Пластмасите – ябълката на раздора между декарбонизация и кръгова икономика

Kошмарът за кръговата икономика

Боян Рашев Последна промяна на 13 март 2019 в 09:38 7205 0

Все по-често попадам на призиви да ограничаваме въглеродните си емисии като използваме по-малко пластмаси. Това се дава като пример за win-win избор от еко-активистите – така хем сме щели да спасим морските животни от пластмасовия отпадък, хем планетата – от глобалното затопляне. Декарбонизация и кръгова икономика в едно за светло бъдеще на планетата!

Реалността е фундаментално различна. Да, пластмасите и композитните материали са кошмар за кръговата икономика – те просто отказват да се въртят в кръг и все намират начин да заминат я за изгаряне, я за депониране или просто в дерето! От друга страна обаче, няма други материали в историята на човечеството, които да водят до толкова голямо намаление на въглеродните емисии, колкото пластмасите – хиляди различни съединения, които са изключително леки, устойчиви и служат за какво ли не. До днес сме произвели около 8.3 млрд. тона, които практически заместват други материали – метали, дърво, хартия, стъкло – с поне 5 пъти по-високо тегло. Проучване на denkstatt от 2010 г. показва, че заместването на използваните през 2007 г. в ЕС пластмаси с други материали би довело до съответното относително увеличение на въглеродните емисии с около 61%, което е еквивалентно на всичките емисии на страна като Белгия. Примерите са многобройни и напълно логични – само се замислете колко повече енергия би била нужна, ако заместим всички пластмасови бутилки със стъклени такива, които са средно около 10 пъти по-тежки! Освен това добивът и производството на стъклен амбалаж изискват много повече енергия, също както събирането, транспортирането и измиването му за повторна употреба. Масовият автомобил днес е много по-лек, удобен, сигурен и енергийно ефективен преди всичко благодарение на замяната на голяма част от металите в конструкцията с пластмаси. Милиони квадратни километри гори са спасени благодарение на замяната на дървесината с пластмаси в производството на хиляди изделия – от строителни материали до щайги и палети.

Още по-интересни са множеството приложения на пластмасите, където заместването е практически невъзможно. Да вземем за пример изкуственият каучук: какво би могло да го замести в производството на автомобилни гуми? Ако трябваше да добием съответното количество естествен каучук, всички тропически гори щяха да бъдат превърнати в плантации и пак нямаше да можем да задоволим търсенето. Алтернативата са дървените колела на каруците, тоест – връщане в 19-ти век. Пластмасовите опаковки на храни за еднократна употреба ни спестяват огромно количество отпадъци като многократно удължават срока на годност на храните. Изолационните материали, направени от пластмаси, не само водят до най-големи енергийни  спестявания, но са и с най-малък въглероден отпечатък за производство в сравнение с алтернативите. Пластмасите могат да бъдат използвани за контролируем добив на енергия след края на полезния си живот, което означава, че заместват еквивалентно количество газ или въглища в системата. Съвременните евтини фотоволтаични панели или гигантски вятърни перки са невъзможни без изключително леките и здрави полимерните материали, които се влагат в тях.

Въглеродният баланс на целия пазар на пластмаси в Европа (без каучука) показва, че ползите от използването им по време на полезния живот (намалението на въглеродните емисии) надвишават около 10-15 пъти емисиите от производството и управлението им като отпадък. Това означава, че практически не съществува по-въглеродно ефективен материал с толкова много приложения. Или казано другояче, пластмасите са най-зеленото нещо, което климатичните активисти биха могли да си представят.

Съвременната цивилизация е изключително сложна система, в която няма лесни решения за бърза промяна и подобрение. Когато някой каже, че нещо е „лошо“ и трябва да се отървем от него, трябва да се замисли за алтернативите и да си направи сметката. В 99% от случаите тя ще покаже, че свободният пазар сам е направил енергийно ефективния избор – той логично е и най-евтин – и няма много потенциал за подобрение. Такъв е случаят с пластмасите – може би няма проблем да спрем да ги използваме за клечки за чистене на уши и сламки, но в най-масовите и значими приложения те са безспорно най-зелената алтернатива като цялостен екологичен отпечатък – замърсяване на въздуха, водите, ресурсна ефективност, опазване на биологичното разнообразие – не само въглеродните емисии. Остава само да решим проблема с управлението им като отпадък, но това е въпрос на време, богатство и желание.

Оригиналната версия на този текст е публикувана през август, 2018 г. в списание Forbes България.  

***

Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Оригиналната статия е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !