Повече от 2000 години андските кондори гнездят и оставят изпражненията си в една и съща скална дупка високо в Андите. Тази огромна купчина гуано сега предоставя безпрецедентен поглед дълбоко в миналото на птиците, разкривайки изненадваща привързаност към мястото - там те отглеждат пиленцата си, дори когато условията се променят драстично.
Анализите на находището показват, че кондорите са променили начина си на хранене след европейската колонизация на Америка. Птиците също така на практика са изоставили мястото за хилядолетие, вероятно заради с векове изригващи вулкани, съобщават изследователи в списание Proceedings of the Royal Society B.
„Материал, който лесно може да бъде игнориран или изхвърлен като отпадък, всъщност може да ни научи доста за това как популациите и екосистемите реагират на промените в околната среда, обяснява Рейчъл Рийд, палеоеколог от Вирджинския политехнически институт в Блексбърг, която не е участвала в изследването .
С размах на крилата над три метра и тегло на малко дете, андските кондори (Vultur gryphus) са най-големите грабливи птици. Обитаващи Андите в Южна Америка и по западното крайбрежие на континента, кондорите също така са застрашени от изчезване. Останали са само около 10 000 птици, като броят им непрекъснато намалява.
За защитата им е необходима повече информация за тяхното поведение и екология. Но изучаването на андските кондори е трудно: птиците прекарват по-голямата част от времето си летейки в отдалечени планински райони, което ги прави трудни за улавяне и наблюдение, обяснява палеоекологът Матю Дуда (Matthew Duda) от Queen's University в Кингстън, Канада.
Но през 2014 г. колегите на Дуда откриват гнездо на кондори в аржентинския национален парк Науел Хуапи, сгушено в скалите, което се оказва солиден източник на информация. Изследователите вървят един час пеша от най-близкия път и се спускат 10 метра надолу по скалата, за да стигнат до гнездото. За разлика от повечето места за гнездене на кондори, това е защитено от дъжд и сняг. Вместо да се отмият, изпражненията на последователно размножаващите се двойки се натрупват слой след слой, създавайки плътна, бледа могила.
Информацията в запазените изпражнения предоставя „перфектната възможност за нас да се върнем назад във времето“, коментира Дуда.
Изследователите изрязват 25-сантиметров дълбок разрез от купчината гуано. ДНК и съотношенията на специфични химични вещества в изпражненията намекват какво са яли кондорите с течение на времето. Други химични вещества като сяра и калий, както и запазени водорасли разкриват променящи се условия на околната среда.
Химическото датиране на пробите разкрива, че най-старите слоеве в находището са най-малко на 2200 години. Това, че кондорите са използвали това място за гнездо толкова дълго, е „изключително изненадващо“, отбелязва Дуда. Повечето видове птици се връщат в един и същ район, за да отгледат малките си, но рядко в същото гнездо.
„Ако са използвали едно и също гнездо и продължават да се връщат отново и отново и отново, това означава, че мястото, където тези птици гнездят, е изключително важна част от тяхната екология и поведение“, обяснява Дуда.
Скоростта, с която се натрупват изпражнения, се забавя драстично от преди 1650 до 650 години, спадайки от 0,08 см на година до 0,003 см на година. Това забавяне предполага, че кондорите до голяма степен са напуснали мястото за хилядолетие, обясняват изследователите. Приблизително по същото време близките вулкани са били особено активни. Тежката пепел, която вероятно е покрила растителността в региона, може да е накарала тревопасните да се отдалечат, заради което намаляват и труповете, с които кондорите да се хранят, подозират Дуда и колегите му. Птиците може да са се отдалечили, за да търсят по-зелени пасища и да са се върнали в района, след като вулканичните изригвания са спрели.
Андските кондори посещават едно и също гнездо (вижда се пиленце) в скалите в Аржентина повече от 2000 години. Всяко поколение е допринесло за образуването на находище на гуано, което сега дава на учените безпрецедентен поглед върху екологичната история на кондорите. Кредит: Lorenzo Sympson
Гуаното на кондорите също така разкрива и голяма промяна в начина на хранене на кондорите, отбелязват Дуда и колегите му. Преди европейската колонизация на Южна Америка, птиците са се хранили предимно с труповете на изхвърлени на брега китове и някои местни бозайници като лами и гуанако. Но през последните векове добитък като овце и говеда съставлява по-голямата част от менюто им.
И за разлика от съвременните кондори, тези, които са живели преди много векове, не са имали повишени нива на олово и живак в телата си. Токсичните метали могат да се натрупват в лешояди, които ядат трупове, застреляни с оловни боеприпаси.
Лещоядите отделят част от металите в изпражненията си, които след това могат да бъдат открити от учените. Откритието помага да се потвърди, че замърсяването с тежки метали е нещо, което се случва отскоро.
Изследването „ни дава поглед, много по-далече във времето, за да разберем каква е естествената променливост в популацията“, коментира Дуда. Тъй като това изследване е моментна снимка само на едно гнездо, той и колегите му планират да си сътрудничат с други изследователи, за да открият подобни гнезда на кондори, за да видят дали се появяват същите закономерности, отразени в гуаното.
Междувременно очевидната привързаност на кондорите към това много специфично място за гнездо – дори през вековете на вулканична активност – подчертава колко решаващо може да бъде опазването на такива места за успешното оцеляване на вида, подчертава Дуда.
Справка: Duda et al. An approximately 2200-year record of andean condor diet and nest site usage reflects natural and anthropogenic stressors. Proceedings of the Royal Society B. Vol. 290, May 3, 2023. doi: 10.1098/rspb.2023.0106.
Източник: A 2,200-year-old poop time capsule reveals secrets of the Andean condor, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари