Какво кара едно същество да се ангажира с един сексуален партньор?
Нови изследвания, проследяващи 450 милиона години генетична история, откриват доказателства за универсален генетичен код, който е в основата на моногамията при гръбначните животни, съобщава Quartz Daily.
В животинския свят моногамията има някои ясни предимства. Животът по двойки може да даде на животните известна стабилност и сигурност в постоянната борба за възпроизвеждане и защита на младите - което може да е причината да се развие самостоятелно в различни видове.
Определението за моногамия в животинското царство е малко по-гъвкаво, отколкото в човешките взаимоотношения. Авторите на статията, публикувана на 7 януари в списанието PNAS, смятат едно животно за моногамно, ако остане с партньора си поне за един размножителен период, и двете животни заедно отглеждат потомството си. Случайните сексуални срещи с друг партньор не изключват възможността животното да бъде смятано за моногамно, според тези биолози.
Изследователите идентифицират експресията на моногамния ген чрез изследване на пет двойки видове, като единият вид е моногамен, а другият - немоногамен. Тези общо 10 вида животни обхващат голямо разнообразие - учените изследват два различни вида мишки, два вида полевки, както и два вида птици, два жаби и два риби цихлиди. И във всяка двойка единият вид става моногамен в еволюционната история, а другият, много близък еволюционно вид, остава немоногамен.
Във всичките пет случая, въпреки голямото разнообразие от проучени животни, учените откриха едни и същи промени в генната експресия във всеки вид, станал моногамен. Те откриват, че при моногамните видове едни и същи гени са с повишена активност, а други гени са с намалена активност, а тези гени са в точно обратното състояние в съответния еволюционно близък, но немоногамен вид.
Еволюционната история на моногамията в 10 вида гръбначни животни и идентифицираните 24 кандидат-гени. University of Texas at Austin
Изследователите смятат, че еволюцията на моногамията се проявява чрез тези специфични гени във всички видове.
"Малцина биха очаквали, че за 450 милиона години, преходът към такива сложни поведения ще се случва по един и същи начин, всеки път," заяви за Psych.org Ребека Йънг (Rebecca Young), водещ автор на изследването от Тексаския университет в Остин.
Разбира се, има огромна разлика между моногамията при животните и как се изразява и разбира в поведението на хората. Дали нашият тип сексуалност се управлява от същите общи модели на експресия на гените?
"Ние не знаем това", признава съавторът Ханс Хофман (Hans Hofmann) в Science, но предполага, че със сигурност има генетичен елемент за това социално поведение.
Изследваните жаби: вляво немоногамната ягодна отрова жаба (Oophaga pumilio) и моногамната мимична отровна жаба (Ranitomeya imitator). Yusan Yan и James Tumulty
Ще са нужни още изследвания, за да се разбере какво точно означава този моногамен генетичен код, и вероятно тези 24 гена не са всичко, заради което някои животни се превръщат в моногамни.
Но както изследователите посочват, каквито и сили да карат животните да се задържат заедно - независимо дали за цял живот или само до края на размножителния период - това създава вероятно също толкова проблеми, колкото решават.
"Дълго време трябва да се толерира другото животно до вас, а това не е лесно", коментира Хофман за The Guardian.
"Другият може да ви отнеме храната, да ви вземе подслона, да ви зарази с микробите или да ви нарани".
Но въпреки всички страхове, заплахи и разочарования, природата ни тласка към всичко, което има смисъл.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари