20 октомври 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Към Земята се доближава метеорният поток на Ета-Акваридите (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 май 2016 в 10:37 72370
Снимка на Халеевата комета по време на най-близкия й подход във вътрешната Слънчева система през 1986 г. Снимка: НАСА

В нощта на 5 срещу 6 май 2016 нощното небе ще се изпълни с ярките светлини на метеорен дъжд - пикът на Ета-Акваридите.

Интензивността на майските Аквариди в малките часове ще достигне до 30 метеора на час, оставяйки ярка пътека, с продължителност от няколко секунди до няколко минути.

Далеч от светлините на града, те могат да се видят с невъоръжено око в посока на съзвездието Водолей, защото Луната през този период ще бъде в близост до фазата новолуние и няма да засенчи светлия поток със своя блясък.

Ета-Акваридите могат да се видят както в северното, така и южното полукълбо. Но южното полукълбо е за предпочитане. За северното полукълбо наблюдаваният брой на метеори на час е около 10. Това се дължи на разликата в географската ширина . Съзвездието Водолей, където се намира радианта на Ета-Акваридите е значително по-високо в небето в южното полукълбо от северното. В северното полукълбо метеорите обичайно се виждат малко над хоризонта.

Забележка: съзвездието, което дава името на метеорния дъжд, не е източник на метеорите. Името служи да помогне на наблюдателите да се ориентират към коя звезда да наблюдават метеорния поток.

На два пъти всяка година Земята се сблъсква с отломките, оставени от Халеевата комета, създавайки два метеорни потока, които осветяват нощното небе.

Ета-Акваридите са един от най-бързите метеорни потоци. Техните парчета пронизват небето със скорост близо 66 км/с (237 400 км/ч).

"Ако мигнете, няма да ги видите. Те се движат доста бързо ", заяви Бил Кук (Bill Cooke), астроном на НАСА пред New York Times. Метеорите, които често са не по-големи от песъчинка, могат да произведат удар, еквивалентен на 0,357-калибров куршум, според д-р Кук. "Ето защо те пускат тези блестящи ивици в атмосферата. Те имат много енергия".

Следващият ни шанс да станем свидетели метеорния поток от останки на кометата ще бъде през октомври, когато Земята ще се срещне с опашката й за втори път тази година под името Ориониди.

Тъй като периодът на обиколка на Халеевата комета е само на около всеки 76 години, д-р Кук препоръчва да се възползваме от тазгодишните потоци, ако не искаме да чакаме 2061 година.

Последният път, когато приближава вътрешната част на Слънчевата система знаменитата комета е през 1986 г., а следващият път се очаква да се появи през 2061 .

Кометата е била открита през 1705 година от Едмънд Халей. Той прогнозира орбитата на кометата на базата на предишни наблюдения на комети като предполага, че тези комети са едно и също космическо тяло. Халеевата комета е може би най-известната от кометите - тя се наблюдава от хилядолетие. Тя дори е изобразена върху гоблена от Байо, изобрасяващ хрониката на битката при Хейстингс през 1066 г.

Халеевата комета е с размери 16 х 8 х 8 км. Това е един от най-тъмните или поне най-малко отразяващите обекти в Слънчевата система с албедо 0.03.

"Потоците на Ета-Акваридите и Орионидите ни дават възможност да видим как част от Халеевата комета изгаря", коментира д-р Кук.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.