Рунически камък от Норвегия е сглобен и датиран от 1–3 век сл. н. е.

Фрагменти от плочата са открити близо до Осло преди няколко години

Ваня Милева Последна промяна на 05 февруари 2025 в 00:00 1055 0

Фрагменти от най-стария рунически камък в света, открит в Норвегия.

Кредит Kristel Zilmer/Solheim et al., Antiquity 2025

Фрагменти от най-стария рунически камък в света, открит в Норвегия.

Екип изследователи от университета в Осло са описали рунически камък, части от който са открити преди няколко години в гробище на около 40 километра северозападно от Осло. Изследователите заявяват, че каменната плоча, която е намерена на части в и около древни гробове. Радиовъглеродното датиране показва, че находката датира от приблизително 50–275 г. сл. н. е., което я прави най-древният рунически камък, чиято датировка е установена доста надеждно.

Статия, посветена на артефакта, е публикувана в списание Antiquity.

Руните са писменост, която започва да се използва от германските народи преди около две хиляди години. Не е известно точно кога произхожда тази писменост, но най-ранните оцелели артефакти с истински рунически надписи датират приблизително от средата на 2 век сл. н .е. Те включват например скорошна находка от Дания, където на остров Фюн археолозите изследваха древно гробище и откриват малък железен нож с издълбан върху него рунически надпис. Учените смятат, че този артефакт датира от приблизително 150 г. сл. н. е.

Кредит: George Alexis Pantos; Kristel Zilmer; Steinar Solheim et al. / Antiquity, 2025

Рунически надписи обикновено се срещат върху камъни (т.нар. рунически камъни), но често е изключително трудно да се определи тяхната възраст поради липсата на контекст. Въпреки това през 2021–2023 г. норвежки археолози от университета в Осло, изследвайки древно гробище, разположено на север от езерото Тирифьорд (на около 40 километра северозападно от Осло), откриват в него това, което е потенциално най-старият рунически камък, чиято възраст може да бъде определена с достатъчно надеждност. В първото изявление за находката учените заявяват, че са открили плоча от червеникаво-кафяв пясъчник с размери 31 x 32 сантиметра с рунически надпис, който може да датира от първите векове след новата ера.

Сега въпросът стига до научната публикация на откритието, чиито автори са Стейнар Солхайм (Steinar Solheim) от университета в Осло и негови колеги от Дания и Норвегия.

Намерените фрагменти от рунически камък, наречен Холещайн (Holesteinen), са около 200 парчета, разпределени в няколко гроба в гробището Svingerud. Археолозите разбират, че тези фрагменти се сглобяват като пъзел, разкривайки рунически надписи и двусмислени маркировки върху това, което някога е било по-голяма плоча от пясъчник. „Сега всъщност трябваше да сглобим пъзел“, каза професор Кристел Зилмър (Kristel Zilmer), рунолог в Музея за културна история към Университета в Осло, както съобщава Forskning.

Кредит: George Alexis Pantos; Kristel Zilmer; Steinar Solheim et al. / Antiquity, 2025

Споменатият камък с размери 31 х 32 сантиметра всъщност е само част от по-голяма плоча. Друг голям фрагмент от нея, без рунически надписи, е открит в близкия гроб, очевидно там, където тази плоча е била първоначално поставена. Освен това в близост до погребенията археолозите откриват други каменни фрагменти с различни размери, някои от които имат четливи руни, линии и други знаци.

Кредит: Museum of Cultural History; Steinar Solheim и др. / Antiquity, 2025г

Въз основа на последователността на изграждане на гробовете, както и радиовъглероден анализ на органични материали от тези погребения, учените успяват да определят възрастта на находките. Според изследователите руническите надписи върху изкопаните камъни очевидно датират от 50–275 г. сл. н. е. Ако това заключение е правилно, то находката от Норвегия представлява най-старият рунически камък с доста надеждна датировка.

Изследователите смятат, че надписите върху откритата каменна плоча са създадени на няколко етапа. Въпреки това, не всички руни и други знаци на тази находка все още могат да бъдат разчетени и интерпретирани. Една от последователностите от руни е прочетена от лингвистите като idiberug. Според скандинавските учени е възможно тази дума да означава женско име, което има общ произход, например с германското име Идуберга. Но в този случай трябва да приемем, че авторът на надписа е допуснал грешка и е разменил буквите u и g .

Кредит: George Alexis Pantos; Kristel Zilmer; Steinar Solheim et al. / Antiquity, 2025

Освен това, например, на друго парче от плочата, изследователите разчитат последователността ek- g / w ụlu:faḥido:runo, която започва с ek, което означава "аз", и завършва с runo , което означава "руна". Староскандинавският глагол faḥido е формата на минало време в единствено число на глагола "рисувам" или "пиша". Според учените е напълно възможно тази фраза да се отнася за автора на надписа, чието име завършва с u. Ако това е вярно, тогава окончанието на -u показва, че резбарят е била жена.

Справка: Solheim S, Zilmer K, Zawalska J, et al. Inscribed sandstone fragments of Hole, Norway: radiocarbon dates provide insight into rune-stone traditions. Antiquity. Published online 2025:1-18. doi:10.15184/aqy.2024.225

Източник: Rekordgammel runesten forundrer forskere, videnskab

    Най-важното
    Всички новини
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !