Славните години на българските електрокари

През 1951 г. в Трамвайния и тролейбусен завод "6 септември" в София е създаден първият български електрокар. А след това?

В тази публикация искаме да Ви разкажем за историята на един от най-мощните промишлени гиганти на България от периода на развитото й машиностроене.

Технически погледнато, бъдещият Комбинат за електрокари "6 септември" води началото си, както повечето социалистически предприятия, от едно или няколко одържавени някогашни работилници. През 1934 г. в работилница за ремонт на транспортни средства близо до днешния софийски кв. Павлово работят около 70 души. Девет години по-късно, след прехвърлянето на работници от депо "Мария Луиза", колективът нараства до 580 души.

Бъдещият Комбинат за електрокари получава името "6 септември" в памет на стачката, организирана през 1944 г. от тези хора срещу политиката на регентското управление на Царство България, което протака военни действия срещу доскорошния съюзник Германия.

Работилницата е обособена като трамваен и тролейбусен завод през септември 1951 г. с указ, издаден от Министерския съвет.

Така, а какво поначало е електрокарът? Електрическо превозно средства, състои се от купе с командно табло за шофиране и акумулаторна батерия. Обикновено се прилага при превоз на неголеми разстояние на тежки товари – до 4-5 тона – в дейността на складове, гари, летища и т. н. Това е напълно екологично чисто транспортно средство.

През 1952 г. е създаден и първият български платформен електрокар с части и възли, доставка на фирмата Блайхерт от ГДР. Тази фирма изготвя производствената документация и на първия изцяло наш модел, означен с индекс ЕХППП 2/1. Това е платформен електрокар с крачно управление, плътни гуми и товароносимост 2000 кг. Моделът ЕПВ 2002В вече е с воланово управление и въздушни гуми, товароподемност 2000 кг.

На VІІ сесия на СИВ в Берлин през 1957 г. НР България получава специализация за производство на безрелсови подемно-транспортни средства с електрическа тяга. На следващата година ръководството на завода изразява желание Министерството на тежката промишленост да предостави на завода производството на електрокари. Български инженери са изпратени на специализация гр. Дечин, Чехословакия, която тогава е основен производител на електрокари. А малко по-късно, както сами ще се убедите от долната снимка, самите ние започваме да изнасяме продукция за ЧССР.

Тези електрокари поставят основите на бъдещите продуктови линии. Обособяват се модели с товароподемност между 1000 и 5000 кг, плътни или въздушни гуми, тоящ водач, ниско- или високоповдигачи и четириопорни и триопорни електрокари високоповдигачи. Това става през 1959-1963 г. Завод "6 септември" се специализира в производството на високоповдигачи, а карите нископовдигачи и платформени електрокари се премества в бившия Завод 12, преименуван на "Средец". А цялото ни електрокарно производство влиза в рамките на обединението Балканкар. За износа се грижи ДВТО Балканкаримпекс.

Първият износ на завода е осъществен през 1957 г., когато с произведени 172 платформени електрокара с моделен индекс ЕП 2002. През 1958 г. се изнасят и 3000 електрокарни машини за Китай. До края на 1963 г. в редовно производство са вече 14 типоразмера електрокари. Освен в соцлагера, емблемата на завода е позната и във Франция, Англия, Белгия, Испания, Австрия, Индия, Турция и Гърция, Китай, а след това и в Япония. През същата година се открива и новата модерна сграда на завода с обща открита площ 60 000 кв. м. механизирани производствени процеси и поточни линии. Обемът продукция се увеличава три пъти.

През 1964 г. в хрониката на завода е записана появата на двадесет нови машини. Сред тях е и универсален електрокар високоповдигач ЕВ 676 с товароподемност 1000 кг и височина 3200 мм, с няколко сменяеми работни съоръжения. Освен златния медал, които машината получава в Москва през 1966 г., карът е отличен и в Западна Европа. Английското списание "Мъкеникъл Хендлинг", пише за нашите кари като за "особено яки и здраво конструирани". Швейцарската фирма "Ханс-Щюдли", която продава машини от българския завод, в писмо изразява задоволството на своите клиенти от "изработката, удобствата и голямата производителност" на нашите електрокари. Западногрманското фирма АБГ, закупила от тях, потвърждава тази оценка. За едно десетилетие българските електрокари стават конкурентоспособни и равностойни на произвежданите в страни с богат опит и традиции.

Електрокари ЕПВ 2002В – износ за Чехословакия

През 1965 г. се създава ДСО Транспортно машиностроене и с това конструирането на нови модели кари за заводите на Балканкар се възлага на Института по електро- и мотокари. Въвежда се хидравлично сервоуправление за моделите ЕВ 732, 701 и 731. Вграждат се нов тип сервоспирачки с цел по-кратък спирачен път. Модифицираният вариант ЕВ 705.2 с импулсно регулиране на скоростта на движение и отличен с три златни медала от международни панаири. 

Произвеждат се и електрокари със специално предназначение – с надлъжно или напречно изнасяне на повдигателната уредба.

През 1967 г. е изработен и първият електрокар с хидростатична трансмисия и хидросервоуправление – Булкарстатик. При него за пръв път е приложен агрегатен метод на конструиране и монтаж.

През следващото десетилетие, освен новите типоразмери, расте и чисто количественото измерение на производството. През 1979 г. в завода са произведени 26 353 електрокари – рекордно число дотогава. През същата година производството на електрокари се увеличава 3,8 пъти спрямо 1964, да речем. В края на 70-те години България излиза на първо място по обем на производство на кари в света – над 80 000 броя годишно от всички заводи под емблемата на Балканкар.

През 1980 г. в Комбината започва ускорена разработка на нова линия електрокари Дружба. За пръв път в развойната дейност са привлечени представители от капиталистическите страни – това е съвместна разработка на ВТО Балканкаримпекс, Сибикар – Италия, Ирионкар – ФРГ и Технокар – Франция. Четири модела от тази линия са наградени със златни медали. Точно те са от електрокарите, изнасяни най-много за указаните западни страни и Япония. Според инж. Емил Керемедчиев от Сибикар, "през 1982 г., още в деня на лансирането на новите машини, от тях бяха продадени няколко десетки и заради това към вече доставените 100 броя дружеството поръча нови 250. Машините преминаха успешно интензивните изпитания в Италия, ФРГ, Англия, Франция..."

"Техническите параметри, ергономичните показатели, ремонтопригодността и дизайнът поставят новите Ви машини между първите три водещи фирми на западноевропейския пазар" – заявява инж. Алберто Дзола от Сибикар, Италия. През 1982 г. български електрокари от линията Дружба вече се изнасят успешно и за Финландия и Сингапур.

За 30 години – от 1952 до 1982 при база 1952 = 1– производствената продукция на завода е нараснала над 50 пъти, а осъществената печалба – над 150 пъти! През 1966 г. карите на КЕ "6 септември" се пласират успешно в 32 страни по света. Ако между 1960-65 г. са били произведени 26 183 кара, десет години по-късно те вече са 80 104, а през 1981-1985 заводът е произвел над 120 000 електрокара, които чрез българските пристанища заминават да служат вярно години наред в далечни страни.

Статистиката също е чудесна: през 1988 г. България вече произвежда 1/5 от световното производство на електрокари и мотокари и по производство на човек от населението заема първо място в света. Около 90 % от продукцията отива за износ.

В духа на времето най-заслужилите са били отличавани с орден "Георги Димитров" и Димитровска награда. На първия орден кавалерите са трима – инж. Йордан Христов Йорданов (главен директор), Любен Евтимов Иванчев – шлосер – и Марин Михов – ковач. Лауреати на Димитровска награда пък са инж. Иван Миндов – главен инженер – и Благой Атанасов Илиев – конструктор.

Но може би най-важното е, че през 1981 г. за развитие на международното сътрудничество Комбинатът за електрокари "6 септември" е удостоен с високата международна награда "Златен Меркурий".

Много големи грижи е полагал комбинатът за благоустройството на своите работници. Ако се разхождате из София и срещнете тези два блока (единият се намира в Красна поляна, а другият в Люлин), то знайте – те са били построени за хората, работили по българските електрокари.

Това далеч н е е всичко, което може да се каже за производството на електрокари в България. Но целта на нашата статия беше да Ви предизвика да търсите повече, за да обогатите знанията си за техническата история на България. Нека знаем, че невинаги сме били неразвита страна, а напротив – били сме водач в изключително важно от практическа гледна точка инженерно направление.

Противно на очакванията, ще завършим тази ретроспективна статия с оптимистични факти. И днес из България работят няколко предприятия с думата Балканкар в името си. Те произвеждат различни видове транспортни средства – електрокари, мотокари, платформи, телфери, влекачи (Балканкар Хебър Груп), занимават се с производство, сервиз, търговия на части за кари и друга подемна техника (Балканкар Руен), електрокари, мотокари и части (Балканкар Мизия) и др.

Дано така не се прекъсва още дълги години традицията на каропрозводството, която вече наистина сме изградили!

Още по темата

20/03/2015

Космос

За космоса и списание Космос

03/03/2015

Технологии

Първите български телевизори зад граница