Не всички култури ценят щастието повече от другите аспекти на живота

България с 63 места нагоре

Ваня Милева Последна промяна на 20 март 2024 в 07:42 1865 0

Класациите на най-щастливите държави не отчитат начина, по който хората в тях мислят за щастието

Кредит Flickr | Joseph Jude (CC BY 2.0 DEED)

Класациите на най-щастливите държави не отчитат начина, по който хората в тях мислят за щастието

От 2012 г. насам консорциум от международни агенции почти всяка година изготвя класации на щастието по държави. За седма поредна година Финландия е начело на списъка, а останалите скандинавски страни попадат в топ 10.

Много изследователи обаче поставят под въпрос културната валидност на подобни класации.

България в класацията

България от 2013 г. досега се е изкачила в класацията с 63 позиции нагоре или усещането за щастие сред българите е нараснало с 1.6 %.

Има много страни, в които класирането на младите (под 30 години) е с десетки места нагоре по-високо от това на старите (над 60 г.), основно в Централна и Източна Европа и Латинска Америка. След Хърватия, най-фрапиращ случай е България, където класирането при младите (40 позиция) е с 50 места по-високо от това при старите (90-то място). Интересно е да се отбележи в този аспект сравнението с Русия, където младите са по-нещастни от възрастните(68-мо срещу 66 място).

Средно за всички възрасти България е на 81 място в световната класация за щастие.

(Вижте класирането на всички страни най-долу в статията)

За седма поредна година финландците заемат първото място като най-щастливите хора в света. Това сочи Докладът за щастието в света за 2024 г., публикуван на 20 март. Както обикновено, останалите скандинавски страни - Дания, Исландия, Швеция и Норвегия - са в топ 10.

Почти всяка година, откакто Общото събрание на ООН обявява 20 март за Международен ден на щастието през 2012 г., консорциум от международни агенции издава тези класации за щастие, заедно с подробни доклади за благосъстоянието. Класациите предоставят на държавите начин да измерват националния си просперитет и да разработват политики, които повишават благосъстоянието, отвъд икономическите мерки като брутния вътрешен продукт, който стимулира по-голям растеж, отколкото планетата може да понесе.

Но въпреки че може да има ползи от отхвърлянето на стандартните икономически фактори като показатели за успеха на дадена страна, определението за щастие не е непременно стандартно по света.

Културата може да повлияе на начина, по който хората в различните страни отговарят на проучванията за щастие, посочва макропсихологът Куба Крис (Kuba Krys) от Полската академия на науките във Варшава, който не участва в доклада. "Трябва да бъдем внимателни, когато правим големи твърдения въз основа на такива сравнения".

Освен това концепцията за щастието, така както е дефинирана и разбирана в момента, може да страда от западна предубеденост, характерна за обществата, които социалните учени наричат WEIRD - западни, образовани, индустриални, богати и демократични (Western, educated, industrial, rich and democratic), заявява Крис.

Класациите в доклада за щастието се основават на отговорите на един-единствен въпрос в световното проучване на Галъп: "Моля, представете си стълба със стъпала, номерирани от 0 в долната част до 10 в горната. Да предположим, че горната част на стълбата представлява най-добрият възможен живот за вас, а долната част на стълбата представлява най-лошият възможен живот за вас. На кое стъпало от стълбата бихте казали, че вие лично чувствате, че стоите в момента?"

Финландските респонденти стоят средно малко под осмото стъпало. Анкетираните в САЩ стоят приблизително едно стъпало по-ниско - резултат, който ги поставя на 23-то място. Междувременно хората в Афганистан не са стигнали и до второто стъпало.

Класация на щастието

Световната анкета на Галъп иска от хората да си представят живота си на стълбица, като 0 означава най-лошия възможен живот, а 10 - най-добрия. След това резултатите се осредняват по държави, за да се състави класацията на световното щастие, някои от които са показани по-долу. Както обикновено, скандинавските страни са начело на списъка за 2024 г., а незападните като Индия и Танзания, разположени по-надолу. Много изследователи обаче твърдят, че този начин на разбиране и измерване на щастието е с предубеждение към Запада, което прави подобни класации проблематични.

Източник: World Happiness Report 2024 • Visualization: C. Crockett


Но Крис и други се питат дали подобни оценки могат да бъдат сравнявани смислено между отделните държави. Например, когато изследователите попитали 200 души в Танзания, страна с ниска класация, как са избрали своето място, те установили, че малко повече от една трета, повечето от които с ограничено формално образование, не са разбрали въпроса. Една жена се колебаела между оценки от 0 и 10, докато друга повишила оценката си от 6 на 8, вярвайки, че това ще ѝ помогне финансово, съобщават културният психолог Майкъл Кауфман (Michael Kaufman) и колегите му през 2022 г. в International Journal of Wellbeing.

"Дали хората до голяма степен с образование от 7-и клас разбират западната представа за подреждане на житейския опит по линейна скала?" - пита Кауфман, консултант по международно развитие в Чикаго. "Отговорът е: "Не, не разбират".

Нещо повече, личностният и културен психолог Мохсен Джошанлу (Mohsen Joshanloo) отбелязва, че много хора, особено извън Запада, се страхуват, че признаването на високо ниво на щастие може да предизвика нещо лошо. Този страх може да понижи резултатите им в стандартизирано проучване, показват неговите изследвания.

"Страхът от щастието е съвсем реален и влияе на начина, по който хората по света изпитват и изразяват своето щастие и отговарят на въпроси за щастието си", отбелязва Джошанлу от университета Кеймюн в Тегу, Южна Корея.

По същия начин проучванията на Крис показват, че не всеки иска да бъде максимално щастлив. Екипът му проучва отговорите на почти 13 000 души от 49 държави. Вместо да отговорят от собствена гледна точка, респондентите са помолени да оценят доколко един "идеален или съвършен човек" би се съгласил с различни твърдения, отразяващи щастието.

Примерните твърдения включват: "В повечето отношения животът ми е близък до моя идеал" и "Условията на живота ми са отлични". Отговорите варираха от 1 за "изобщо не го/я описва" до 9 за "описва го/я точно".

Идеалното щастие се различава значително в отделните държави, установяват Крис и колегите му. В Германия и Исландия около 85 % от участниците отговарят, че идеалното щастие се равнява на оценки 7 и повече. Но в Бутан, Гана, Нигерия, Япония и Пакистан 70 % или повече от анкетираните са избрали по-нисък идеал, съобщи екипът през февруари в Perspectives on Psychological Science.

"Ние, западняците, се ръководим от принципа на максимизацията", казва Крис. "Искаме повече от всичко. Това не е универсално."

Теоретично изследователите биха могли да коригират класациите, така че да отразяват идеалното ниво на щастие на дадена култура. Може би резултатът на Япония от 6 точки по стълбицата на щастието е наистина с една точка по-висок или резултатът на САЩ от 6,7 точки е наистина с една точка по-нисък. Но подобно фокусиране върху щастието само по себе си е проблематично, казва Крис.

Незападните народи често поставят по-голям акцент върху други аспекти на добрия живот, като хармония, духовност или смисъл, показват проучванията. Понякога оценките в една категория са в противоречие с оценките в друга. Например бедните страни, които имат ниски резултати по отношение на щастието, често имат високи резултати по отношение на смисъла на живота, съобщават изследователите през 2014 г. в Journal of Research in Personality. Обратното важи за по-богатите нации.

Изследователите, които работят по Доклада за световното щастие, активно проучват други индикатори за благополучие, които са потенциално по-широко приложими, разказва Лара Акин (Lara Aknin), социален психолог от университета "Саймън Фрейзър" в Бърнаби, Канада, и съставител на доклада.

През 2022 г. изследователите на доклада проучват концепциите за баланс и хармония, като увеличават въпросите, свързани с тези концепции, в Световното проучване на Галъп през 2020 г. Екипът установява, че хората по света ценят тези понятия. И с малки изключения хората навсякъде по света са склонни да предпочитат спокойния живот пред вълнуващия.

"Резултатите ... показват, че много хора по света, а не само тези извън Северна Америка, изпитват и предпочитат баланса и хармонията", посочва Акин.

Крис и други експерти заявяват, че решението не е да се отървем от класациите за щастие. Вместо това те биха искали авторите на доклада да публикуват по-голямо разнообразие от класации за благополучие. "Щастието е Свещеният Граал в Световния доклад за щастието", подчертава Крис. "Но щастието не е универсалната, единствена... цел на живота на хората."

Справка:

J.F. Helliwell et al. World Happiness Report 2024. March 20, 2024.

K. Krys et al. Happiness maximization is a WEIRD way of living. Perspectives on Psychological Science. Published online February 13, 2024. doi: 10.1177/174569162312083.

M. Kaufman et al. What the World Happiness Report doesn’t see: The sociocultural contours of wellbeing in northern Tanzania. International Journal of Wellbeing. Vol. 12, October 31, 2022, p. 27. doi: 10.5502/ijw.v12i4.2061.

T. Lomas et al. Insights from the first global survey of balance and harmony. World Happiness Report, 2022. 

 S. Oishi and E. Diener. Residents of poor nations have a greater sense of meaning in life than residents of wealthy nations. Psychological Science. Vol. 25, February 2014, p. 422. doi: 0.1177/0956797613507286.

 M. Joshanloo. The influence of fear of happiness beliefs on responses to the satisfaction with life scale. Personality and Individual Differences. Vol. 54, April 2013, p. 647. doi: 10.1016/j.paid.2012.11.011.

Източник: Not all cultures value happiness over other aspects of well-being, Science news

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !