Отстъпващите ледници незабелязано подготвят стотици спящи вулкани по целия свят за по-чести и експлозивни изригвания според изследване на шест чилийски вулкана в Андите, представено на конференцията "Голдшмит" в Прага.
Проучването разкрива, как намаляващата ледена покривка, внезапната загуба на тегло на леда предизвиква декомпресирането на подземните магмени камери. Това потенциално може да доведе до бурна вулканична активност в покритите с ледници региони, особено Антарктида.
От тук нататък може да се задвижи обезпокоителен самоусилващ се процес, при който топящите се ледници предизвикват изригвания, които биха могли да допринесат за по-нататъшно глобално затопляне, което от своя страна ускорява отдръпването на ледниците. Въпреки че връзката между отдръпването на леда и повишената вулканична активност е документирана в Исландия от 70-те години на миналия век, това представлява едно от първите проучвания, които изследват механизма в континенталните вулканични системи.
Тежестта на леда контролира вулканичната активност
С помощта на прецизно аргоново радиоизотопно датиране и кристален анализ изследователи от Университета на Уисконсин-Мадисън проследяват как напредването и отстъпването на Патагонския леден щит е повлияло на вулканичното поведение в продължение на хиляди години. Техният анализ на шест вулкана в южната част на Чили, включително сега спящия вулкан Мочо-Чошуенко, показва как ледниковият лед действа като геоложка тенджера под налягане.
По време на последния максимум на ледниковия период (преди 26 000-18 000 години), дебелата ледена покривка е потискала обемите на изригванията, като същевременно е позволявала на големи резервоари от магма, богата на силициев диоксид, да се натрупат на 10-15 километра под повърхността. Тъй като ледената покривка се е топила бързо в края на ледниковия период, внезапната загуба на тегло е причинила отпускане на земната кора и разширяване на газа в магмата, предизвиквайки експлозивни изригвания от дълбоките резервоари.
Глобални последици
Констатациите разширяват опасенията относно взаимодействията между ледниците и вулканите по цялата планета освен добре документираните примери за Исландия.
Стотици подледникови вулкани съществуват по целия свят, като в Антарктида има особено голяма концентрация на покрити с лед вулканични системи, които биха могли да станат по-активни с отдръпването на ледените покривки.
Ключови региони, изискващи засилено наблюдение, включват:
- Обширните подледникови вулканични системи на Антарктида;
- Части от Северна Америка с вулкани, покрити с ледници;
- Заледените вулканични региони на Нова Зеландия;
- Покритите с лед вулканични райони на Русия.
Еребус, Антарктида. Проучването разкрива, как намаляващата ледена покривка, внезапната загуба на тегло на леда предизвиква декомпресирането на подземните магмени камери. Това потенциално може да доведе до бурна вулканична активност в покритите с ледници региони, особено Антарктида. Кредит: Wikimedia Commons
Климатични обратни връзки и време
Изследването посочва, взаимодействията между вулканичната активност и глобалните климатични системи, могат да бъдат доста сложни – многократните изригвания създават противоположни ефекти.
Отделни изригвания могат временно да охладят планетата чрез отделяне на аерозоли, наблюдавано при изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г., което намалява глобалните температури с приблизително 0.5 градуса по Целзий.
С течение на множеството изригвания може да допринесе за дългосрочно глобално затопляне заради натрупването на парникови газове, което пък да създаде положителна обратна връзка, при която топящите се ледници предизвикват изригвания, а изригванията от своя страна допринасят за по-нататъшно затопляне и топене.
Реакцията на вулканите на топенето на ледниците се случва почти мигновено в геоложки план, но промените в магмените системи се развиват постепенно в продължение на векове. Това дава възможност да се наблюдават промените и да се изградят системи за ранно предупреждение в опасните райони.
Предизвикателства пред мониторинга и прогнозирането
Изследването показва, че учените трябва да разширят усилията си за мониторинг отвъд традиционно активните вулканични региони, за да включат покрити с ледници системи, които могат да станат по-активни с отдръпването на леда. Проучването на връзката между дебелината на леда, дълбочината на магмените камери и потенциала за изригване би могло да помогне да се предскаже кои вулканични системи представляват най-големите бъдещи заплахи.
С изменението на климата намаляването на ледниците по целия свят става все по-бързо, а това ново изследване посочва още една неочаквана последица от повишаването на температурите – такава, която би могла да създаде нови вулканични опасности в региони, смятани преди това за геоложки стабилни поради ледената им покривка.
Изследването, ръководено от учени от Университета на Уисконсин-Мадисън, е планирано за публикуване в рецензирано списание по-късно тази година.
Източник: Melting Glaciers Could Awaken Hundreds of Dormant Volcanoes, European Association of Geochemistry
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици