Неместните видове, въведени от човека, са сред основните причини за намаляването на видовете в световен мащаб - те са отчасти отговорни за 60 % от изчезналите видове в света през последните десетилетия. Неместните бозайници в Централна Европа включват видове като кафявия плъх, муфлона и норката.
Сега проучване, ръководено от биолози от Виенския университет и университета "Ла Сапиенца" в Рим, показва, че някои от тези внесени от човека видове сами по себе си са застрашени в родните си места. Изследването е публикувано в последния брой на списание Conservation Letters.
Глобализацията на Земята допринася за навлизането на много животински и растителни видове в нови части на света. Инвазивните видове могат да изместят местните видове чрез конкуренция или да пренасят нови болести. В същото време обаче някои от тези неместни видове са застрашени от изчезване в родния си ареал.
Това създава парадокс в опазването на околната среда - защото сега въпросът е: трябва ли да се защитават или да се води борба с неместни популации на видове, които са застрашени в родния си ареал? Досега обаче не бе известно за колко неместни вида бозайници всъщност се отнася този парадокс. В новото изследване учените са определили това количествено, за да се доближат с още една стъпка до отговора на този парадокс.
Общо 230 неместни вида бозайници са били въведени от човека в нови райони и са се заселили там за постоянно.
"Интересуваше ни колко от тези видове са застрашени в собствената си родина", обяснява Лиза Тедески (Lisa Tedeschi) от Университета "Ла Сапиенца" и Виенския университет, водещ автор на това изследване.
Учените са успели да докажат, че 36 от неместни видове бозайници са застрашени в своята първоначална родина и по този начин попадат в този природозащитен парадокс. "Този висок брой ни изненада много, тъй като предполагахме, че инвазивните видове са разпространени и в района на своя произход", продължава Тедески.
Един от важните застрашени местни видове бозайници е гребенестият макак, чийто брой е намалял с 85 % в родния му ареал на Сулавеси от 1978 г. насам, докато той се е разпространил на други острови в Индонезия и там има стабилни популации. Дивият заек е застрашен в Европа, докато в други части на света, като Австралия, има много големи интродуцирани популации, които са много по-големи от тези в Европа.
Повечето от естествено застрашените видове произхождат от тропическа Азия; в много случаи намаляването на популациите им е резултат от масовото унищожаване на тропическите гори и прекомерния лов. Поради това изкуствено създадените популации могат да помогнат за предотвратяване на изчезването на тези видове.
Глобализация: Опазването на природата е изправено пред трудна задача
При оценката на глобалния риск от изчезване понастоящем не се вземат предвид случаите на поява на видове, които не живеят в родния си ареал. В настоящото проучване обаче изследователите успяват да покажат, че ситуацията със застрашеността на някои видове би се подобрила, ако се вземат предвид и случаите на поява на видове, които не са местни.
"За 22% от анализираните видове глобалният риск от изчезване би се намалил, ако в оценката се включат и неродните местообитания", обяснява изследователят на биоразнообразието Франц Есл (Franz Essl) от Виенския университет, един от основните автори на проучването.
Според учените този резултат подчертава важното значение на неместните популации за оцеляването на застрашените видове - особено когато в местния ареал съществува висока степен на заплаха.
Включването на неместни популации на тези видове в оценката на заплахите обаче крие и рискове - например обръща се по-малко внимание на опазването на застрашените популации в местния ареал. Освен това неместните популации могат да имат отрицателно въздействие върху други видове.
"Основният фокус трябва да продължи да бъде върху опазването на видовете в техния роден ареал. Въпреки това е вероятно в бъдеще да има повече видове, които са застрашени от изчезване в родния си ареал и имат по-големи шансове за оцеляване в новия район на разпространение.
"Това изправя опазването на природата пред трудната задача да прецени възможностите и рисковете", заключава Франц Есл. "Това е и отпечатъка на глобализацията върху разпространението на видовете."
Справка: Lisa Tedeschi et al, Threatened Mammals With Alien Populations: Distribution, Causes, and Conservation, Conservation Letters (2024). DOI: 10.1111/conl.13069
Източник: A nature conservation paradox: Invasive species are often threatened in their native habitat, University of Vienna
Още по темата
Животът
Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме
Животът
Бедствие: Норвегия и Финландия са задръстени с мъртва инвазивна сьомга от Русия. Мирише зловещо
Животът
Противно на общоприетото схващане - инвазивните видове често са полезни
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари