30 юни 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

„Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ от д-р Огнян Димов разкрива как да водим по-балансиран начин на живот

Новата книга от автора на „Агресията в семейството“ и изтъкнат психоаналитик разглежда тревожността в ежедневието ни и как да се справим с нея.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 19 май 2022 в 08:57 30500
Тревожността – причини, смисъл, разрешаване Снимка: Сиела

Темата за тревожността придобива особена актуалност във времената на глобална несигурност, в които живеем, и се превръща в една от главните причини да чувстваме, че губим контрол над нашето ежедневие и мисли.

Как да се справяме с болката и страховете си? Къде да търсим стабилност в един свят, изпълнен със съмнения, пандемии, лични несгоди и загуби?

На пазара вече може да откриете книгата „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ от д-р Огнян Димов („Агресията в семейството“), в която специализиралият във Франция психоаналитик установява, че отключените в настоящето тревожни състояния често могат да бъдат резултат от всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал.

С помощта на дългогодишната си практика и редица примери от реалния живот д-р Димов разкрива, че макар и породени от конкретен страх или притеснение, безпокойството и тревожността във всеки един от нас често се дължат на причини, които водят началото си още от нашето детство.

В тази книга читателите ще открият безценни примери, свързани с различните измерения на тревожността – тази, които родителите изпитват преди и след раждането на детето им, тревожността по време на пубертета и как се изменя тя, когато навлезем в по-осъзнатия период на нашия живот.

На достъпен и разбираем език „Тревожността“ успява да покаже на читателите, че в това да си тревожен и уплашен няма нищо страшно, а напротив – това са нормални човешки емоции, които можем да се научим да контролираме.

Този кратък пътеводител има за цел да ни даде нужните умения и инструменти, с които да излезем от омагьосаната спирала на безпомощност, депресия и страх от бъдещи събития и да предприемем стъпка напред към по-щастлив живот и осъзнатост в действията и емоциите си.

Защото здравето е „непрекъснат процес на развитие“ и от нас зависи да предизвикаме своята личностна промяна.

Официалното представяне на „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ ще се състои на 23 май 2022 г. от 19:00 ч. в Литературен клуб „Перото“. В разговор със специалния гост на събитието доц. д-р Румяна Маринова-Христиди д-р Огнян Димов ще обсъди наболялата тема за тревожните състояния и ще предложи работещи практики за справяне с безпокойството.

Линк към Facebook събитието: https://www.facebook.com/events/975254893174327 

Д-р Огнян Димов завършва с отличие СУ „Св. Климент Охридски“, след което през 1999 г. защитава докторска степен по философия и психология. В началото на века се отправя към Франция, за да учи и практикува професията, която счита за свое призвание – психоанализата. До 2010 г. прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите изследователски центрове по хуманитаристика в света, след което завършва и специална докторска степен по психоанализа в Париж. Работил е в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. От 12 години прилага своите богати познания в България, а през 2020 г. излезе и първата му книга: „Агресията в семейството: Пътища за преодоляване“.

Из „Тревожността“ в новата книга на психолога Огнян Димов

УВОД

„Тревожността е възможност за свобода.“

Сьорен Киркегор

Тревожността е емоционална проява, която обединява хора с различен статут, пол, възраст и националност. Тя е една и съща при отделните личности и техните културни кодове. Същевременно, раздалечавайки се от страха, с който са близки като емоционални състояния, тревожността задава повече въпроси в днешното несигурно време, отколкото дава отговори. Откъде идвам, накъде отивам, защо съм роден точно в това семейство, какво искам – все въпроси, които човек си задава, откакто е разумно същество, и които го водят до интелектуални и емоционални противоречия въпреки неговата идентичност и душевна неповторимост. Той е потопен в двойственост, защото е едновременно свободен и ограничен, принуден е да живее в противоречието между желаното и необходимото, което предопределя неговите тревожни състояния.

Преди да вляза в същността на темата за тревожността, бих искал да спомена един от предшествениците на психоанализата, написал много красиви и задълбочени страници за нея. Зигмунд Фройд (1856 – 1939) е роден година след смъртта на въпросния автор, чиито текстове оказват особено влияние върху цялата европейска хуманитаристика. Това е датският философ Сьорен Киркегор (1813 – 1855), който по ирония на съдбата никога не е бил цитиран от Фройд. Родоначалникът на психоанализата е стоял встрани от всички екзистенциални въпроси, поставени от интелектуалците и философите във времето, в което е живял. В своите размишления върху тревожността Киркегор споделя, че общуването на човек с нея е белег на лично себепознание. Тя е израз на особено интимно човешко преживяване, чрез което личността се свързва със себе си и с другия. Киркегор разглежда в своите текстове позитивната страна на тревожността като израз на стремежа на човек да израства интелектуално, емоционално и духовно, като проява на човешкото любопитство в опита си да запълни празнотата и да разреши напрежението в себе си. Според Киркегор тревожността няма нищо общо с етичните категории за добро, зло и грях и е индивидуално свързана с противоречивата страна на свободата. Тревожността ни дава възможност за промяна, но и ни кара да се чувстваме неспокойни, неспособни да потърсим опора в никого освен в себе си. „Можем да сравним тревожността с виенето на свят. Когато окото погледне бездната, изпитваме виене на свят, което зависи както от окото, така и от бездната, защото бихме могли да не гледаме в нея. По същия начин тревожността е прилошаване, предизвикано от свободата.“ (Soren Kierkegaard, Traite du desespoir, Paris, Gallimard, 1988, p. 35.)

През първата половина на двайсети век се обръща особено внимание на телесните усещания като външен израз на емоционалните тревожни състояния на личността – това е благодарение на психоанализата и нейния подход към природата на човешкото страдание. В посочените случаи в книгата ми съм се опитал да покажа колко интимна е близостта между тялото и душата в изживяването на тревожността и как съвременният човек трябва да тълкува знаците, които тялото и подсъзнанието му пращат, за да разбира себе си и своите душевни състояния. Въпреки че тревожността няма конкретна, видима причина, която да я провокира, за разлика от страха, тя носи своите дълбоки послания, които човек е желателно да се учи да слуша, чува и разбира.

Темата за тревожността придобива особена актуалност днес, във време на пандемия, на съмнения, на лични драми от загуба на близки хора и липса на ясен отговор на всяко ниво за причините за случващото се с коронавируса. Точно тези съмнения относно възникването и разпространението му предизвикват депресивни реакции при много хора, особено при тези, които носят неразрешена емоционална проблематика в душите си от миналото си. В книгата си показвам, че тревожността, отключена в настоящето, без значение от поводите, се свързва с причините за тревожни състояния при всеки от нас, които идват от вече преживяното, но не достатъчно осмислено и осъзнато наше детство. Страхът от коронавируса и тревожните състояния, които той отключва, абсорбира всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал и носи будни в душата си. Същевременно свързвам тревожността на съвременния човек с опита му да изгради своя ценностна система като възможност за самосъхранение, способност да постига професионално удовлетворение и самосъзнание за реално самочувствие. Убеждението на Спиноза, че отрицателните афекти като страх и тревожност могат да се преодолеят само от по-висши градивни афекти, като желание за обич и творчество, ми е помагало в търсенето на моя прочит на причините за тревожност в ежедневието.

Темата за тревожността, както и тази за агресията, ме е вълнувала много преди да настъпи пандемията. Книгата ми „Агресията в семейството“ само загатна за това колко са свързани агресията и тревожността като емоционални състояния. Тревожният човек е агресивен, винаги недоволен и неудовлетворен, търсещ причината за това най-често във външния свят. Агресивната личност е дълбоко тревожна, защото е загубила способността чрез езика да обясни природата на своите безпокойства.

Етимологията на термина „тревожност“ идва от латинското angor, което означава всичко онова, което органически ме притиска за гърлото. Тревожният човек описва по този начин своите неразположения – стягане в гърлото, трудност при вдишване, сърдечни оплаквания, болки в стомаха. Тревожността е афект, което недвусмислено говори, че на подсъзнателно ниво в човек се случват процеси, които са по-силни от него, потиснати са, неосъзнати са и подсъзнателно го заливат. Тревожността носи негативна и позитивна страна в себе си. Негативната е това, което всеки е изпитвал в момент на депресивно състояние – апатия, безразличие и необяснимо безпокойство. В положителен аспект тя е потребността на човек да се събуди, да се свърже със себе си, да си направи равносметка на травмите от детството и да се дистанцира от проблемите, които са му били вменени от близките. Тя е опит на човек да се намери първо в детството и да разбере как близките му, без да го правят осъзнато, са разигравали чрез него собствените си емоционални конфликти.

В много езици „тревожност“ и „безпокойство“ изразяват почти идентични душевни състояния. Във френския език например малката разлика между тревожност (angoisse) и безпокойство (anxiete) се свежда до това, че тревожността е свързана с интимния свят на човека и неговите вътрешни източници на напрежение, докато безпокойството е насочено към външния свят, а причините се намират извън човека. На български не намирам разлика в асоциациите, които предизвикват тези два термина, поради което ги приемам за синоними. Моят анализ ще тръгва винаги от дълбинните душевни процеси в човека, без значение дали са предизвикани от вътрешни, подсъзнателни или външни, социални фактори.

Настоящият текст е насочен най-вече към мислещи и четящи хора на различна възраст, поради което съм се въздържал от употребата на строго специализиран про-фесионален език. Често пъти използването на определена терминология има за цел излишно да усложни изложението, за да прикрие празнините на автора в осмислянето на зададената проблематика. Държа на простотата и яснотата на всяка фраза, като приемам това за особена потребност от общуване чрез различни гледни точки по 20

темите, които ме вълнуват. Същевременно всички разказани истории илюстрират по безспорен начин разглежданите сюжети и начина, по който тревожността говори на всеки от нас. Получих съгласието на моите пациенти да говоря за техните преживявания, използвайки инициали с цел да запазя анонимността им. Така разговорът за тревожността стана искрен и автентичен.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.