Акустичните закономерности, като особености на произношението или разпределението на звуците на речта, са характеристики на всеки език. Хората научават за тези характеристики много преди да усвоят езика семантично или синтактично.
Бебетата също правят разлика между познати и непознати езици, принадлежащи към различни класове по ритъм. Но разбирането на разликата между два езика от един и същ клас на ритъм изглежда изисква предварително запознаване с един от двата.
Базовото разпознаване на говор и отличаване на различни езици не изискват по-високо ниво на езикова компетентност.
Кучетата, отглеждани като животни-придружители, са изложени на непрекъснат поток от човешка реч през целия си живот. Степента на техните способности за възприемане на речта обаче е неизвестна.
Според ново изследване с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс, проведено от изследователи от катедрата по етология на Университета Eötvös Loránd (Унгария), кучешките мозъци могат да разпознават говор и да показват различни модели на активност на познати и непознати езици.
Това изследване, публикувано в NeuroImage, за първи път показва, че нечовешки мозък може да различи два езика.
Когато сравняват мозъчните реакции на говор и неговор, изследователите откриват различни модели на активност в първичния слухов кортекс на кучетата. Това разграничение не зависи от това дали стимулите произхождат от познат или от непознат език. Въпреки това, няма доказателства, че кучешките мозъци биха имали невронно предпочитание към говора.
„Кучешкият мозък, подобно на човешкия мозък, може да прави разлика между говор и неговор. Но механизмът, който е в основата на тази способност за разпознаване на говор, може да се различава от чувствителността на говор при хората: докато човешкият мозък е специално настроен за говор, кучешкият мозък може просто да открие естествеността на звука“, обяснява Раул Ернандес-Перес (Raúl Hernández-Pérez), съавтор на изследването.
Освен това кучешкият мозък може да прави разлика между испански и унгарски.
Тези специфични за езика модели на активност са открити в друга област на мозъка, вторичната слухова кора. Интересното е, че колкото по-възрастно е кучето, толкова по-добре мозъкът му различава познатия и непознатия език.
„Всеки език се характеризира с различни слухови закономерности. Нашите открития показват, че живейки с хора кучетата възприемат слуховите закономерности на езика, на който са изложени", отбелязва Ернандес-Перес.
„Това проучване показа за първи път, че мозък, който не е човешки, може да прави разлика между два езика. Вълнуващо е, защото разкрива, че способността да се научават за закономерностите на езика не е уникално човешка. Все пак не знаем дали тази способност е специалитет на кучетата или е обща сред нечовешките видове. Наистина, възможно е мозъкът да се е променил от десетките хиляди години, през които кучетата са живели с хората, което да ги е направило по-добри слушатели, но това не е непременно така. Бъдещите проучвания ще трябва да открият това“, коментира Атила Андикс (Attila Andics), водещ автор на изследването.
Справка: Laura V.Cuaya, Raúl Hernández-Pérez, Marianna Boros, Andrea Deme, Attila Andics. Speech naturalness detection and language representation in the dog brain. NeuroImage 2021, 118811 DOI: 10.1016/j.neuroimage.2021.118811
Източник: Speech and language detection in the dog brain, Eötvös Loránd
Още по темата
Животът
Кучетата могат да разберат кога хората ги лъжат, установява проучване
Животът
Защо кучетата не приличат на вълци. Изследванията разкриват генетични следи при домашните животни
Животът
Кученцата се раждат готови да общуват с хората според ново научно проучване (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари