През изминалата 2020 година бяха направени редица значими открития в археологията от най-различни области и епохи на познанието за древността. Ние, екипът на НаукаOFFNews, винаги се стремим да представяме най-актуалните открития, изследвания и хипотези, които биват публикувани в реномираните научни издания. Представяме ви класация на петте най-значими според нас открития в областта на археологията през 2020 година.
5. Поява на археологически реликви под топящи се ледове
Топенето на ледниците в норвежките планини разкрива отдавна погребани под ледовете артефакти. През тази година група археолози откриват находки от различни епохи.
Екипът на Ларс Пильо (Lars Pilø) от Департамента за културно наследство на Съвета на окръг Инландет в Норвегия открива находка от общо 68 стрели и много предмети от древно място за лов на северни елени.
Датирането на находките се простира от каменната ера до средновековния период, с различни модели през различните периоди от време. Най-ранните артефакти са отпреди около 6 000 години, а повечето стрели са от епохата на късния неолит (2 400-1 750 г. пр.н.е.) и късната желязна епоха (550-1 050 г. сл.н.е.).
Опитвайки се да възстановят част от историята на района чрез откритията, изследователите вземат под внимание много различни фактори: движението на леда и разтопената вода, въздействието на ветровете и експозицията и т.н.
Необходима е значителна детективска работа, за да се разбере как състоянието и местоположението на тези находки обясняват движението на леда, северните елени и хората. Изследователите смятат, че ловът на северни елени се е засилил точно преди ерата на викингите (около 800 г. сл.н.е.), но все още има какво да се разкрие.
По-рано през годината екипът на Пильо открива планински проход, използван от викингите преди повече от 1 000 години, както и редки артефакти и оръжия.
Набор от артефакти, свързани с коне, открити на мястото. Кредит: Pilø, Finstad and Barrett, Antiquity 2020
Археолозите използват радиовъглероден анализ, за да датират над 60 артефакта от мястото, които предполагат, че планинският проход е използван от хората през повече от хилядолетие - между 300 г. сл.н.е. и 1500 г. сл.н.е. Анализът разкрива и че пътят е най-силно използван около 1000 г. сл.н.е. по времето на викингите, моментът в скандинавската история, когато северните племена разширяват влиянието си из Европа чрез търговия и до голяма степен чрез насилие.
Измежду скритите артефакти са намерени нож със запазена дървена дръжка, останки от обувка, ръкавица от кожа и хурка, използвана за предене на естествени влакна. Много от предметите носят подробности за пътуването на викингите през прохода, включително и откритите подкови, конски кости и изпражнения, части от шейни и бастун с рунически надписи.
Съдейки по оставените артефакти, вероятно проходът е използван, за достигането на кошари високо в планината през топлите летни месеци и като основен търговски път, за местно ползване или дори за транспорт на редки кожи и еленови рога към останалата част на Европа.
4. Нацистка машина "Енигма" на дъното на Балтийско море
Почиствайки дъното на Балтийско море от риболовни мрежи германски водолази намират рядка находка - криптиращата машина "Енигма", използвана от нацистите за изпращане на кодирани съобщения по време на Втората световна война.
Британският математик Алън Тюринг, смятан за баща на съвременните компютри, разбива кода през 1941 г. в началото на 40-те години, което помогна на съюзниците да спечелят предимство във войната.
Кредит: WWF/SUBMARIS
Пробивът помага на съюзниците да дешифрират ключови радиосъобщения за движението на германските войски. Историците смятат, че това е съкратило войната с около две години.
Малко преди капитулацията на Германия през май 1945 г., екипажите на около 50 подводници изпълняват заповедта да потопят корабите си в залива Гьолтинг, близо до датската граница, за да не попаднат в ръцете на врага. Унищожаването на машините за криптиране е било част от заповедта.
"Енигма" е като пишеща машина - има клавиатура и колела, които криптират съобщенията. Днес експертите знаят за съществуването само на няколкостотин от тези машини, на аукционите цената им достига до десетки хиляди евро. Находката на водолазите обаче ще бъде пренесена в археологическия музей в германския град Шлезвиг.
3. Находки от злато в Израел
Годината беше белязана и от три "златни" открития в Израел.
През януари археолози откриват съкровище от монети на 1 200 години близо до град Явне, в централен Израел между Йерусалим и Средиземно море.
Монетите и парчето от глинена "касичка", открити в Явне. Кредит: Liat Nadav-Ziv, Israel Antiquities Authority
Според Робърт Коол (Robert Kool), експерт по монетите от IAA, една от тях вероятно датира от времето на царуването на халиф Харун Ар-Рашид (786 - 809 г. сл.н.е.), който след това става основна фигура във фолклорната колекция истории "Хиляда и една нощ", а монетите от такъв вид рядко са откривани в Израел.
Монетите са открити в малък счупен глинен буркан на входа на една от многото древни грънчарски работилници с пещи, открити в Явне, който изглежда е бил средище на търговия с глинени съдове от 7-ми до 9-ти век. Керамичните гърнета са били широко разпространени съдове за съхранение, приготвяне и сервиране на храна, но счупеното бурканче, съдържащо монетите може би е било личната "касичка" на грънчаря.
Следващата находка от август е още по-вълнуваща - почти килограм 24-каратови златни монети, скрити в делва в земята, са открити при разкопки от доброволец. Повечето от 425-те златни монети датират от абасидския период, познат и като Златен век на исляма. Абасидският халифат (750 - 1258 г. сл.н.е.) управлява териториите на днешен Ирак и по онова време Багдад и Самара са културни столици на ислямския свят, където се развиват иновации в изкуството и архитектурата.
Цялата находка, открита заровена в земята. Кредит: Yoli Schwartz/Israel Antiquities Authority
"Откриването на златни монети в толкова голямо количество е изключително рядко", обясняват Лиат Надав-Зив (Liat Nadav-Ziv) и Ели Хадад (Elie Haddad), които ръководят археологическите дейности на IAA. "Почти никога не откриваме такива при археологически разкопки, имайки предвид, че златото винаги е било изключително ценно, претопявано и използвано отново поколение след поколение".
Находката е един от най-ранните образци на скрито злато в началото на девети век от териториите на днешен Израел, отбелязва Коол. Имането включва няколко цели златни динара и около 270 малки парчета, които са използвани за "дребни". Особено ценен е фрагмент от монета от солидно почти чисто злато, която изобразява византийския император Теофил (829 - 842 г. сл.н.е.) и е изсечена в столицата Константинопол. Наличието й заедно с ислямските монети е доказателство за финансови връзки, вероятно знак за търговия между две враждуващи империи в този период.
При разкопки преди строеж в близост до исторически площад до Стената на плача в Стария град на Йерусалим през ноември археолозите откриват малка делва с четири златни монети.
Четирите златни монети, открити в делва. Кредит: Dafna Gazit, Israeli Antiquities Authority
Монетите са интересни не само защото са златни, но и защото улесняват определянето на възрастта на имането. Всички те датират между 940 и 970 г. сл.н.е. според IAA. Това е време на значими политически промени, когато шиитската династия на Фатимидите завладява Египет, Сирия и Израел, които преди това са били под управлението на сунитската династия на Абасидите.
Монетите са перфектно запазени и дори не е било необходимо да бъдат почистени, за да бъдат датирани, разказва Робърт Коол. Той добавя и че сега, за пръв път от 50 години, в Стария град на Йерусалим са открити златни монети от периода на Фатимидите. Тези парите може да представляват целите спестявания на някого или може да са само част от богатството на семейство, в зависимост от това кой ги е скрил.
2. Нови доказателства за сръчността, интелекта и практиките на неандерталците
Разпространено схващане между много учени е, че неандерталците са отстъпвали значително по интелект, умения и адаптивност на нашите човешки прародители Homo sapiens. Но през тази година няколко нови открития носят доказателства, оспорващи тази теория.
Нов анализ на 171 черупки от миди, открити в неандерталско селище в Италия, предполагат, че отдавна изчезналата популация се е гмуркала до морското дъно, за да събира инструменти, далеч преди пристигането на съвременните човеци и техните риболовни умения - находките са датирани на повече от 70 000 години, около времето, когато съвременните човеци още не са се установили в Европа.
Не само откритите раковини са оформени на ръка като удобни инструменти, но учените поясняват, че почти една четвърт от тях са събрани от морското дъно докато са били още живи. Много от тези тънки и остри черупки носят следи от счупване и удари, което предполага, че са били използвани като инструмент, въпреки че не е ясно дали неандерталците са изяждали месото на мидата отвътре.
Кредит: Villa et al., PLOS ONE, 2019
Други откритие, направено в пещерата Фигейра Брава в Португалия, обитавана от неандерталците преди 106 000 до 86 000 години доказва, че те са се хранили с морска храна и диетата им е била разнообразна.
Фосилните останки от пещерата показват, че риба, тюлени, делфини, водни птици и сухоземни животни като елени, коне и диви кози са били също част от менюто. За разлика от тях, неандерталците, живели навътре в сушата, основно са ловели мамути, бизони и вълнести носорози.
Екипът открива и доказателства за развита икономика, основана на боровите дървета.
"Те са използвали дървото за гориво и са събирали и съхранявали шишарките, които после са консумирали, като са ги изпичали и разчупвали, за да извадят ядките", обяснява Жоао Зиляо от Университета на Барселона.
През април в пещера в Южна Франция учени откриват малко парче нишка, усукано преди 40 000 до 52 000 години от неандерталци, което се явява най-старото известно доказателство за прежда, създавана от хоминини.
(b)3D Hirox снимка на фрагмента от нишка, (d) уголемена Hirox снимка на нишката с оцветена структура на трите влакна Снимка: C2RMF, N. Mélard, B. Hardy et al. Scientific reports 2020
Фрагментът е с дължина 6 мм, закачен към тънко парче кремък. Това е рядка находка, имайки предвид, че органичните материи най-често се разлагат с времето, а още повече, защото това е най-старото доказателство за текстилна технология.
Този фрагмент от три нишки може би е бил увит около дръжката на инструмент или е бил част от мрежа или торбичка, въпреки че е възможно и преждата и кремъкът да са открити заедно случайно. Въпреки това такава прежда може да е "станала незаменима част от ежедневието" в употребата й за направата на дрехи, постелки и други предмети, необходими за оцеляването.
Друг въпрос, който вълнува учените е как неандерталците са се отнасяли към своите мъртви. Две открития през тази година носят нови доказателства, че те са погребвали телата на починалите.
Едното е на нов скелет, открит в пещерата Шанидар в Иракски Кюрдистан. Пещерата е известна с т.нар. Цветно погребение. Измежду 10 частични неандерталски скелета, открити там през 50-те и 60-те години, при един са открити полени, смесени с околната пръст.
Ребра и гръбначен стълб на открития скелет. Кредит: Graeme Barker, Antiquity 2020
Новият скелет, наречен Шанидар Z съдържа почти цялата горна част на тялото над кръста. Разположен е легнал на гърба си с лявата ръка сгъната, дланта под главата, сякаш в позиция за сън. Особен камък близо до главата може би е някакъв маркер, смятат учените.
Заради близостта на двата скелета един до друг, както и заради специфичната позиция на общо четири от тях, включително тези двата, учените предполагат, че те са нарочно погребани.
"Новите разкопки предполагат, че някои от тези тела са положени в канал на пода на пещерата, създаден от вода, който тогава нарочно е бил изкопан, за да стане по-дълбок", обяснява археологът Греъм Баркър (Graeme Barker) от Университета Кеймбридж. "Има силно ранно доказателство, че Шанидар Z е погребан нарочно."
Въпросите дали неандерталците наистина са погребвали мъртвите са отчасти свързани с археологическите техники и документирането в миналото, тъй като остарелите методи, използвани от археолози и антрополози от началото на 20-ти век (и дори по-рано), означават, че не винаги можем да бъдем изцяло уверени в техните констатации.
В нова разработка учени от Франция преглеждат записите и теренните дневници, използвани от първоначалния екип, провеждал разкопки в пещерата Ла Фераси, където са открити няколко скелета, включително и на дете, наречен Ла Фераси 8. Те също извършват нови разкопки и анализи в пещерата, където са открити останките на детето.
Резултатите от техния мултидисциплинарен подход предполагат, че въпреки нестандартния характер на предишните изследвания на предполагаемото погребение на Ла Фераси 8, старите заключения са били верни: детето е погребано.
"Комбинираните антропологични, пространствени, геохронологични, тафономични и биомолекулни данни, анализирани тук, предполагат, че погребението е най-вероятното обяснение за LF8“, обясняват авторите. "Нашите резултати показват, че LF8 се намира в по-стар (и археологически стерилен) седиментен слой. Предлагаме, че неандерталците умишлено са изкопали яма в стерилните утайки, в която е било положено детето LF8."
Достигайки до това заключение, екипът потвърждава, че добре запазените кости са положени неподвижно, оставайки в анатомичното си положение, с главата вдигната по-високо от останалата част на тялото, въпреки че наклонът на земята е под различен ъгъл (предполагащ повдигане, създадено от неандерталски ръце).
Всички тези нови доказателства допринасят към идеята, че неандерталците са били значително по-сръчни и умели, отколкото се е предполагало и са имали собствени техники и ритуали в различни сфери на живота.
1. Погребални саркофази в некропола Сакара в Египет
Без съмнение откритията на десетки саркофази в погребална шахта в некропола Сакара на възраст 2 500 години е най-голямото археологическо събитие на годината. Разкопките са ръководени от д-р Захи Хауас (Zahi Hawass), който е бивш министър на антиките и туризма и един от най-известните египетски археолози.
Първоначално в началото на септември бяха открити 13 саркофага, след което в края на същия месец към тях се присъединиха още 14. Към момента министъра на антиките и туризма на Египет, Халед ал-Анани (Khaled al-Anani) е съобщил за откритието на общо над 150 дървени саркофага на същото място, като всички те са в идеално запазено състояние.
Част от саркофазите, открити при скорошните археологически проучвания в некропола Сакара. Кредит: Facebook/Ministry of Tourism and Antiquities
През октомври експертите отварят един от саркофазите на събитие пред медиите и откриват мумифицираните останки на починалия, повити в погребално платно, върху което са изрисувани йероглифи в ярки цветове.
"Много сме щастливи от това откритие", споделя Мостафа Уазири (Mostafa Waziri), генерален секретар на Висшия съвет по антиките.
Министър ал-Анани и експерти оглеждат току-що отворения саркофаг. Снимка: Facebook/Ministry of Tourism and Antiquities
Освен изящно декорираните саркофази, археолозите откриват в погребалните шахти и над 40 дървени статуи и погребални маски.
Очаква се в началото на 2021 година да бъде обявено и ново откритие, което ще хвърли светлина върху неизвестна част от историята на некропола Сакара. Находката ще разкрие и тайните на гробниците от 18-та и 19-та династия в Сакара.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари