Въпреки че интернет направи достъпа до информация и актуални новини за случващото се в света изключително лесен, той също така улесни разпространението на фалшиви новини. По този начин през последните десетилетия фалшивите новини се превърнаха в гореща дискусионна тема, като някои платформи на социалните медии въведоха мерки, насочени към ограничаване на онлайн дезинформацията.
Изследователи от Университета PSL и Университета в Цюрих наскоро са се заели да проучат способността на хората да разпознават правилно както истинските, така и фалшивите новини, като са направили преглед на предишни изследвания в областта на психологията и поведенческите науки. Резултатите от техния мета-анализ, публикувани в Nature Human Behavior, показват, че повечето хора са добри в разпознаването на фалшиви новини, докато голяма част от хората показват повече скептицизъм към истинските новини.
Когато Ян Пфендер (Jan Pfänder), ръководител на изследването и Саша Алтай (Sacha Altay), старши автор на статията, за първи път започват да провеждат своя метаанализ, те забелязват, че много предишни изследвания са събрали доказателства, които сочат, че хората са доста добри в разграничаването на истинските от фалшивите новини, като отхвърлянето на истинските новини е по-често срещано, отколкото приемането на фалшивите. Независимо от това много учени не са убедени в тези констатации, а в обществените дискусии продължава да се набляга на дезинформацията на хората.
"Ето защо решихме систематично да изследваме тези очевидни тенденции, за да установим дали те са реални или не и дали могат да бъдат причинени от някои методологични артефакти, като например вида на скалите, използвани за измерване на точността на новините, или самия процес на подбор на новините", обясни Алтай.
"Проведохме систематичен преглед на литературата и предварително регистриран метаанализ на всички експерименти, при които хората са изложени на истински и фалшиви новини и са помолени да оценят точността на новините."
Алтай и Пфендер прегледаха няколко предишни проучвания, които включваха общо 194 438 участници, базирани в 40 различни държави на шест континента. Изводите от техния метаанализ изглежда потвърждават по-ранните резултати, които сочат, че хората много добре различават истинските и фалшивите новини.
"Голямо мнозинство от хората (~80%) могат да различават истинските от фалшивите новини", посочва Алтай. "Изводът е, че инициативите за групова проверка на фактите имат голям потенциал: трябва да намерим начини да използваме колективната интелигентност, когато става въпрос за оценка на качеството на информацията онлайн."
Въпреки че резултатите от изследването показват, че повечето хора могат да преценяват точно истинността на новините, те показват също, че хората са малко по-добри в разпознаването на фалшиви новини, отколкото на истински. С други думи, повечето от хората, участвали в проучванията, се оказаха по-умели в оценяването на фалшивите новини като фалшиви, отколкото в оценяването на истинските новини като истински.
Илюстрация на мерки за резултат. Разпределения на оценките за точност за верни и проверени с факти фалшиви новини, мащабирани в диапазон от 0 до 1. Фигурата илюстрира разпознаването (разстоянието между средната стойност за истински новини и средната стойност за фалшиви новини) и грешките (разстоянието до десния край за истинските новини и до левия край за фалшивите новини), от които се изчислява отклонението на скептицизма. По-голямата грешка за истинските новини в сравнение с фалшивите новини води до положителен скептицизъм. В тази фигура, за разлика от метаанализа, рейтингите и размерите на резултатите не са претеглени според размера на извадката. Кредит: Jan Pfänder & Sacha Altay. Nature Human Behaviour, 2025 г.
"Малка част от хората показват тази тенденция (59%)", отбелязва Алтай. "Изводът от това откритие е, че трябва да се фокусираме повече върху по-доброто възприемане на истинските новини. Понастоящем много усилия са посветени на това хората да бъдат скептични към (фалшивите) новини, нашите данни обаче показват, че може би има повече възможности за активизиране на възприемането на истинските новини, отколкото за намаляване на възприемането на фалшивите новини."
Неотдавнашният метаанализ, проведен от Алтай и Пфендер, съвпада с предишни констатации, като по този начин предполага, че хората са по-добри в разпознаването на фалшиви новини, отколкото може да се предположи според общественото мнение.
Сега изследователите планират да проведат допълнителни проучвания, за да оценят потенциала на различни стратегии за подобряване на способността на хората да различават фалшивите и истинските новини.
Справка: Jan Pfänder et al, Spotting false news and doubting true news: a systematic review and meta-analysis of news judgements, Nature Human Behaviour (2025). DOI: 10.1038/s41562-024-02086-1.
Източник: Meta-analysis uncovers public's skill in detecting fake news, but skepticism towards true news persists, Ingrid Fadelli, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21763
1
09.03 2025 в 11:30
Туй че на някой сестра му била палава, а той нямал сестра дори, е само повърността.
Последни коментари
dolivo
Древните араби са използвали психоактивно растение преди 2700 години
dolivo
Китай инсталира прекъсвачи в слънчеви панели, продавани на Запад
dapeev
Учени предлагат край на притеснителната сингулярност на черните дупки
Бешката
Трогателна среща в Москва на командирите на Союз и Аполо 40 години след скачването
dolivo
Нова храна за медоносните пчели, заместваща прашеца, дава надежда за оцеляването им