Вероятно сте срещали вече много шокиращи и отблъскващи твърдения за тилапията - че е риба-"мутант", че предизвиква рак, че е хранена с изпражнения и въобще е по-вредна от бекона и поничките.
Наистина ли тази риба е опасна да се използва за храна?
Сайтът Snopes, който се занимава с проверка на различни факти, изследва този въпрос и отговорът е "Лъжа".
"Упокойте се. Тилапията няма да ви отрови. И е по-добра храна от бекон или понички"- пише д-р Джо Шварц (Joe Schwarcz) от Университета МакГий.
Тилапия е сред най-консумираните риби след сьомгата и риба тон. Нарастващата популярност на тилапията се дължи на нейния деликатен вкус и относителната лекота, с която рибата може да се отглежда в развъдниците, което води до по-ниската й цена. Въпреки че в отделните страни има ферми за тилапия, повечето от тях се внасят от Азия, като Китай е основният производител.
Въпреки известните ползи за здравето от използването на тилапия за храна (и рибата като цяло), продуктът е очернен от твърдения, че видовете, отглеждани в развъдници, са пълни със замърсители, липсват основни хранителни вещества и съдържат повече от омега-6 мастни киселини в сравнение с омега-3 мастни киселини, отколкото други популярни видове морски дарове.
В социалните медии от 2017 г. се разпространява картинка, в която авторите ни уверяват, че тилапията е "мутантен" вид, който не се среща в природата, пълна е с диоксини, причиняващи рак, по-лошо е да се яде от бекон или хамбургер и убива нашите семейства. Разбира се, без нито един източник, който да подкрепи тези крайни твърдения.
И в България някои сайтове не пропуснаха да засилят истерията и да натрупат популярност за сметка на емоциите и страховете на хората.
В началото се твърди и че тази риба няма кости, няма кожа и не може да бъде сварена - неща, които са очевидно неверни.
Скелет на тилапия.
След това се сблъскваме с твърдението, че тилапията не може да бъде открита в дивата природа и че тя „се събира подобно на селскостопанска култура в изкуствени рибни стопанства". Но макар да е вярно, че по-голямата част от тилапията, продавана в магазините, е от развъдници (в Азия), видът произхожда от дивата природа в Близкия изток и Африка.
Възникналите опасения за здравето по отношение на консумацията на рибата, отглеждана изкуствено, в сравнение с уловената риба, са основно поради съмнителни аквакултурни практики, които могат да доведат до болести по рибите, които някои производители лекуват с антибиотици. Въпреки това ученият Тим Фицджералд (Tim Fitzgerald) заяви пред New York Times през 2014 г., че практиките на рибовъдните стопанства се подобряват, а потребителите могат да намерят "здравословни и екологични възможности", като внимателно избират своите търговци.
Тилапиите са вегетарианци и се хранят предимно с водорасли и сладководни растения в дивата природа, въпреки че, както се казва в картинката, в аквакултурни условия се хранят с царевица и соя. Като се има предвид, че по-голямата част от сортовете царевица и соя, отглеждани по целия свят, сега са генетично манипулирани, за да бъдат устойчиви на хербициди и устойчиви на насекоми, вероятността тези риби да се хранет с генетично модифицирани продукти е доста висока.
Няма научни доказателства, които да подкрепят предположението, че консумирането на рибата е опасно за хората, ако е хранена с генетично модифицирани продукти. В статия, публикувана на страницата на Министерството на земеделието на САЩ (USDA), специалистът по храните Рут Макдоналд (Ruth S. MacDonald) отбелязва, че няма доказателства, че променената ДНК в ГМО се прехвърля върху животните, които я консумират, нито че ГМО храните представляват риск за здравето на хората. Съществува силен научен консенсус относно безопасността на ГМО.
Безсмислените истории, че употребата на тилапията за храна "е по-лоша от тази на бекон или хамбургер" могат да бъдат проследени до публикация в списанието на Американската диетична асоциация през 2008 г., в която изследователи от Университета Уейк Форест съобщават за резултатите си проучването си за съотношението на омега-6 към омега-3 мастни киселини в различни риби.
В статията се посочва, че отглежданата във ферми тилапия, предлага по-малко желателно съотношение на омега-3 мастни киселини с потенциално вредните омега-6 мастни киселини. В изследването се казва:
"За хората, които ядат риба като начин за контрол на заболявания като сърдечно-съдовите, от тези данни става ясно, че тилапията не е добър избор. Потенциалът да причинява заболявания на всички останали храни, включително хамбургер и свински бекон, е по-нисък от средната порция тилапия, отгледана във ферма".
Статията отбелязва, че ползите за здравето от омега-3 мастни киселини, познати като "дълговерижни n-3 полиненаситени мастни киселини" (long-chain n-3 polyunsaturated fatty acids - PUFAs), са добре документирани. Американската сърдечна асоциация препоръчва всеки да яде поне две порции риба на седмица, а сърдечно болните да консумират най-малко 1 грам на ден от двете най-важни омега-3 мастни киселини, известни като EPA (eicosapentaenoic acid - ейкозапентаенова киселина) и DHA (docosahexaenoic acid - докозахексаенова киселина).
Но в статията се казва, че медицинската общност препоръчва хората да ядат повече риба, но по-големи количества риба като тилапията могат да причинят повече вреда, отколкото полза, защото съдържат високи нива на омега-6 мастни киселини, т. нар. n-6 PUFA като арахидонова киселина.
Важно е да се отбележи, че изводите на проучването са оспорени от други експерти.
Специалистът по хранене в Sanford Health Уилям Харис (William S. Harris) съобщава, че въпреки специфичното си съдържание на мастни киселини, употребата за храна на тилапията все пак е здравословен избор и замяната й с бекон, хамбургери или понички "абсолютно не се препоръчва":
Храненето с риба, особено тлъста риба, най-малко два пъти седмично се препоръчва за профилактика на сърдечните заболявания. Рибата е с ниско съдържание на наситени мазнини, с високо съдържание на белтъчини и есенциални минерали и съдържа дълговерижни омега-3 мастни киселини (EPA и DHA). Такива мазни риби, богати на тези здравословни омега-3, са сьомга, пъстърва, риба тон, сардини, аншоа, скумрия и херинга. Нашите нужди от омега-3 могат да бъдат посрещнати и с по-честата консумация на по-малко мазни риби.
Тилапията и сомът са примери за нискомаслени риби, в които има по-малко омега-3 от тлъстите риби, описани по-горе, но все пак осигуряват повече от тези здравословни хранителни вещества от хамбургер, пържола, пилешко, свинско или пуешко. Всъщност порция от 85 гр от тези риби осигурява над 100 мг от дълговерижните омега-3 мастни киселини ЕРА и DHA. Като се има предвид, че става дума за дневен прием на тези мастни киселини, дори тези риби трябва да се считат за по-добър избор от повечето други месни алтернативи. Тъй като имат ниско общи и наситени мазнини и високо съдържание на протеини, те очевидно могат да бъдат част от здравословното хранене.
Разбира се, е напълно нереалистично да се препоръчват вместо риба хамбургери и бекон. Те съдържат много повече наситени мазнини и холестерол, отколкото тилапията и са натоварени с други проблеми като нитритното съдържание и образуването на различни канцерогени при готвенето им. Що се отнася до поничките, съдържанието на захар и наситени мазнини е свързано с по-големи проблеми.
Трябва също да се отбележи, че много "здравословни храни" като ядки и зърна имат значително по-голямо съотношение омега-6 / омега-3, отколкото тилапията. Има много повече фактори, които определят "здравословността" на нашата диета, отколкото това съотношение.
Освен това, според Уолтър Уилет (Walter C. Willett), професор по храненето в Харвардската школа по обществено здравеопазване, авторите на проучването за тилапията пренебрегват установените ползи за здравето на омега-6 мастните киселини:
Представата, че омега-6 мазнините са лоши, е просто несъстоятелна. На първо място, как тялото използва арахидоновата киселина не зависи от съотношението на омега-3 и омега-6 мазнините. Другият аргумент пренебрегва другите ползи на омега-6 мазнините. Те включват понижаване на LDL или т.нар. "лош" холестерол и триглицеридите, повишаване на защитниит HDL ("добър" холестерол) и подпомагане контрола на кръвната захар, като мускулните клетки реагират по-лесно на инсулин.
Що се отнася до твърдението, че "в тази риба има диоксин", трябва да се каже, че токсичните (и понякога канцерогенни) химични съединения, известни като диоксини, понякога се срещат както в дивите, така и в изкуствено отглежданите храни. Но няма доказателство, че диоксините се срещат в тилапията по-често, отколкото в други морски храни. Излагането на промишлени замърсители като диоксините вероятно ще е различно в зависимост от това къде (т.е. в кои страни) се отглеждат рибите.
Най-малко един научно изследване установява, че рибите, отглеждани изкуствено, като тилапията, не е по-вероятно да са замърсени с диоксини, отколкото уловените в дивата природа екземпляри. Друго проучване установява, че тилапията, подобно на други по-малки, относително краткотрайни видове, е по-малко вероятно да натрупат такива замърсители в организма си, отколкото по-големите видове с по-дълъг живот като сьомгата. От друга страна, тъй като тилапията не се храни с по-малки риби, тя има по-ниско съдържание на живак от повечето други риби, тъй като живакът се концентрира в хранителната верига.
Изводът е, че никое от предполагаемите основания да избягваме тилапията са несъстоятелни. Нещо повече - Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) включи тилапията в списъка си за "най-добър избор" за консумация на морски храни от бременни жени и деца, препоръчвайки две до три порции на седмица. FDA също така препоръчва да се яде разнообразие от риби, за да не се тревожим за балансирания прием на мастни киселини.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари