12 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Всичко за транзита на Меркурий: Какво, кога, къде, как и защо (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 ноември 2019 в 00:0129950
Снимка на транзита на Меркурий 9 май 2016 г. на @altair_astro в Twitter

Едно от най-зрелищните събития в астрономията е преминаването на един обект пред друг. Това може да се превърне в затъмнение, окултация или рядкото събитие, известно като планетен транзит.

Подобно събитие очакваме в понеделник, 11 ноември за последен път за това и следващото десетилетие.

Меркурий - най-вътрешната планета на нашата Слънчева система - ще премине пред Слънцето на 11 ноември 2019 г. Меркурий ще бъде видим с помощта на телескопи със слънчеви филтри като малка черна точка, пресичаща слънчевия диск.

Ще се вижда отчасти в по-голямата част от земното кълбо, включително от България.

Транзитът ще може да се наблюдава изцяло от Южна Америка, Източна Северна Америка и Западна Африка.

Последният транзит на Меркурий бе през 2016 г. Следващият ще бъде до 2032 година.

Меркурий ще влезе в полето на слънчевия диск около 14:36 ч. (12:36 UTC) на 11 ноември. Той ще премине през лицето на слънцето, достигайки най-голям транзит (най-близко до центъра на Слънцето) около 17:05 ч. българско време (15:20 UTC), но скоро след това Слънцето ще залезе над нашата страна - в 17:08 ч., според Time&date

Времето ще е подходящо за наблюдение - над България се очакват повече слънце, отколкото облаци.

Транзитите на Меркурий: минало, настояще и бъдеще

Пиер Гасенди успешно извършва първото наблюдение на транзита на Меркурий на 7 ноември 1631 г. Това всъщност бе и първото надеждно наблюдение на транзит.

Венера транзитира пред Слънцето два пъти в 21-ви век - през 2004 г. и отново през 2012 г. Венера няма да има транзит на Слънцето повече през този век, а чак през 2117 г., но транзитите на Меркурий са много по-чести. 

Въпреки че е много по-често срещан от транзитите на Венера, транзитът на Меркурий се случва само 14 пъти през 21 век (2001 до 2100).

Транзитите на Меркурий в съвременната епоха винаги се случват или през май, или през ноември.

Последните четири бяха през 1999 г. (15 ноември), 2003 г. (7 май), 2006 г. (8 ноември) и 2016 г. (9 май). Ще трябва да изчакаме още 13 години за следващия, до 13 ноември 2032 г.

На 13 ноември 2236 г ще се случи наистина причудлив спектакъл: Меркурий, пресичащ Слънцето по време на слънчево затъмнение:

Меркурий обикаля Слънцето за 88 дни. В резултат на това планетата преминава между Земята и Слънцето, както се вижда от Земята на всеки 116 дни. 

Ако Слънцето - Меркурий - Земята са на една линия, се вижда редкият транзит на планетата.

Когато една вътрешна планета преминава между Земята и Слънцето, тя може да премине на север от Слънцето, на юг от Слънцето - или в редки случаи точно пред Слънцето. Кредит: https://earthsky.org/?p=316375

Каква е причината за транзита на Меркурий?

Само планетите, които обикалят около Слънцето във вътрешността на земната орбита - Меркурий и Венера - минават пред слънчевия диск, ако гледаме от Земята. Ако Меркурий обикаляше около Слънцето в същата равнина като Земята, всяка календарна година би имало три до четири транзита на Меркурий.

Орбиталната равнина на Меркурий обаче е наклонена на 7 градуса спрямо еклиптиката (орбитална равнина на Земята). Това означава, че Меркурий е между Земята и Слънцето при по-ниско съединение (вижте илюстрацията по-долу) на всеки четири или повече месеца, Меркурий обикновено се измества на север или юг от слънчевия диск и транзитът на Меркурий е доста рядък.

Изглед към вътрешната Слънчева система (Меркурий, Венера, Земята и Марс), както се вижда от северната страна на еклиптиката (земната орбитална равнина) на 11 ноември 2019 г. От тази гледна точка всички планети обикалят Слънцето обратно на часовниковата стрелка, сините части на планетарните орбити са на север от еклиптичната равнина, докато зелените части са на юг от еклиптиката. На 11 ноември 2019 г. Меркурий пресича своя възходящ възел, преминавайки от юг на север, почти в същото време, когато преминава между Земята и Слънцето. Кредит: https://earthsky.org/?p=316375

Всеки път, когато Меркурий обикаля Слънцето в своята кратка и бърза орбита, той минава на север от еклиптиката (земната орбитална равнина) за около половината от орбитата си и на юг от еклиптиката през другата половина от орбитата си. Два пъти в своята орбита Меркурий пресича орбиталната равнина на Земята в точки, наречени възли. Когато Меркурий преминава от север на юг, се нарича низходящ възел, а и когато Меркурий минава от юг на север, това се нарича възходящ възел. 

Всеки път, когато Меркурий пресича възел в близост до достигане на една линия със Земята и Слънцето, транзитът на Меркурий е не само възможен, но и неизбежен. 

Низходящите транзитни възли могат да се случат само през първата половина на май, а възходящиите транзитни възли - през първата половина на ноември. През други периоди на годината Меркурий би минавал или северно или южно от слънчевия диск.

Направи си сам измерване на астрономическата единица с транзита на Меркурий

Английският астроном Едмонд Халей осъзнал, че астрономите могат да използват транзита на Венера, за да триангулират абсолютното разстояние от Земята до Венера и по този начин до Слънцето.

За съжаление, Халей умира преди следващия транзит на Венера, който се случва през 1761 г., така че никога не е виждал техниката си в действие. 

За съвременните астрономи транзитите на Венера през 2006 и 2012 г. предоставиха възможност да пресъздадат това историческо измерване. Венера няма да премине Слънцето отново до 2117 г., но сега наблюдателите имат подобна възможност с предстоящия транзит на Меркурий.

В понеделник, 11 ноември, Проектът Граждански транзит на Меркурий (ToM - Citizen Transit of Mercury) ще използва техниката на Халей за измерване на разстоянието до Слънцето, използвайки транзита на Меркурий вместо Венера. Въпреки че Меркурий изглежда много по-малък от Венера срещу Слънцето, подходът за измерване на разстоянието на Слънцето е същият.

Това сравнение на минали транзити на Меркурий и Венера (съответно през 2016 г. и 2012 г.) е направено от данни, събрани от групата Global Oscillation Network Group на Националната слънчева обсерватория. Кредит: GONG / NSO / Z. Stockbridge

Повече от дузина наблюдателни обекти, разположени в САЩ и използващи идентично оборудване (от проекта "Пълно слънчево затъмнение на Citizen CATE 2017"), ще направят едновременни изображения на транзита. Повечето участниците са студенти, които ще имат рядка възможност да направят едно от най-важните измервания в астрономията от нулата. 

Ако се интересувате от намиране на наблюдателен партньор и измерване на средното разстояние от Земята до Слънцето - известно още като астрономическа единица (AU) за себе си, можете да намерите повече подробности във форума Solar System Imaging & Processing forum on Cloudy Nights

Как може да наблюдаваме транзита на Меркурий

При ясно небе слънцето разбира се е видимо, но Меркурий е по-труден за наблюдение. Планетата е с диаметър 4 879 км и е далеч от Земята. Меркурий по време на транзита се вписва 194 пъти по централната линия на слънцето от наша гледна точка. Това означава, че Меркурий е твърде малък, за да се види с очила за затъмнение.  

Ако имате специален слънчев телескопн или телескоп, оборудван с филтър за бяла светлина за наблюдение на Слънцето, нямате проблем.

Някои специалисти казват, че биноклите не се уголемяват достатъчно, но от Universe Today препоръчват метод за наблюдение с бинокъл като си направите бинокулярна филтърна маска, използвайки кутия за чай и чифт очила за затъмнения:

Но време на транзита Слънцето ще е на около 18 градуса над югозападния хоризонт. Имате нужда от ясен изглед на запад с телескоп, за да може да наблюдавате танзита на Меркурий. Около 14:20 ч., когато транзитът е наполовина, Слънцето ще е ниско, на 4 градуса над хоризонта. Със залеза в 17:08 ч. вечерта Слънцето и Меркурий ще изчезнат зад западния хоризонт. Последната фаза на транзита на Меркурий няма да се вижда от България.

Кредит: Time&date

Не забравяйте да следите за неуловимия ефект на „черната капка“ по време на фазите на влизане и излизане от слънчевия диск. Това явление е по-изразено по време на транзитите на Венера, но от време на време се съобщава и за транзитите на Меркурий.

„Ефектът на черната капка“ . Кредит: Wikimedia Commons, Philosophical Transactions 52, part 1 (1761), 227–228, reproduced in Kragh, H. The Moon that Wasn't: The Saga of Venus' Spurious Satellite. Birkhäuser, 2008. P. 41. Автор Torbern Bergman

„Ефектът на черната капка“, транзит на Венера на 5 юни 2012 г., Кредит: Jeff Barton, flickr.com, (CC BY 2.0)

Но ако нямате подходящите инструменти за наблюдение на събитието или е твърде облачно - можете да гледате транзита на живо от Проекта виртуален телескоп:

Не пропускайте рядката възможност да наблюдавате движението на небесния часовник на небето.

Източник:

Citizen Science with the Transit of Mercury, Sky&Telescope

Transit of Mercury on November 11, 2019, EarthSky

Our Guide to the November 11th, 2019 Transit of Mercury Across the Sun, Universe Today


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Първото селфи в Космоса
11 ноември 2019 в 00:00
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.