Увеличеното използване на изкуствен интелект (AI) е свързано с отслабване на критичното мислене.
Ново изследване установява, че увеличената зависимост от инструменти с изкуствен интелект (AI) е свързана с намаляване на способността за критично мислене. Основната причина за това е т. нар. "когнитивното разтоварване".
В изследването, проведено от Майкъл Герлих (Michael Gerlich) в SBS Swiss Business School, публикувано в Societies, се разглежда дали използването на AI инструменти корелира със способностите за критично мислене и как когнитивното разтоварване влияе на тази връзка.
Влиянието на AI се разраства бързо. Преглед на научните изследвания, свързани с AI, показва колко фундаментален инструмент е станал той. Хиляди анализи и инструменти за вземане на решения, подпомогнати или управлявани от AI, помагат на учените да подобрят своите изследвания.
AI също е все по-интегриран в ежедневието – от виртуални асистенти до сложни системи за подкрепа при вземане на решения. Нарастващото му използване започва да влияе на начина, по който хората мислят, особено сред по-младите, които активно използват технологията в личния си живот.
Една от привлекателните черти на AI е когнитивното разтоварване – когато хората разчитат на тези инструменти, за да намалят умственото натоварване. Тъй като технологията е както нова, така и бързоразвиваща се в непредвидими посоки, възникват въпроси за дългосрочното ѝ въздействие върху когнитивните функции като памет, внимание и умения за решаване на проблеми.
Методология на изследването
То включва комбинация от количествени анкети и качествени интервюта с 666 участници от Великобритания. Те са разделени на три възрастови групи (17–25, 26–45 и над 46 години) и имат различни нива на образование.
Количествените данни са събрани чрез въпросник с 23 въпроса, измерващ използването на AI инструменти, склонността към когнитивно разтоварване и уменията за критично мислене.
За анализите са използвани статистическия метод ANOVA, корелации, методите на линейна множествена регресия и регресията на случайната гора.
Качествените данни от полуструктурирани анкети с 50 участници са подложени на тематичен анализ за контекстуална дълбочина.
Стойности на характеристиките по метода регресия на случайна гора (random forest regression). Кредит: Societies (2025). DOI: 10.3390/soc15010006
Резултати
Статистическите анализи показват значителна отрицателна корелация между използването на AI и резултатите от критичното мислене (r = -0.68, p < 0.001). Честите потребители на AI демонстрират по-слаби способности за критична оценка на информацията и решаване на проблеми.
Когнитивното разтоварване е силно свързано с използването на AI (r = +0.72) и обратно пропорционално на критичното мислене (r = -0.75). Анализите показват, че когнитивното разтоварване частично обяснява отрицателната връзка между зависимостта от AI и представянето в критично мислене.
По-младите участници (17–25) показват по-висока зависимост от AI инструменти и по-ниски резултати в критичното мислене в сравнение с по-възрастните групи. По-високото образование корелира положително с уменията за критично мислене, което подсказва, че образованието смекчава някои когнитивни ефекти от зависимостта към AI.
Моделите за регресия показват намаляваща възвращаемост на критичното мислене при увеличаване на използването на AI, като се подчертава праг, след който когнитивният ангажимент значително спада.
Теми от анкетата
Три основни теми излизат на преден план:
1. Участниците признават значителната си зависимост от AI за задачи като запаметяване и вземане на решения, особено младите потребители.
2. Много от тях изразяват притеснения относно загубата на критично мислене поради честото използване на AI инструменти.
3. Често се споменава алгоритмичната пристрастност и липсата на прозрачност в препоръките, направени от AI.
Изводи и перспективи
Ако тези резултати се потвърдят, те биха могли да имат значителни последици за образователните политики и интеграцията на AI в професионални среди.
Училищата и университетите трябва да наблягат на упражнения за критично мислене, за да компенсират когнитивните ефекти от зависимостта към AI.
Разработчиците на AI системи трябва да обмислят когнитивните последици като стимулират ангажираността на потребителите вместо пасивната зависимост.
Политиците могат да подкрепят програми за дигитална грамотност, които да помогнат на хората да оценяват критично изходните данни от AI и да се адаптират към технологично ориентирана среда.
Бъдеще без критично мислене?
Въпреки потенциалните рискове, AI може да реши глобални проблеми – от откриване на болести до справяне с климатичните промени. AI може да замени човешкото критично мислене, ако достигне етап, в който осигурява по-добри резултати от хората
Авторът на изследването повдига въпроса дали критичното мислене ще остане нужно в бъдеще, ако AI започне да предоставя по-добри резултати. Може би човечеството ще премине към нова ера, в която тези умения ще се изгубят и станат ненужни, подобно на ръкописното писане или смятането без калкулатори.
AI е все още в своята начална фаза. Ако достигне ниво, при което превъзхожда човешкото мислене, нуждата от критично мислене може да изчезне по-бързо, отколкото ефектите от когнитивния спад, свързани с използването на AI.
Справка: Michael Gerlich, AI Tools in Society: Impacts on Cognitive Offloading and the Future of Critical Thinking, Societies (2025). DOI: 10.3390/soc15010006
Източник: Increased AI use linked to eroding critical thinking skills, Justin Jackson, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари