Геномно проучване показва, че способността на човека да говори някакъв език се е появила преди 135 000 години

Кога се е появил човешкият език, такъв какъвто го познаваме? Ново проучване на геномни доказателства показва, че уникалният ни езиков капацитет е бил налице поне преди 135 000 години. Впоследствие езикът може да е навлязъл в социална употреба преди 100 000 години.

Нашият вид, Хомо сапиенс, е на около 230 000 години. Оценките за това кога е възникнал езикът варират в широки граници въз основа на различни форми на доказателства - от фосили до културни артефакти. Авторите на новия анализ са използвали различен подход. Те смятат, че тъй като всички човешки езици вероятно имат общ произход - както твърдо смятат изследователите - ключовият въпрос е колко назад във времето регионалните групи са започнали да се разпространяват по света.

"Логиката е много проста", обяснява Шигеру Миягава (Shigeru Miyagawa), професор от Масачузетския технологичен институт (MIT) и съавтор на новата статия, обобщаваща резултатите. "Всяко разклонение на популацията по земното кълбо има човешки език и всички езици са свързани."

Въз основа на това, което геномните данни показват за географското разпръсване (дивергенция) на ранните човешки популации, той добавя: "Мисля, че можем да кажем с голяма доза сигурност, че първото разделение е станало преди около 135 000 години, така че човешкият капацитет за употребата на език трябва да е бил вече налице."

Статията "Езиковият капацитет е бил наличен в популацията на Homo sapiens преди 135 хил. години" (Linguistic capacity was present in the Homo sapiens population 135 thousand years ago) е публикувана в Frontiers in Psychology.

В новия документ се разглеждат 15 генетични изследвания от различни варианти, публикувани през последните 18 години: в три от тях са използвани данни за унаследената Y-хромозома, в три е изследвана митохондриалната ДНК, а девет са изследвания на целия геном.

Общо взето, данните от тези проучвания сочат първоначално регионално разклонение на хората преди около 135 000 години. Това означава, че след появата на Хомо сапиенс групите от хора впоследствие са се отдалечили географски и в резултат на това с течение на времето са се развили някои генетични вариации сред различните регионални субпопулации.

Размерът на генетичните вариации, показани в изследванията, позволява на изследователите да оценят момента, в който Хомо сапиенс все още е бил една регионално неразделена група.

Проучванията заедно предоставят все повече сближаващи се доказателства за това кога са започнали тези географски разклонения, заявяват изследователите..

Първото проучване от този тип е извършено от други учени през 2017 г., но те са разполагали с по-малко съществуващи генетични изследвания, на които да се позоват. Сега вече са налични много повече публикувани данни, които, разгледани заедно, сочат, че вероятното време на първото разделяне е преди 135 000 години.

Новият метаанализ е бил възможен, защото "количествено имаме повече изследвания, а качествено това е по-тесен прозорец [от време]", посочва Миягава.

Подобно на много лингвисти, Миягава смята, че всички човешки езици са доказано свързани помежду си - нещо, което той е изследвал в собствената си работа. Например, в книгата си от 2010 г. "Why Agree? Why Move?" той анализира неизследвани досега прилики между английския, японския и някои от езиците банту. По света има повече от 7000 идентифицирани човешки езика.

Някои учени предполагат, че способността да се говори някакъв език датира отпреди няколко милиона години, въз основа на физиологичните характеристики на други примати. Но за Миягава въпросът не е кога приматите са можели да произнасят определени звуци; въпросът е кога хората са имали когнитивната способност да развият езика такъв, какъвто го познаваме, съчетавайки лексика и граматика в система, генерираща безкрайно количество изразни средства, основани на правила.

"Човешкият език е качествено различен, защото има две неща - думи и синтаксис, които работят заедно, за да създадат тази много сложна система", обяснява Миягава. "Нито едно друго животно няма паралелна структура в комуникационната си система. И това ни дава възможност да генерираме много сложни мисли и да ги предаваме на другите."

Тази концепция за произхода на човешкия език също така твърди, че хората са имали познавателен капацитет за езика за определен период от време, преди да създадем първите си езици.

"Езикът е едновременно когнитивна и комуникационна система", заявява Миягава. "Моето предположение е, че преди 135 000 години той наистина е започнал като лична когнитивна система, но сравнително бързо това се е превърнало в комуникационна система."

И така, как можем да разберем кога за пръв път е бил използван специфично човешкият език? Археологическите данни са безценни в това отношение. Доказателствата показват, че преди около 100 000 години се е появила широко разпространена символична дейност - от смислени маркировки върху предмети до използване на огън за получаване на охра - декоративен червен цвят.

Подобно на нашия сложен, силно генеративен език, тези символични дейности се извършват само от хора, а не от други същества. Както се отбелязва в статията, "поведенията, съвместими с езика и последователното упражняване на символно мислене, се откриват само в археологическите записи на H. sapiens".

Езикът е служил като стимул за символичното мислене и други организирани дейности.

"Езикът е причината за съвременното човешко поведение", посочва Миягава. "По някакъв начин това стимулира човешкото мислене и спомага за създаването на тези видове поведение. Ако сме прави, хората са се учели един от друг [благодарение на езика] и са стимулирали иновации от типа, който сме виждали преди 100 000 години."

Със сигурност, както признават авторите в статията, други учени смятат, че е имало по-постепенно и широкообхватно развитие на нови дейности преди около 100 000 години, включващи материали, инструменти и социална координация, като езикът играе роля в това, но не непременно е централната сила.

От своя страна Миягава признава, че има значително място за по-нататъшен напредък в тази област на изследване, но смята, че усилия като настоящия документ са най-малкото стъпки към попълване на по-подробна картина на появата на езика.

"Нашият подход е много емпирично базиран, основан на най-новото генетично разбиране на ранния Хомо сапиенс", отбелязва Миягава и се надява тяхната работа да стимулира хората да насочат вниманието си към човешкия език и еволюцията.

Справка: Shigeru Miyagawa et al, Linguistic capacity was present in the Homo sapiens population 135 thousand years ago, Frontiers in Psychology (2025). DOI: 10.3389/fpsyg.2025.1503900

Източник: Genomic study indicates our capacity for language emerged 135,000 years ago, Peter Dizikes, Massachusetts Institute of Technology

Още по темата

20/02/2025

Човекът

Един единствен протеин може да е помогнал за появата на говоримия език

25/06/2024

Човекът

Основната функция на езика се оказа комуникацията, а не мисленето

18/08/2023

Човекът

Еволюция на сложността на граматиката: Ново проучване измерва граматическата сложност на 1314 езика

21/03/2023

Медицина

Езикът, на който говорим, формира връзките в мозъка ни