Дървен идол с по-голям от човешки размер е избегнал опустошението на испанските конкистадори, но може би не представлява това, което хората са предполагали. Оказва се, че статуята е дори по-древна от очакваното и може би е била боготворена от народ още преди инките.
Учените откриват, че въпреки зловещите истории за идола, наречен Пачакамак, той е боядисан с яркочервената боя цинобар, а не е потопен в кръв.
Заедно тези доказателства помагат да се потвърди автентичността на идола. С други думи "имаме нов аргумент, който показва, че тази дървена статуя е оригиналният идол Пачакамак", а де просто друг артефакт от инките или дори копие, споделя водещият автор на изследването Марсела Сепулведа (Marcela Sepúlveda), изследовател от Сорбоната в Париж.
Западният свят узнава за Пачакамак, когато конкистадора Ернандо Пизаро нарежда на последователите си да го унищожат през 1533 г., карайки ги да "разрушат криптата, където е бил идолът и да го счупят пред всички", според историческите източници, описват авторите в своята публикация в списание PLOS ONE.
Инките почитат този идол, за който се смята, че има силите на оракул. Инките го съхраняват в т.нар. Изрисувани храм, разположен в археологическия комплекс Пачакамак близо до Лима, Перу. През 15-ти и 16-ти век Пачакамак е убежище за инките и място за поклонения.
Въпреки това изглежда идолът е оцелял след атаките на конкистадорите. През 1938 г. археолог открива статуя с височина 2,34 метра и диаметър от 13 см в Изрисувания храм. Но никой не е сигурен дали резбования дървен артефакт е именно идола или нещо друго.
За да проучат въпроса, Сепулведа и колегите й провеждат въглерод-14 анализ и откриват, че идолът датира от около 760 до 876 г. сл.н.е. Това е по времето на т.нар. Среден хоризонт (500 г. до 1000 г. пр.н.е.) на предколумбова Америка, по времето на културата Уари, около 700 години преди възхода на империята на инките. Тази датировка предполага, че културата Уари създава идола и че мястото Пачакамак е важно още преди господството на инките, смятат учените.
Освен това изследователите се чудят дали идолът е боядисан, подобно на други антични артефакти като древногръцки храмове и статуи например. Една легенда от времето на конкистадорите предполага, че идолът е червен, заради кръвта от жертвоприношенията.
С позволението на музея на обекта Пачакамак, учените взимат идола и го изследват с два вида рентгенографска флуоресцентна спектрометрия, безконтактна и щадяща техника, която идентифицира специфични елементи в състава на обектите.
"Бяхме развълнувани да видим, че са запазени следи от цветове", споделя Сепулведа.
Зъбите на идола някога са били боядисани в бяло, а части от украшението на главата му - в жълто, откриват учените. Те идентифицират и червено, не от кръв, а от цинобар, оловен минерал. Той се среща в природата във високите части на Андите на около 400 км от Пачакамак.
Процесът на провеждане на анализите на идола, открит в Пачакамак. Кредит: Copyright Marcela Sepúlveda/Rommel Angeles/Museo de sitio Pachacamac
Имайки предвид, че цинобъра не се среща на това място е възможно идолът нарочно да е боядисан в червено, вероятно за да се покаже икономическата мощ и политическа сила на културата, смята Сепулведа.
Откритието на цинобар носи "нови доказателства за потенциална размяна на минерали за оцветяване на ритуални предмети с голяма важност на дълги разстояния", обяснява Патрик Райън Уилиямс (Patrick Ryan Williams), куратор, професор и ръководител на секцията по антропология към Музея по естествена история Фийлд в Чикаго, който е специализиран в културите на преколумбово Перу.
"Ще са необходими допълнителни анализи, за да се уточнят източниците на тези материали, но това е чудесно начало за да се установи произхода на важния идол, който е боготворен стотици години преди идването на испанската конкиста в едно от най-важните обредни места, допълва Уилиямс, който не е част от изследването.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари