Дължим живота си на Луната

Ваня Милева Последна промяна на 27 декември 2023 в 21:00 24419 0

Окултация на Алдебаран от Луната през 2016 г.

Кредит Andrew Symes

Окултация на Алдебаран от Луната през 2016 г.

Животът на Земята се е появил благодарение на поредица от щастливи съвпадения и този късмет е започнал с нашата Луна.

Нито една от другите планети от вътрешната Слънчева система няма големи луни. Пространството е празно около Меркурий и Венера. Марс има две малки луни - Фобос и Деймос (Страх и Ужас, подходящи имена за спътници за Бога на войната), но това са просто пленени астероиди, уловени в недалечното минало и обречени в крайна сметка да се приближат достатъчно близо до Марс, за да бъдат разкъсани на парчета от гравитационните сили.

Всъщност никоя друга планета в Слънчевата система - и която и да е известна екзопланета, обикаляща около други звезди - няма луна като нашата. С изключение на Плутон и неговия спътник Харон, никоя друга планета няма спътник със сходна на Луната относителна маса. Гигантските планети като Юпитер и Сатурн имат някои луни, които са достатъчно големи, за да бъдат самостоятелни планети, но те са незначителни в сравнение с огромната маса на техните партньори. Луната е с приблизително 1 % от масата на Земята, което е невиждан досега процент в галактиката.

И както се случва в природата, ние се обзаведохме със спътник благодарение на случайна среща и силен сблъсък. Преди милиарди години, когато нашата Слънчева система е била хаотична маса от газ и прах, която се е въртяла около млада звезда, планетите са започнали да се оформят. Но преди да се превърнат в планети, те са били просто планетезимали - агломерации от скали и лед, а в хаоса на онези ранни дни са се роили десетки такива.

В орбитата на това, което един ден ще се превърне в Земя, в някакъв момент, поради някаква случайност на траекторията и на импулса, ни връхлита планета с размерите на Марс. Подробностите за сблъсъка и последиците от него са неясни - без машина на времето можем да разчитаме само на компютърни симулации на удара.

По всяка вероятност космическият инцидент е изпарил част - а може би и цялата - Земя и нейния разрушител, създавайки пръстен от прегрята плазма, който е приличал повече на бушуваща поничка, отколкото на протопланета. 

Прочетете повече: "Луната е създадена от гигантска "поничка" след сблъсък на Земята с протопланета"

Но с времето бурята утихва, плазмата се охлажда. Пръстенът отново се сгъстява във формата на сфера, но вече с орбитален спътник. Следите от ударилата ни протопланета са почти изгубени, а доказателствата за съществуването ѝ - не са много.

В ядрото на Земята има повече тежки метали, отколкото би трябвало да има за планета с нейния размер - това е приносът на пришълеца. А самата Луна, когато от нея се вземат проби за измерване на състава на основните ѝ елементи, се оказва, че е изградена от абсолютно същата смес като Земята. Следователно става дума за общ произход, а не за обект, образуван другаде и уловен от земната гравитация.

4 теории за образуването на Луната. Кредит: Quanta Magazine

Прочетете повече: "Как се е образувала Земята и нейният спътник - Луната"

И ние сме късметлии, че имаме този верен спътник. Ден след ден Луната влияе в голяма степен на Земята. Тя повишава и понижава приливите и отливите в своята едномесечна орбита, като си поделя задълженията с гравитационното привличане на самото Слънце. Някои същества, като насекомите, използват поляризираната светлина на Луната, за да се ориентират по пътя към дома. Но иначе нашият спътник не прави нищо повече от това да ни дава красива гледка - няма нищо по-хубаво от хладната синя светлина, хвърлена върху прясно падналия сняг в тихите зимни нощи.

Но в дългосрочен план, когато увеличим перспективата си за милиарди години, Земята няма да е същата без нашия единствен спътник. Нашата планета се върти около оста си, но това въртене е наклонено спрямо движението на Земята в орбита около Слънцето с 23 градуса и половина. Този наклон ни дава годишните времена, като половината от годината е обърната към Слънцето със Северния полюс, а другата половина се разменя с Южния полюс.

Различните наклони на планетите в Слънчевата система. Кредит: NASA

Нашата планета е може да има всякаква ориентация. Другите планети имат по-малки и по-големи наклони, като Уран е напълно преобърнат настрани, а Венера се върти назад. И няма нищо, което да поддържа този наклон постоянен в космическото време.

Нашата планета се е родила въртяща се, но вътрешният строеж на ядрото, мантията и кората ѝ, заедно с постоянно присъстващите гравитационни маневри на Юпитер, могат да накарат Земята да се колебае, променяйки леко наклона си.

При всяка промяна на наклона сезоните ще се променят коренно. Вместо редовни, предсказуеми промени година след година, ще преживеем епохи с безкрайни лета или епохи със сурови, но кратки зими, или нещо средно между тях.

Ритъмът на сезоните дава импулс на живота, който има свободата да расте и да се развива, без да се опитва да преодолее големите климатични промени, причинени от промяната на оста.

Луна действа като голяма гравитационна противотежест, стабилизирайки движението на Земята. Като осигурява външен за нашата планета източник на гравитация, вътрешността на Земята е свободна да се променя и пренастройва, както пожелае - Луната ни държи под ръка и ни държи в правилна позиция.

Източник: We Owe Our Lives to the Moon, Paul M. Sutter, Universe Today

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !