Първите роботи са създадени над 2500 г. преди нас. На създателите им обаче не са били нужни фундаментални знания, а само изобретателен ум и "златни ръце"
Първите автоматични машини носели названия, оприличаващи ги на съществуващи в природата неща. Така например, Леонид Таренски е автор на "летящ гълъб" (VI–V пр. Хр.), който се задвижвал в движение посредством парни струи. а Деметрий Фалерски (ІІІ в. пр. Хр.) - "пълзящ охлюв". След това обаче идва времето на първия "модерен" античен изобретател Херон Александрийски, изобретил машина, която действително вършела работа на хората.
Това бил автомат за събиране на парични дарения в храм, който отчитал пусканите в него монети. Посетителят пуска, да речем, монета със стойност 5 драхми в цепката на автомата и получавал вода за измиване на лицето и ръцете, преди да влезе в храма. Монетата падала в малка чаша, а тя била свързана към единия край на внимателно уравновесен механизъм. Когато монетата натежи, единият край на оста се накланял, а другият се вдигал, откривайки по този начин клапан. Когато чашата са наведяла достатъчно ниско, монетата се изтъркулвала от нея и механизмът заставал в изходно положение.
Алберт Велики, известен германски философ, създал "железния човек". Той, подобно на портиер, подравявал минаващите през вратата, когато те я бутнели. Посредством механична система от въжета и механизми движението на вратата накланяло главата на металната фигура.
Леонардо да Винчи измайсторил за френския храл Луи ХІІ механичен лъв, който се разхождал из тронната зала и, когато стигал до трона, с лапа си откривал гърдите и оттам изсипвал пред владетеля лилии. За това пише в спомените си Микеланджело Буонароти.
Наскоро французинът Ренато Боарето се опита да възстанови механичния лъв по чертежите на Леонардо. Вижда се откъде са падали лилиите пред трона на краля
Горната възстановка в момента се съхранява в музея, установен в последното жилище на Леонардо – замъкът Кло-Люсе.
През 1950 г. учени намерили създадени отново от Леонардо чертежи на механичен рицар, който можел да скача на кон и да воюва с различни оръжия. Този чертеж е от около 1495 г. Действието на тези две Леонардови изобретения било резултат от сложна пружинна система, намираща се в "гръдния кош", малко едва ли по-сложна от тази на днешните миниатюрни играчки. С помощта на дръжка, която дърпала дебело въже, свързано към краката, рицарят премествал, например, долните си крайници.
Засега не се знае дали Леонардо се е опитал да конструира своя рицар или само го е оставил на хартия. Най-вероятно го е направил, но роботът не работел напълно според плановете му. До наши дни са дошли само ескизи.
В ХVІІ-ХVІІІ век – разцветът на богатия аристократичен живот – из благородническите домове в Европа били на мода различни "пианисти", "писари", "художници" с механична направа. Независимо от високата си цена, те се радвали на добър пазар.
Удивителен автомат създал през ХVІІІ век от френския механик Вокансон. Един от неговите андроиди - "флейтист" – бил висок около 170 см и свирил 12 различни пиеси. Звуците произвеждал с обикновено вдъхване на въздух от устата си в главния отвор на флейтата, а различните тонове заменял с изкусна игра с палците си по другите отвори на инструмента.
Творение също на Вокансон е и желязна патица, която можела да плава, кряка, да се гмурка и даже да се цапа
Всички тези автомати били публично показани от Вокансон отново в Париж, но малко по-рано - през 1738 г.
Изпълнявайки музикална пиеса, "пианистката" на швейцарските братя-изобретатели Дро въртяла глава и следяла за движението на ръцете си. Даже имало специална пружина, свързана с другите, която натискала мека тъкан малко под шията, за да се уподоби равномерното повдигане на гръдния кош при дишане:
Механическият "писар" (показан по-долу) представлявал малък човек с височина около 70 см, който седял зад стол и държал в ръка гъше перо. При зрителска команда той точно изписвал по хартия тази или онази дума, като при това дори накланял главата си! Механизмът му бил скрит в гърба и позволявал да се пишат думи и изречения с до 40 букви:
Тези роботи предизвикали сензация при първото си публичко представяне в Париж през 1774 г. След това Анри Жаке Дро ги пренесъл в Испания, където тълпите се биели да ги видят. Но тук се намесила Светата Инквизиция, обвинила Дро в магьосничество, оковали го и го пратили в затвора, при това конфискувайки създадените уникални апарати. Преминавайки през много ръце, няколко от тези тях най-сетне стигат до Музея за изящни изкуства в швейцарския град Нюшател, където се пазят и в момента.
Съществува още едно изобретение на прославения александрийски майстор Херон, за което обаче не знаем как точно е работело - рог, който автоматично свирел, когато някой влезел в храм. Това позволявало той да служи и като сигнал при взлом.
През древността широка известност имали и роботите на Александрийския фар. Четирите позлатени женски фигури имали всяк своята функция: показвали скорост, посока на вятъра, подавали звукови сигнали и предупреждавали за подводни камъни и близостта на брега. Тайната на тяхното действие обаче е погребана под останките на фара, разрушен при земетресение през 1375 г.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари