На 10 ноември 1970 стартира космическа станция "Луна-17", а седмица по-късно, а на 17 ноември, тя се "прилунява" в Морето на дъждовете (Mare Imbrium). И на Луната тръгва невиждано дотогава съоръжение, наречено "луноход" или "любимият ни лунен трактор", както пее Владимир Висоцки.
Но преди са били заложени години на изследвания и доказателства. В крайна сметка, никой дори не е знаел каква е лунната повърхност. Проблемът е решил Сергей Корольов, който просто издал заповед да се счита Луната за твърда.
Десетки варианти са роувъри са били разгледани преди това: роторно-винтови, гъсенични, ходещи, скачащи, но изборът паднал върху колесен вариант и танково шаси. Всъщност Луноход-1 представлявал херметичен приборен отсек върху самоходна тележка. Всяко от осемте колела е имало свой електродвигател. Имал е и девето колело, но то служело за измерване на изминатото разстояние. И то измерило в продължение на почти 11 месеца 10,5 км, отчитайки отклоненията при дълбоките кратери. Управлението на "лунния трактор" ставало от Земята, а на Земята е предавал това, което е "виждал" с телевизионните камери. Контролът на управлението се осъществявало от специален екип или по-скоро дори два екипажа на смени като всеки си имал командир, водач, резервен водач, щурман-навигатор, борден инженер и оператор.
PetarD 
