Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
28 юни 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Фракталните петна от психотеста на Роршах генерират повече образи, когато са по-прости

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 16 февруари 2017 в 15:1261700
Колко изображения виждате? Фракталните граници са ключови за това защо мастилените петна на Роршах индуцират образни възприятия. Снимка: Nature

Физик стигна до заключението, че колкото е по-просто изображението на психологическия тест на Роршах, толкова повече образи виждат хората, съобщава онлайн изданието Nature. Резултатите ще позволят по-добро разбиране на човешкото възприятие.

Изследването е публикувано в PLoS ONE.

Защо толкова лесно забелязваме познати форми в привидно случайни шарки? Свидетели сме колко много хора виждат лица в облаците или "извънземни" в камъните на Марс. В "абстрактния импресионизъм" в накапаните картини на американския художник Джаксън Полък хората същио "виждат" нещо познато. Но Полак не харесва това и го нарича "допълнителен товар" (“extra cargo”). И по-нататък в развитието на кариерата си, той интуитивно увеличава сложността на творбите си, за да предотврати това явление.

Картини на Джексън Полак - вляво - по-ранна творба, вдясно - по-късна и по-сложна.

Сега изследователите разкриват на базата на интуицията на Полак, използвайки математиката на фракталната геометрия. Те откриват, че изображенията с относително ниска "фрактална сложност" генерират по-голям брой възприятии (перцепции). С увеличаване на визуалната сложност броят на възприеманите изображения намалява.

Ричард Тейлър (Richard Taylor), физик от Университета на Орегон в Юджийн, и екипът му проверяват тази идея изследвайки работата на друга радикална фигура от миналото - швейцарския фройдистки психиатър Херман Роршах.

През 1921 г. Роршах създава десет симетрични мастилени петна за психологически тестове. Пациентите трябва да кажат какви познати обекти са видели в петната. Той тълкува техните възприятия - по това дали са цветя или пушки, например, диагностицира техните психологически проблеми.

Идеята мастилени петна да разкриват тайните на човешкото несъзнавано отдавна се смята за безполезна. Но Тейлър иска да разбере дали възприятията, предизвикани от тези форми може да са свързани с фракталите.

Така той и екипът му анализират фракталните характеристики на петната на Роршах с помощта на компютърни алгоритми.

За простота екипът работи само с пет черно-бели петна на Роршах, а не с многоцветните. За анализ се използва математическата функция на изображенето, наречена фрактална сложност.

Фракталите

Думата фрактал от латинската дума fractus, което означава, счупен, разбит, разделен на части (фрактура, фракция имат същия корен). Едно от определенията за фрактал е геометрична фигура, състояща се от части и всяка от които представлява по-малко, поне приблизително копие на цялото. Фракталът е такъв обект, за който няма значение под какъв мащаб го разглеждаме - структурата му остава същата. 

Освен приблизителното самоподобие, друго основно свойство на фрактала е дробната му (фрактална) размерност, която е по-голяма от топологичната. А според топологичната размерност точката има нулева размерност, линията има размерност 1, квадратът е двуизмерен, а кубът - триизмерен.

Размерността се бележи с D и ако за линията D=1, а за повърхността D=2, то за един плосък фрактал D ще е някъде между 1 и 2. Това може да изглежда странно, но минете с мишката върху цифрите долу за да видите този процес при фрактала "крива на Пеано".

Усетихте ли какъв е проблема? Фракталът се състои от отсечки, на които топологичната размерност е 1. Това обаче не е вярно, защото получената фигура - квадрат е с размерност 2.

Може да се докаже, че за всяка точка от този квадрат може да се намери точка, принадлежаща към кривата на Пеано.

Цикли: 1 2 3 4 5 6

Фракталната размерност е коефициент, описващ фракталните структури на основата на количествена оценка на тяхната сложност като коефициент на скоростта на промяната на подробностите с изменението на мащаба.

Мастилените петна на Роршах 

С помощта на специален компютърен алгоритъм Тейлър проучва фракталната размерност на пет черни петна на Роршах. Стойността на D се оказаха в диапазона от 1.1-1.3 , което е относително ниска сложност.

Учените изследват два големи исторически набора данни, в която всички изображения, "видяни" в петната на Роршах, известни като перцепции, са записани и е извлечен общия брой на възприеманите форми за всяко петно. В един набор от данни, в които има информация от 1050 души, са записани общо 300 перцепции за едно от петната.

Двата набора данни показват, че с увеличаването на D броят на перцепциите намалява.

"Нашите резултати са голяма изненада", коментира Тейлър. Той също така е очаквал, че петната ще бъдат е средния диапазон на фрактална сложност, както тези, които обикновено се срещат в природата (около 1.3-1.5), и към които е пригодена човешката зрителна система. Тейлър е открил по-рано, че когато хората разглеждат фрактали в този диапазон, показват признаци на намаляване на стреса (Hertz, M. R.Frequency Tables for Scoring Rorschach Responses 5th edn).

Петно на Роршах (вляво) с оптимална сложност генерират най-много изображения. Във форми, които нямат фрактални характеристики (вдясно) или са с твърде висока фрактална сложност, способността да се възприемат скрити изображения намалява.

За да се елиминират други фактори в ръчно изработените петна на Роршах, като например вариации в симетрията, ориентация или защриховане, които може да са допринесли за резултата, учените повтарят експеримента с 24 компютърно генерирани петна, които се различават само по фрактална сложност с D между 1.05 и 1.95.

В изследването участват 23 студента, на които показват всяко петно в продължение на десет секунди, а те отбелязват всички изображения, които виждат. Отново екипът установява, че броят на възприятията намалява с увеличаването на фракталната сложност. Отново изображенията с D = 1.1 генерират най-много възприятия.

Тейлър коментира, че работата му може да бъде полезна за изучаване на човешката зрителна система и за проектиране на усъвършенствани камуфлажни форми.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.