Великата зелена африканска стена: Проблемът с безразборното залесяване (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 04 ноември 2019 в 00:04 27367 0

В опит да се спре настъплението на пустинята Сахара в Африка започна най-големият ландшафтен проект в историята на човечеството. На 25 юли в Адис Абеба премиерът на Етиопия собсвеноръчно засади фиданка, която бе едно от 350-те милиона дръвчета, засадени в Етиопия този ден.

Великата зелена стена (Great Green Wall) - пояс от новозасадени дървета, широк близо 15 километра и дълъг цели 7774 км - трябва да пресече континента от Червено море до Атлантическия океан и да мине през територията на 11 държави. Тя се разпростира от изток на запад, преминавайки през Сахел - преходната зона между Сахара на север и саваните на юг.

Проектът изглежда чудесен, но за съжаление нещата са малко по-сложни, подчертава Саймън Алисън (Simon Allison) в Mail & Guardian.

Идеята, че човечеството трябва да засади повече дървета, не е спорна.

Кредит: AFR100

Дърветата отнемат въглерода от атмосферата, съхранявайки го на земята. Така че, ако засадим достатъчно нови гори, които да покрият една трета от цялата суша на планетата, според някои оценки би трябвало да можем да предотвратим глобалното затопляне.

Това е аргументът в една неотдавна публикувана статия в Science. В нея изследователи, ръководени от Жан-Франсоа Бестан (Jean-François Bastin), постдокторант в Университета Гент, Белгия, твърдят, че на земята ще могат да се засадят още 900 милиона дървета. Тези нови гори ще улавят и съхраняват 205 гигатона въглероден диоксид през следващия век. Това е еквивалентно на две трети от всичкия въглероден диоксид, генериран от хората след индустриалната революция, твърди Scientific American в статия със заглавие "Масовото възстановяване на горите може значително да забави глобалното затопляне", впоследствие премахната.

Земята би могла да поддържа естествено 4,4 милиарда хектара гори (цветовете в горната карта - сивото представя области, които нямат потенциал, например пустини). Когато съществуващите гори, земеделските земи и градските райони се извадят от потенциалните горски земи, остават 0,9 милиарда хектара (цветове в долната карта), където могат да се засадят нови гори, извличайки 205 милиарда тона CO 2 от атмосферата, твърди Бестан. Кредит: “The Global Tree Restoration Potential.” Jean-Francois Bastin et al., Science , Vol. 365, брой 6448, 5 юли 2019 г.

Но къде ще се намери толкова свободна земя?

През последните години вниманието е насочено към Африка, чиито просторни, покрити с трева савани могат относително лесно да се превърнат в огромни гори. Африканската инициатива за възстановяване на горския ландшафт, наречена AFR100, има за цел точно това: тя е осигурила 1,4 милиарда долара финансиране от донори от Германия и Световната банка, за да плати на африканските лидери за залесяването на 100 милиона хектара африканска земя.

AFR100 е изгодна и за чуждестранните донори, които могат да укрепят своя зелен имидж, и за африканските лидери, които могат да твърдят, че се борят с промените на климата, като същевременно генерират значителни финансови резултати за своите правителства (които нямат славата на най-некорумпираните). Ето защо инициативата бе толкова възторжено приета от лидерите на 28 държави, които заедно поеха ангажимент да засадят дървета на 113 милиона хектара - изгодно надхвърляйки първоначалната цел на AFR100.

Но това може да не е добре за околната среда.

Кредит: Great Green Wall

Арбористки империализъм

Сали Арчибалд (Sally Archibald) е дълбоко възмутена,  когато за първи път прочита статията на Бестан и колегите му в Science. Не само от сметките - които на пръв поглед изглеждат напълно погрешни за нея - но и защото забелязва, че голяма част от саваните на Южна Африка са включени сред зоните, подходящи за залесяване.

Арчибалд, доцент в Университета на Уитватерсран, Йоханесбург, е прекарала голяма част от кариерата си в изучаването на тези тревисти пространства. 

Тя смята, че засаждането на дървета там ще бъде катастрофа.

„Само защото могат да растат дървета някъде, не означава, че трябва да растат там“, заяви тя за Mail & Guardian.

Кредит: AFR100

Безпокойството на Арчибалд нараства през последните години, тъй като идеята за „залесяване“ на Африка стана все по-популярна сред нейните западни колеги и сред световните политици.

„Вярно е, че би могло да се съхранява много въглерод, ако се засадят повече дървета. Но когато попитах европейските учени защо да не може да се засаждат дървета в Европа, те отвръщат: „Е, ние използваме тази земя“. Съществува усещането, че земята в Африка е на разположение и може да се използва за решаване на глобални проблеми"

Освен това далеч не е ясно дали засаждането на повече дървета в тревните площи на Южна Африка действително би имало желания ефект.

Тревистите биоми, които сега са посочени за залесяване, са по-добри от горите за съхраняването на въглерода, отбеляза неотдавнашен документ на тази тема в списание Trends in Ecology & Evolution.

„Отчасти това е така, защото горите, особено насажденията от евкалипти и борове, са уязвими от пожари в по-висока степен и тази опасност ще расте със затоплянето на планетата. По-голямата част от въглерода, съхраняван в тревистите пространства, е под земята, където не се засяга от огъня".

"За да се илюстрират причините и последиците от тези погрешни схващания, показваме, че Институтът за световни ресурси и Международният съюз за опазване на природата неправилно идентифицираха 9 милиона квадратни километра древни тревисти биоми като „възможности” за възстановяване на горите. Създаването на гори в тези тревисти пространства, савани и открити редки гори би опустошило биоразнообразието и екосистемите. Тези нежелани резултати могат да се избегнат, ако различните екологични и природозащитни нужди от горски и тревисти биоми по-добре се интегрират с науката и политиката", пишат авторите на изследването.

Има и други проблеми с безразборното залесяване, обяснява този документ -  самите тревни площи много добре поглъщат въглерода, а дърветата, с дълбоките си корени, използват много вода - оставяйки по-малко за други видове, включително и за хората.

Пример от района на Серадо в Бразилия за причините и последиците от (а) савана и (b) тревни площи
сравнeни с (c) гори и (d) дървесни насаждения. Както в много тревисти биоми, засаждането на дървета в саваната Серадо води до увеличаване на плътността на дърветата (Moreira 2000), намаляване на биоразнообразието на растенията (de Abreu и Durigan 2011) и фауната (Araujo и Almeida-Santos 2011), увеличено изпарение и използване на почвените води (Bucci et al. 2008), намалено съотношение на подземната и надземната биомаса (Miranda et al. 2014) и увеличена чувствителност към пожар при дърветата (Geiger et al. 2011).Снимки: Giselda Durigan. Кредит: Where Tree Planting and Forest Expansion are Bad for Biodiversity and Ecosystem Services, Joseph W. Veldman et al., Trends in Ecology & Evolution, Article in BioScience · October 2015

Тази информация не е нова, нито е спорна -  всъщност Южна Африка регулира строго засаждането на нови гори поради отрицателното им въздействие върху водоснабдяването. И това наистина смущава Арчибалд. Когато става дума за глобални дискусии относно засаждането на дървета и изменението на климата, работата на местните учени не се взема предвид.

„Има неравенство в тежестта на гласовете на различните хора в тези дискусии“, отбелязва с огорчение Арчибалд.

Локална срещу глобална наука

През октомври Science публикува технически коментар от 46 учени от цял ​​свят, включително и от Африка, който представлява опровержение на методологията на Бестан и колегите му. Коментарът твърди, че обсъжданият документ е надценил глобалния потенциал за възстановяване на горите  пет пъти - както и че игнорира местния контекст, който подкопава неговите прогнози. Два други технически коментара бяха публикувани от Science, като и двата повдигнаха сериозни допълнителни недостатъци в методологията на статията на Бестан.

„Този ​​документ показва, че авторите имат слабо познаване на екологията на саваната“, подчертава Алфан Риджа (Alfan Rija) от Земеделския университет в Танзания, който е съавтор на опровержението. „Притеснен съм, че тези програми могат да бъдат използвани от по-силните страни - Г-20 - за изработване на глобални политики за експлоатация на земи и гори в тропическия свят“.

Проблемът е системен, твърди друг съавтор, Коерт Гелденхуйс (Coert Geldenhuys) от Университета на Стеленбош:

„Повечето политики по отношение на горите в Южна Африка са принудителни за Африка и идват отвън (Световната банка, Организацията на храните и земеделието, Международният съюз за опазване на природата и т.н.), те игнорират разнообразната екология на африканските екосистеми".

Публикуването на това опровержение бе организирано отчасти от Miombo Network, регионален съюз на учените в Южна Африка, които работят съвместно, за да намерят най-добрите начини за управление на земята в обширния биом на горите Миомбо, който се простира от Ангола до Танзания и от южна страна Зимбабве чак до Демократична република Конго. Когато става въпрос за тази част на света, те са истинските експерти и благодарение на техните координирани усилия знаем, че ако едно дърво падне в залесен биом, то ще вдигне шум, подчертава авторът на статията Саймън Алисън в Mail & Guardian.

Кредит: Great Green Wall

Crowther Labs, под чието ръководство бе проведено изследването на Бестан, отказа молбата на M&G за интервю. 

Но Бестан и неговите съавтори отговориха на критиките към тяхната работа в своя технически коментар в Science. Те настояват, че техните изчисления са точни и че тяхната работа не е предназначена да бъде предписание:

„Като цяло трябва да подчертаем, че анализът ни никога не се е занимавал с това дали „трябва“ или „не трябва“ да се предприемат действия. Нашият анализ просто прецени биофизичните граници на глобалното залесяване, като подчертахме къде дърветата „могат“ да съществуват“, пишат те.

Арчибалд обаче не е съгласна.

„Можем да проведем научен дебат колко дървета трябва да бъдат засадени, но след като предоставяте карта, показваща къде трябва да бъдат засадени [като например тази на уебсайта на Crowther Labs], правителствата и политиците ще я използват за вземане на решения... Ние смятаме, че по-скоро трябва да се питат учените от Африка за това как съхраняването на въглерод може да се приведе в съответствие с други човешки цели. Ако те искат да сътрудничат с нас, ние с радост ще откликнем".

Справка:

The global tree restoration potentia, Jean-Francois Bastin, Science

Where Tree Planting; and Forest Expansion are Bad for Biodiversity and Ecosystem Services, Joseph W. Veldman et al., Trends in Ecology & Evolution, Article in BioScience · October 2015

Technical comments: Comment on “The global tree restoration potential”, Joseph W. Veldman et al., Science

Technical comments: Response to Comments on “The global tree restoration potential”, Jean-Francois Bastin et al., Science

Източници:

The trouble with indiscriminate tree-planting in Africa,  Simon Allison, Mail & Guardian

Massive Forest Restoration Could Greatly Slow Global Warming, Mark Fischetti, Scientific American

Още един видеоклип за инициативата AFR100

Най-важното
Всички новини