, създавайки отличителната кометна опашка.

'Оумуамуа е странен, защото показва характеристики както на комета, така и на астероид - или вероятно на нито един от двете. Няма окончателна присъда.

Знаем какво представляват кометите в Слънчевата система - видовете газове, които отделят, техният размер. Дори знаем малко за екзокометите, обикалящи извънземните звезди.

Например, комети са открити на орбита около звездата Бета Пикторис (Beta Pictoris) - докато кометата преминава между нас и звездата, качеството на светлината на звездата се променя според химията на кометата. Тези екзокомети много приличат на нашите комети.

Интересно е да се разбере дали междузвездната комета е подобна или различна от нашите комети, това може да ни разкаже повече и за самата Слънчева система.

Въз основа на двете проучвания до момента, C/2019 Q4 (Borisov) изглежда много сходна на нашите комети от Слънчевата система. Първото изследване се води от Пьотр Гузик (Piotr Guzik) и Михал Драгус (Michal Drahus) от Ягелонския университет в Полша и е на разположение в arXiv. Водещ автор на другата статия е астрономът Хулия де Леон (Julia de León) от Института за астрофизика на Канарските острови (Instituto de Astrofísica de Canarias) и е публикувана на сайта на Института.

Гузик и колегите му основават заключенията си на оптичните данни, получени от телескопа "Уилям Хершел" и телескопа Gemini North. Те анализират червения и зеления диапазон и установяват, че цветът на кометата - много зелен и не много червен - по същество е като на дългопериодичните комети в Слънчева система, които възникват в Облака на Оорт.

Де Леон и колегите й изследват кометата, използвайки Gran Telescopio Canarias, като получават три видими спектъра на кометата, използвайки инструмента OSIRIS, за да анализират нейния химичен състав. Те също установяват, че кометата е подобна на дългопериодичните комети в Слънчева система.

„Изчислихме спектралния градиент в диапазона 0,55–0,90 µm, S ′ = 10 ± 1% / 1000˚A, което е приблизително в средата на обхвата на видимите спектрални градиенти, наблюдавани за кометните ядра и астероидите в кометните орбити“, пишат изследователите в своето проучване.

"Това предполага, че кометите, образувани край други звезди, могат да имат сходен състав с тези, образувани в Слънчевата система и по този начин вероятно ще са произведени от подобни процеси."

Има няколко неща, които тепърва ще се установяват. Не знаем точно колко е голяма - изображенията на кометите са размити поради изпускането на газове, което затруднява измерването на реалното ядро вътре.

Наблюденията досега предполагат, че диаметърът е някъде между 2 и 16 километра. Тя е много по-голяма от 170-те метра на 'Оумуамуа.

Произходът на кометата също предстои да бъде проверен. За това вероятно ще са нужни месеци наблюдения, внимателно установяване на пътя на обекта през небето, за да се получи по-яснаа представа на неговата траектория.

Перихелият на C/2019 Q4 (Borisov). Credit: Project Pluto

За разлика от 'Оумуамуа, който бе открит едва когато вече си отиваше от Слънчевата система, C/2019 Q4 (Borisov) все още се насочва навътре. Според астрономите ще достигне перихелия си - най-близкият си подход към Слънцето - около 8 декември 2019 г.

Нямаме търпение да видим снимките.

Предпечатните документи могат да бъдат намерени на arXiv и на сайта на IAC.

Източник: 

Here's What We Know So Far About The Possibly Interstellar Object in Our Solar System, sciencealert


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
5 изненадващи факта за Коледа
5 изненадващи факта за Коледа
24 декември 2019 в 00:135428
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.