Астрономи изградиха "родословно дърво" на звездите, вземайки "назаем" този подход от биологията, съобщи NewScientist.
Оказа се, че е възможно да се проучи и "еволюцията" на звездите като се прилагат същите филогенетични методи, които използват биолозите, за да проследят произхода на растенията и животните.
Звездите са много различни от живите организми, но също могат да се обединят в семейства на базата на обща история и произход, тъй като се формират от газови облаци и носят историята си в своята химична структура.
В статия, публикувана в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (препринт е достъпен в arXiv.org предпечат), астрономът Паула Йофре (Paula Jofre) от Университета Кеймбридж и екипът й описват как са съставили филогенетичното "дърво на живота", свързващо звездите.
Звездната ДНК
"Ключовото предположение при прилагането на филогенетичния подход е, че има приемственост от едно поколение на друго като промяната се предава във формите на следващото поколение. Това предположение е приложимо и за звездите в галактики, дори ако механизмите за наследяване са много различни" - обяснява Йофре, цитирана от sci-news.com
Химичният състав на звездите може да разкаже много за произхода на звездите.
Първите звезди във Вселената се състоят предимно от водород и хелий и тези елементи се сливат във вътрешността им в по-тежки елементи. Когато масивните звезди експлодират като свръхнови, по-тежките елементи се разпръскват из Вселената, където те образуват градивните елементи на следващото поколение звезди. Звездите, родени след много поколения имат повече по-тежки елементи, отколкото по-старите.
"Биологичната еволюция се задвижва от адаптиране и оцеляване, докато химическата еволюция се задвижва от механизми, които водят до смъртта и раждането на звездите," пише Йофре.
Звездите са без стабилна орбита в рамките на Млечния път и всъщност могат да отидат навсякъде. Така че е много трудно да се определи откъде произхожда една звезда. Но ако звездите са създадени в една и съща част на галактиката, те ще трябва да имат подобен химичен състав. Това означава, че може да намерят "братя и сестри", които сега са на по-голямо разстояние едни от други.
"Това кара астрономите да разгледат по нов начин историята на звездите и да тълкуват миналото им", коментира Йофре. "Може да бъде извлечена много повече информация".
Като комбинира следите от 17 химични елемента като звездна "ДНК", екипът категоризира 22 звезди в нашия галактически квартал.
Галактическото дърво
Използвайки този подход, екипът сглобява едно дърво с три клона, свързани със звезди от различен произход. Те твърдят, че по-плътната част на диска на галактиката образува нови звезди по-бързо, отколкото на други места в Млечния път, което е в съответствие с други изследвания. Те също така установиха, че някои звезди може дори да имат произход от друга галактика, която се е сблъскала отдавна с Млечния път.
Д-р Йофре и нейните колеги от университетите в Кеймбридж и Оксфорд изследват 22 звезди, включително Слънцето.
Най-старата звезда в извадката, HD 220507, е на възраст 9.8 милиарда години, тоест два пъти по-стара, колкото Слънцето. Най-младата, HD 96116, е на 700 милиона години.
Химичните елементи са измерени от данни, идващи от наземни спектриметри с висока резолюция, заснети с големи телескопи, разположени в северната част на Чили.
След като семействата са идентифицирани с помощта на химическата им ДНК, тяхната еволюция е изследвана с помощта на възрастта и кинематичните им характеристики, получени от мисия на ЕКА Hipparcos.
"Бяха идентифицирани три основни звездни популации, т.е. групи от звезди, които споделят един общ прародител", заявиха астрономите.
"Искахме да покажем, че е възможно да се прилагат филогенетични анализи в областта на галактическата археология", твърдят учените.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари