26 април 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Кои са петте най-мощни експлозива в света

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 19 февруари 2017 в 10:30115230

Наскоро във Факултета по химия на британския Университет в Бристол се наложи спешна евакуация, след като студент направи по случайност експлозива ТАТП, известен още като "Майката на сатаната" и все по-често срещан при атентатите.

Инцидентът е станал по време на химичен експеримент. Експлозията бе изненада, но по света редица лаборатории правят подобни и други взривни вещества не само от научен интерес.

Изданието The Conversation представи петте от най-мощните взривни вещества в света.  

TНT

Едно от най-известните взривни вещества е тринитротолуолът или TНT (TNT), познат от видео игрите и филмите. Често е бъркан с динамита, вероятно заради песента на АС/DC с думите "Аз съм ТНТ, аз съм динамит". 

TНT е жълто вещество и първоначално е било произведен като боя през 1863 г. Той не експлодира спонтанно и с него се работи много лесно, затова и взривните му възможности са открити едва 30 години по-късно от германския химик Карл Хаусерман (Carl Häussermann) през 1891 г. 

ТНТ може дори да се разтопява и слага в съдове, без да се случи нищо особено, но с помощта на детонатор ще избухне - и то с огромна сила, тъй като нитро групите в молекулата рязко се превръщат в азотен газ. Това го прави идеален за употреба при контролирани взривове за разрушаване на сгради или в мините, например, което го превръща в относително "безопасен" експлозив. Използва се и като "стандартна мярка" за бомби, така че "избухливостта" на други химикали често се измерва спрямо ТНТ. 

TATП

Химикалът триацетон трипероксид - ТАТП (ТАТР) принадлежи към групата на молекулите пероксиди, които съдържат слаби и нестабилни връзки кислород-кислород. Това означава, че ТАТП е много по-нестабилен и по-склонен към спонтанно детониране. Веществото придоби популярност и с прозвището си "Майката на Сатаната" и не случайно - взривовете му са с около 80% по-силни от ТНТ. Просто почукване е достатъчно да го взриви, което означава, че е лесно да избухне от само себе си в процеса на производство. 

ТАТП привлече върху себе си медийно внимание, тъй като е лесно да бъде направен и често се използва при импровизирани експлозивни устройства, свързани с терористични атентати като тези в Лондон от 2005 г

RDX

RDX (Royal Demolition Explosive или Research Department Explosive) е известен като един от първите пластични експлозиви. Познат е още като cyclotrimethylene trinitramine, циклонит или хексоген. Използва се широко в армията и индустрията, добива известност по време на Втората световна война, когато се използва като добавка на ТНТ. Веществото е открито от немския химик Ханс Хенинг през 19 век като лекарство. Взривните му качества стават известни чак през 1920 г.

RDX е "азотен експлозив", което означава, че взривните му възможности се дължат на наличието на множество връзки азот-азот. Те са извънредно нестабилни, тъй като атомите на азота винаги се стремят да се съберат и да произведат азотен газ поради тройната връзка в него. И колкото повече молекулите имат връзки азот-азот, като при RDX, толкова по-избухливо е веществото. 

Тъй като ТНТ не съдържа нестабилни връзки, то RDX е много по-мощен от него, но често бива смесван с други химикали за различни ефекти, като например да стане по-малко чувствителен и да не експлодира неочаквано. Често се използва при контролирани взривове на сгради. 

PETN

Взривното вещество PETN (пентаеритритол-тетранитрат или пентрит) е едно от най-мощните. Съдържа нитро групи подобни на тези в ТНТ и нитроглицерина в динамита. Но наличието на повече от тези нитро групи означава, че се взривява с по-голяма мощ. Въпреки своите силни експлозии, това вещество е много трудно да бъде взривено самостоятелно, затова обикновено се използва в комбинация с ТНТ или RDX.

PETN се е използвало често по време на Втората световна война за създаване на огнепроводни шнурове, които използват електрически ток за взривяване. Сега се използва за детонатори на ядрените оръжия. 

Относително ниската му токсичност и лечебни свойства като вазолидатор (може да разширява кръвоносните съдове) го правят годно за лечение на ангина - но не се тревожете, няма да се взривите при употребата му.

Азироазид азид (Aziroazide azide) 

Сред най-малко стабилните азотни експлозиви е aзироазид азидкойто има 14 азотни атома, като повечето от тях са свързани един с друг в последователни, нестабилни връзки азот-азот, което ги прави склонни към взривяване. Тези молекули не могат да бъдат наблюдавани в природата поради невероятната им нестабилност, но са създадени в германска изследователска лаборатория от екипа на проф. Томас Клапьотке (Thomas Klapötke) през 2011 г. 

Опитите да се докосне този химикал (а някои дори казват дори да се погледне към него) могат да причинят детонация, тъй като връзките се разрушават и се превръщат в многобройни молекули от скоростно разпростиращ се азотен газ. Реакцията създава огромно количество топлина и досега са били синтезирани само малки количества за лабораторни опити (които в повечето случаи са се взривявали в скъпоструващо оборудване). 

Този списък не обхваща всички възможни взривни химикали на разположение на химици и индустриалци. Но посочените са сред най-известните и опасни в днешно време. Повечето, за радост, трудно могат да бъдат направени по случайност и обикновено реакциите, които ги произвеждат, могат да бъдат предсказвани и избягвани.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Истинският произход на 4/20
Истинският произход на 4/20
20 април 2019 в 16:0012514
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.