Вкаменелост от тазобедрена кост, намерена във Франция, може да е принадлежала към ранна линия на съвременния човек Хомо сапиенс, който е леко различен от днешните съвременни хора, установява ново проучване.
Фосилът дава основание за предположението, че група, която често се смята за единствено неандерталска в Европа, може да се е състояла от неандерталци и съвременни хора, живеещи заедно, отбелязват учените.
Предишни изследвания в Европа предполагат, че последната фаза на неандерталската култура може да е била група, наречена шателперонци. Артефакти от обекти в Шателперон (Châtelperron - селище във Франция в региона на Оверн), които датират от преди около 44 500 до 41 000 години, се простират от Северна Испания до Парижкия басейн.
В новото проучване изследователите се фокусират върху ключов обект за изследване на самоличността на шателперонците: Еленовата пещера (Grotte du Renne) в Арси сюр Кюр, на около 200 километра югоизточно от Париж. Учените преди това са открили няколко неандерталски останки в културния слой Шателперон в пещерата. В тях учените са открили древна форма на колаген COL10α1, характерна за неандерталците, която съдържа голямо количество аспарагин, в за разлика от колагена на съвременните хора, богат на аспарагинова киселина.
Шателперонската култура обаче предизвиква много спорове през годините от учени, които твърдят, че нейните артефакти всъщност са от съвременни хора, но се признава от много учени поне като вероятно биологично смесване на част от изчезващите неандерталци с кроманьонци. Предишно проучване установява, че съвременните хора са стигнали до Западна Европа преди около 42 000 години.
Учените са изследвали илиума, една от трите кости, които изграждат тазовия пояс, на новородено. Тази кост, широка около 2,5 сантиметра, е открита в пласт, датиран преди това на около 40 680 до 42 335 години. Учените са открили там други останки, които според ДНК са от неандерталски произход.
Карта, показваща къде е открит фосилът във Франция. Кредит: Gicqueau, A. et al. Scientific Reports (2023); (CC-BY 4.0)
Палеоантрополозите сравняват тази бедрена кост със същите кости на две неандерталски бебета и 32 съвременни човешки новородени. Те откриват, че фосилът от Еленовата пещера ясно се различава от неандерталските кости. Освен това е малко по-различна от тези на съвременните хора.
"Много е изненадващо да имаме вкаменелости на Хомо сапиенс в Шателперонски контекст", коментира за Live Science Крис Стрингър (Chris Stringer), палеоантрополог от Природонаучния музей в Лондон, който не е участвал в новото проучване.
Изследователите предполагат, че тази тазобедрена кост принадлежи на ранна съвременна човешка линия, която се различава леко от днешните съвременни хора.
"Открихме нова анатомично модерна човешка линия", обяснява пред Live Science главният автор на изследването Бруно Морейл (Bruno Maureille), палеоантрополог от университета в Бордо във Франция и ръководител на изследването във френския Национален център за научни изследвания (CNRS).
Тазобедрената кост не показва никакви признаци на заболяване, което да я прави различна от типичните неандерталски или модерни човешки кости, разказва Морейл. Може да се твърди, че слоят почва, в който е намерена тази кост, може да е бил нарушен в някакъв момент, обърквайки връзката му с шателперонските слоеве, но според предишни проучвания този слой е останал до голяма степен непокътнат през хилядолетията, отбелязва той.
Шателперонска култура: накити от перфорирани и набраздени зъби (1–6, 11), кости (7–8, 10) и фосил (9); червени (12–14) и черни (15–16) оцветители, носещи фасети, получени чрез смилане; костени шила (17–23). Кредит: François Caron, Francesco d'Errico, Pierre Del Moral, Frédéric Santos, and João Zilhão - https://doi.org/10.1371/journal.pone.0021545
Най-простото обяснение за тази тазобедрена кост на ранни Хомо Сапиенс, заобиколена от неандерталски останки, може да бъде, че отделните съвременни хора и неандерталските групи са споделяли една и съща култура, обяснява Морейл. Друга възможност е смесена група, в която съвременните хора и неандерталците са живели заедно, добавя той.
"Ако находката оцелее при по-нататъшно изследване, тогава за мен най-вероятният сценарий е ясна демонстрация, че популациите на Хомо сапиенс са живели в непосредствена близост до неандерталците по време на шателперонците", посочва Стрингер. "Това от своя страна показва вероятността от контакти между тях по това време."
Наскоро Людовик Слимак (Ludovic Slimak), археолог от Университета в Тулуза във Франция, твърди, че шателперонците всъщност са съвременни хора.
Схема на това къде се намира костта в тялото. Кредит: Gicqueau, A. et al. Scientific Reports (2023); (CC-BY 4.0)
"Ако той е прав, тогава има смисъл за вкаменелостите на Хомо сапиенс в слоя Шателперон, но това би означавало, че неандерталските вкаменелости там са или внесени, или представляват съвременна неандерталска популация, която е представена по-изобилно там, независимо по каква причина", коментира Стрингър. "Независимо от истинността на противоречивите идеи на Слимак, това ново откритие подчертава продължаващите фундаментални въпроси относно истинската природа на шателперонците."
Бъдещи проучвания могат да изследват повече кости на новородени от това време, за да хвърлят светлина върху техния произход, заявява Морейл.
Справка: Gicqueau, A., Schuh, A., Henrion, J. et al. Anatomically modern human in the Châtelperronian hominin collection from the Grotte du Renne (Arcy-sur-Cure, Northeast France). Sci Rep 13, 12682 (2023). https://doi.org/10.1038/s41598-023-39767-2
Източник: Unknown 'anatomically modern human lineage' discovered from 40,000-year-old hip bone, Live Science
Още по темата
Човекът
Какво е улеснило секса между неандерталци и денисовци?
Човекът
Разделението на труда по пол дава на съвременните хора предимство пред неандерталците
Човекът
Хомо сапиенс е имал лъкове и стрели по времето на неандерталците. Това не му е помогнало
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари