Владимир Сотиров е математик със специалност математическа логика, дългогодишен преподавател по математическа логика, превел е на български много книги по математика, философия и история на науката.
Разкажете повече за себе си и своята наука
Логиката е природно свързана с много „околни“ науки – информатика, лингвистика, философия и др. Нещо повече, след 30-те години на 20-ти век тя се превърна в наука за самата математика, защото успя да очертае границите на математическия метод в неговите два главни образа: на доказателство и на изчисление. Имам предвид великите теореми на Гьодел и Тюринг.
Още от дипломирането си през 1970 г. преподавам на студенти. Вече 45 години! Всичките ми курсове са били в една или друга степен свързани с математическата логика, но и доста свободно излизат извън строгите ѝ рамки. През последните години съставих няколко курса за различни аудитории, като целта им е по-скоро популяризаторска, отколкото тясно теоретична. Озаглавил съм ги „Философия на математиката“, „Философия и логика“, „Езикът на формалното“, а за ученици – „Математиката в картинки“. Съдържанието им е кръстоска между математически знания, история на математическите идеи и популяризация в стил Мартин Гарднер. Напоследък благодарение на Интернета лекциите ми съвсем се отдалечиха от „черната дъска“, на която пишех преди четири десетилетия, и се превърнаха по-скоро в кино.
Какво ви привлече в математиката и какво можете да кажете на тези, които "я мразят"?
Както е с първата любов, трудно мога да формулирам какво точно ме е привлякло в математиката още като ученик в гимназията, когато започнах да се явявам на олимпиади. Това, което разбрах за природата на математиката и нейната прелест, дойде с течение на годините и сега го представям на моите студенти. Питам ги: можете ли да ми разкажете нещо за Хеопсовата пирамида, без да сте я виждали поне на снимка? Или за Априлското въстание, без да сте чели поне „Под игото“? А да ми кажете нещо за кристала на кварца, без да сте го държали в ръка? Или за пръстените на Сатурн без телескоп? И ето го контраста с математиката: за да докажете теоремата на Питагор или поне да се убедите в нейната вярност, не е необходимо да разгръщате ръкописите на Питагор (които впрочем не съществуват).
Нагледно сравнявам математиката (и логиката като нейна част) с другите науки, като ги карам да ми кажат какво е времето навън: вали ли или грее слънце? Естествено те поглеждат през прозореца, за да установят една метеорологична истина (макар и съвсем елементарна). Веднага след това ги питам: а налага ли се да гледате през прозореца, за да установите една логическа истина, също толкова елементарна, че „навън или вали, или не вали“? Ето и още една логическа истина: „Не може навън хем да вали, хем да не вали.“ Изводът е, че математиката за разлика от всички други науки е напълно автономна, тя е затворена в себе си и е самодостатъчна. Истините ѝ могат да се откриват „при спуснати завеси“. Ето тук аз виждам прелестта на математиката и се стремя да я предам на моите слушатели.
Математиката, според Вас, царица или слугиня е на другите науки?
Ако ви отговоря в същия афористичен стил, бих казал, че математиката е език – това се знае, а с всеки език може да се слугува, може и да се господства. С английския някои слугуват в чужбина, а други господстват в своя бизнес. Е, разбира се, и с талант, но пък къде не е нужен талант? В крайна сметка математиката превежда на своя език най-разнообразни явления и по такъв начин ги превръща в точни формули. Само че, за да стигнем до формулите, трябва преди това да открием явлението. Математиката дава отговори на въпроси, които сами по себе си не са математически. Преди формулите е наблюдението, а колко от нас го владеят? Убеждавам моите студенти, че математиката не е само формули и теореми. Да, има ги, но те идват накрая. В началото е съзерцанието, което изисква математически усет. Дори да не можем да си отговорим на математическите въпроси, нека поне си ги зададем. Пък по-късно ще дойде и отговорът.
Обикновено на първата лекция изваждам английската монета от 50 пенса и питам студентите: като ви върнат рестото с такава монета, какво забелязвате в нея? Монетата има 7 „връхчета“, а могат ли да са 6? Или 3? А каква е точната формата на дъгите и защо е такава?
Давам им друг пример от ежедневието: всеки е наблюдавал провисналите през лятото жици. Каква е тяхната крива? Сложен въпрос със сложен отговор. По-нататък им предлагам, като си мият ръцете, да направят два обръча с пръстите си и да раздалечат двете ръце. Ще получат сапунена ципа, която не е праволинеен цилиндър, а е леко присвита в „талията“ си. И каква е кривата на тази ципа? Оказва се, че това е същата крива, както и на провисналите жици! Любопитно съвпадение, нали? И не са ни необходими никакви формули и теореми, за да го съзрем.
Попитахте ме какво отговарям на тези, които мразят математиката. Мисля, че те я мразят заради непонятните формули. И затова им казвам: а как обичате музиката, без да познавате нотите? Имате усет към красивата мелодия, нали? Ами, нека си изработим усет и към красотата в математиката!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"