Опитомените лисици и норки не са екзотична мода, а резултат от експеримент върху "еволюцията" на сибирски учени, който тази година чества 60 години, а също се навършват и 100 години от рождението на автора на метода, академик Дмитрий Беляев, разказва sibnet.ru.
Класическия експеримент на Дмитрий Беляев за опитомяване на лисици е описан и от Ричард Докинс в книгата му “Най-великото шоу на Земята”.
Подборът на животни само по един критерий - послушанието - е довел до това, че след няколко поколения лисиците започнали да напомнят по външен вид на своите домашни роднини, кучетата - появили се бели петна и сини очи, опашката се завива в кръг, а ушите увисват.
Фермата, където се отглеждат нови видове е разположена на Южното гробище в Академгородок и не е лесно да се проникне. Във фермата почти нищо не се е променило от 60-те години на миналия век. В тези условия повече от половин век се води уникален експеримент за опитомяване на животните.
Сега във фермата се развъждат не са само лисици. За чистота на експеримента, учените са решили да повторят подобно проучване с норки.
История на експеримента
Академик Дмитрий Беляев започва научната си кариера през 1938 г. в Централната изследователска лаборатория на Министерството на външната търговия на СССР.
Но с началото на Великата отечествена война, работата трябваше да бъде спряна, а когато властите налагат забрана върху генетиката бе изцяло прекратена.
Беляев бе принуден да премине към изучаване на физиологията на животните с ценна кожа. През 1957 г. ученият е поканен да работи в новосъздадения Новосибирски Институт по цитология и генетика, а две години по-късно го оглавява.
Експериментът по опитомяването започва в Естония в началото на 50-те. Тогава се решава да бъде преместен в Сибир, и първата на времето си ферма за животни с ценна кожа се разполага на територията на Алтай. Големият развъдник към института е открит в Новосибирск през 60-те.
Общо на Земята има около 50 вида домашни животни. Първи към древните хора се присъединили вълците преди около 15000 години. От тях произхожда домашното куче.
През миналия век учените успяха само за няколко години да получат опитомена лисица. Селекцията бе на основа на агресията, или по-скоро на липсата й. Генетиците избираха тези екземпляти, които са най-дружелюбно настроени към човека, и ги кръстосват помежду им. От получените малки се избират най-кротките и се извършва отново кръстосване.
Резултатът бил удивителен: след десет поколения учени получиха лисица, които обожава човека и изпада във възторг, когато я галят и вземат на ръце.
В същото време обаче възникнаха други промени в генотипа. Така например, цветът на животните стана по-светъл и петнист, а някои лисици станаха бели изцяло. Те също придобиват неправилна структура на челюстта.
"Тези лисици показват всички признаци на домашни животни. Например, те имат намалено базално ниво на хормоните на стреса. При дивите лисици първото усещане на страх настъпва към 45-тия ден от живота им, при опитомените - след три месеца, т.е. по време на детството периодът е по-дълъг" - разказва старшият изследовател в Лабораторията по еволюционна генетика Анастасия Харламова.
Тя уточни, че след няколко поколения у експерименталните животни се появява ефектът на педоморфизъм, което означава, че животното запазва детските си черти до възрастно състояние. Такива характеристики включват, например, извитата опашка, малката муцунка.
Теория и практика
Първоначално експериментът е имал функционална цел. Акад Беляев е искал да възпроизведе на живо пример за еволюционния процес. Като цяло, да се разбере дали има еволюция въобще и да се опита да намери доказателство за възникването на един вид от друг (от лисица - домашно куче).
"Дарвин казва, че опитомяването "разкрива" изменчивостта. А акад. Беляев си е задавал въпроса дали я "разкрива" докрая? Какво механизъм действа? Къде са дълбоките генетични процеси? И акад. Беляев пръв предполага, че основният генетичен компонент е в положителната реакция към човека" - пояснява докторът на биологичните науки Олег Трапезов.
Сега в научноизследвателската ферма живеят около 700 лисици и няколкостотин норки. С норките се работи на същия принцип - подбират се и се отглеждат най-дружелюбните.
Но ако лисицата в процеса на селекция се приближава до кучето, то норката започва да прилича на котка. Норката става ружелюбна и привързана към човека, но в същото време, точно като котката демонстрира независимостта си.
Но лисиците и норките не са се превърнали в домашни кучета и котки. Благодарение на естествения си характер и темперамент, те не са твърде подходящи за отглеждане в апартамент. Но за двор - стават.
Във всеки случай, тези животни и тяхното потомство не могат да се върнат в дивата природа. Те са загубили редица инстинкти, които им гарантират оцеляването в природни условия.
Във фермата всички животни се отглеждат в клетки с хранилки и поилки - самостоятелни или на малки групи. Грижат се за животните, възпитават ги и ги учат са "общуват" с няколко души и малкия екип от изследователи.
Покрай науката е намерена и практическа полза от животните. Преди известно време лисиците бяха много популярни в зоологическите градини, в които посетителите имат пряйк контакт с животните. Но през миналата година влезе в сила забрана за отглеждането на животни от семейство кучета.
Но никой не е забранил продажбата на животни за обикновените зоологически градини и за частни лица. Тази година продажбите са паднали леко. Досега са продадени десет лисици, седем от които отиват в Южна Корея. Цената на една лисица е хиляда долара.
Норките също се оказаха полезни, но науната ферма не печели от тях от кожите им. "Днес тези животните са утилизатори на отпадъци от животновъдството, птицевъдството и рибовъдството, пухкавите звечета всичко изяждат и дават търсен по света продукт. Но това не е задача на науката", - коментира Трапезов.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари