Нов човешки вид, Homo luzonensis, е идентифициран във Филипините

НаукаOFFNews Последна промяна на 11 април 2019 в 09:14 9747 0

нов вид хоминин
Професор Филип Пайпър от Австралийския национален университет, школата по археология и антропология инспектира гипсова отливка на третата метатарзална кост на хоминин, открит през 2007 г. Костта е от нов вид хоминин. Кредит: Lannon Harley, ANU

Тринадесет кости на хоминин, открити в една пещера във Филипините, са толкова уникални, че археолозите смятат, че са различен вид хоминин*, въпреки че други изследователи се съмняват дали изследователите имат достатъчно доказателства, съобщава The Scientist.

През 2007 г. археологът Арман Салвадор Михарес (Armand Salvador Mijares) открива интересна кост, погребана в пещерата Каляо на филипинския остров Лусон. Скоро след това той и колегите му стигат до заключението, че това е трета метатарзална кост от човек, който е живял преди около 67 000 години. Заедно с други находки, тя показа, че е било възможно хората да прекосят открития океан и да достигнат изолираните острови много по-рано в нашата история.

Но дали тази кост принадлежи на Homo sapiens или друг вид от нашия род, е загадка.

Михарес от Университета на Филипините и неговите колеги откриха дванадесет допълнителни кости и зъби от едно и също място. Техният анализ разкри, че останките са различни от всички други известни фосили на  хоминини и вероятно представляват отделен вид от рода Homo.

Изследователите го наричат Homo luzonensis, съобщават на 10 април в Nature.

"Това са фантастични новини. Не всеки ден може да идентифицира нов вид в човешкото родословно дърво", отбелязва Майкъл Петралия (Michael Petraglia), професор по човешка еволюция и праистория в Института за наука за човешката история към "Макс Планк", неучаствал в проучването. "Работата е много силна, много добре аргументирана и ме убеди, че вероятно разглеждаме нов вид в нашия род".

Екипът от френски и австралийски учени, както и самият Михарес, намира част от бедрена кост (фемур), по две фаланги на ръцете и на краката, и седем зъба от най-малко трима индивида. Те ги датират по един от моларите на минимум 50 000 години, малко по-млади от метатарзалната. Те не успяват да извлекат никаква ДНК от вкаменелостите, което прави невъзможно провеждането на филогенетични анализи. Но основават своите заключения на подробен преглед на останките, като използват набор от техники, включително традиционни измервания, микро компютърна томография и 3D морфометрични анализи.

Зъби на наскоро назования хоминин Homo luzonensis. Кредит: CALLAO CAVE ARCHAEOLOGY PROJECT

Двата премоларни и три моларни зъба се оказаха особено полезни, защото произлизат от един и същ индивид. Моларите имат съвременни характеристики, напомнящи H. sapiens и на H. erectus, но те са твърде малки, за да произлизат от H. sapiens. Премоларите, от друга страна, биха могли да произлизат от H. sapiens, ако се вземе предвид само техния размер. Но те имат два или три корена - характеристика, считана за примитивна. Тези уникални комбинации от характеристики не присъстват в никой от известните фосили от хоминини, обяснява Флоран Детроа (Florent Détroit), палеоантрополог от Националния природен музей в Париж и съавтор на новото проучване.

Фалангите на ръцете и краката озадачиха изследователите, тъй като някои от тях поразително приличат на такива, на австралопитек, хоминин от африканските изкопаеми, живели преди 1.5 милиона години.

„Ако бяхме казали, че сме ги открили в Етиопия в слоеве, датирани преди 3 милиона години, всички биха се съгласили, че това е истинки австралопитек“, отбелязва Детроа. Но да се видят такива екземпляри във Филипините от само преди 50 000 години е неочаквано. Смята се, че морфологията на костите на ръцете и краката на австралопитека отразяват различна степен на поведение на катерене или ходене на два крака, но все още не е ясно как се е придвижвал H. luzonensis", добавя той.

Според Детроа констатациите показват, че изолацията на островите може да е довела до видообразуване при хората по същия начин, както за други видове гръбначни животни. "Аз съм почти сто процента сигурен, че [уникалната комбинация от характеристики], която наблюдаваме в H. luzonensis, се дължи и на ефектите на островния ендемизъм", казва изследователят.

Мястото на разкопките в пещерата Каляо в северната част на Лусон, Филипините. Кредит: CALLAO CAVE ARCHAEOLOGY PROJECT

Някои изследователи поставят под въпрос дали доказателствата са достатъчни, за да се обоснове нов вид.

"Мисля, че това е наистина интересен набор от останки, но всъщност са на долната граница на доказателствата, които са нужни за определяне на нов вид", коментира Бърнард Ууд (Bernard Wood), професор, изучаващ човешкия произход в Университета "Джордж Вашингтон" и неучаствал в проучването.

Може да има и други обяснения за уникалната комбинация от характеристики на зъбите, казва той. Групата индивиди, достигнали до Лусон, вероятно е била произволен набор от генотипове. Заради инбридинга с течение на времето, генетичният дрейф може да е предизвикал развитието на уникалните характеристики, които Детроа и неговите колеги наблюдават. Така че има вероятност останките да представляват просто необичайна островна популация на индивиди, а не нов вид, обяснява Ууд.

Не е ясно и от какъв вид хоминин произхождат, отбелязва той. Смята се, че H. floresiensis, изчезнал хоминин, открит на индонезийския остров Флорес през 2003 г. и наречен "хобит" поради малкия си размер, е произлязъл от примитивен хоминин. Но за хоминина в Лусон "е трудно да се каже дали това е примитивен, сравнително съвременен хоминин, или по-древен хоминин, чиито кътници са станали като моларите, които се срещат в съвременните хора"

"Мисля, че те са достатъчно различни, за да покажат, че това вероятно е друг вид", коментира Петралия. За него констатациите повдигат няколко интересни въпроса. Дали H. luzonensis се е кръстосвал с други хоминини? Какво им се случило? Дали са изчезнали, когато H. sapiens пристига много по-късно? Филипините никога не са били свързани с сухопътен мост към континента, „така че това повдига логичния въпрос за това как са стигнали до там - умишлено или не?“

Някои изследователи предполагат, че други островни хоминини, като H. floresiensis, са пристигнали на сушата на салове или прости лодки. В същото време други твърдят, че ранните хоминини не са били достатъчно умни за това и че е по-вероятно те да са дошли случайно - например пометени от мангровите дървета по време на цунами. 

За да се отговори на тези въпроси, ще е нужно от по-задълбочено изследване, смята Детроа. Преди петнадесет години изследователите имаха много опростена картина за човешката еволюция в Азия, отбелязва той: H. erectus мигрира там от Африка и се установява, докато не бъде заменен от H. sapiens. "Сега ситуацията е съвсем различна", заяви той. "Явно картината на еволюцията на хоминините в Азия е много, много по-сложна".

*Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !