Проучване показва, че небалансираните сили и въртящи моменти в системата Земя-Луна-Слънце задвижват циркулацията на цялата мантия. Новият анализ е алтернатива на хипотезата, че движението на тектонските плочи е свързано с конвективни течения в мантията на Земята.
Конвекцията представлява плавното издигане на по-горещата част от флуиди (течности, газове), което авторите на новото изследване Ан Хофмайстър (Anne M. Hofmeister) и нейните колеги твърдят, че изключва твърди скали. Те твърдят, че силата, а не топлината, движи големите обекти.
Новото изследване е публикувано в специален документ на Геологическото дружество на Америка, като част от предстояща колекция, събрана в чест на геолога Уорън Б. Хамилтън.
Вътрешната активност на Земята се моделира като разсейване на топлината, генерирана от радиоактивните елементи в сърцевината ѝ и от остатъчната енергия, създадена по време на сблъсъците от времето, когато се е образувала нашата планета. Но дори привържениците на мантийната конвекция признават, че това количество вътрешна топлинна енергия е недостатъчно за задвижване на широкомащабна тектоника. Има и други проблеми с използването на конвекцията за обяснение на наблюдаваните движения на плочите .
Земните плочи може да се разместват, защото Слънцето упражнява толкова силно гравитационно привличане върху Луната, че причинява спескване на орбитата на Луната около Земята.
С течение на времето позицията на барицентъра – центъра на масата между Земята и Луната – се е приближила по-близо до земната повърхност и сега осцилира с 600 км на месец спрямо центъра на масата на Земята (геоцентъра), отбелязва Хофмайстер. Това създава вътрешни напрежения, докато Земята се върти.
„Тъй като осцилиращият барицентър се намира на ~4600 км от геоцентъра, тангенциалното орбитално ускорение на Земята и слънчевото привличане са небалансирани освен в барицентъра“, разказва Хофмайстер. „Топлите, дебели и здрави вътрешни слоеве на планетата могат да издържат на тези напрежения, но нейната тънка, студена, крехка литосфера реагира с чупене."
Заради денонощното си въртене Земята губи перфектната си сферична форма и се издува по екватора, което допринася за разрушаването на крехката литосфера. Тези две независими напрежения създават мозайката от плочи, наблюдавана във външната обвивка, предполагат авторите. Разнообразието от движения на плочите идва от промените в размера и посоката на небалансираните гравитационни сили с времето.
Но как може да се провери тази алтернатива?
„Един тест би бил детайлното изследване на тектониката на Плутон, който е твърде малък и студен, за да има конвекция, но има гигантска луна и изненадващо млада повърхност“, предполага Хофмайстер.
Изследването включва сравнение на скалисти планети, което показва, че присъствието и продължителността на вулканизма и тектонизма зависят от конкретната комбинация от размер на луната, лунна орбитална ориентация, близост до Слънцето и скоростта на въртене и охлаждане на тялото.
Земята е единствената скалиста планета с всички фактори, необходими за тектоника на плочите, отбеляза Хофмайстер.
„Нашата уникално голяма луна и специфичното разстояние от Слънцето са от съществено значение“.
Справка: Links of planetary energetics to moon size, orbit, and planet spin: A new mechanism for plate tectonics, DOI: 10.1130/2021.2553(18) , pubs.geoscienceworld.org/gsa/b … s-to-moon-size-orbit
Източник: Tug of sun, moon could be driving plate motions on 'imbalanced' Earth
Talia Ogliore, Washington University in St. Louis
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари