Олимпийският девиз "Citius, Altius, Fortius" - "По-бързо, по-високо, по-силно" се е въплътил не само в постиженията, но и в самите тела на спортистите.
Легендарният спринтьор Юсейн Болт се извисява над съперниците си със своите 193 см, а кубинският борец тежка категория Михен Лопес тежи зашеметяващите 130 килограма.
Спортистите днес са с около 10 см по-високи, отколкото са били по време на Олимпийските игри в Атина 1896, установи изследване. Но промените нагоре не са във всеки спорт - гимнастиците всъщност стават по-малки.
Тим Олдс (Tim Olds), професор по здравни науки в Университета на Южна Австралия, разкрива как социалните, икономическите и технологичните фактори могат да обяснят защо телата на спортистите са се променили в "The Conversation".
Тясна специализация
"Подобно на галактиките в нашата разширяваща вселена, размерите и формите на тялото на олимпийците в различните дисциплини се раздалечават със скоростта на светлината и стават все по-специализирани и диференцирани. Преди сто години един и същ човек можеше да спечели и тласкане на гюлле и бягане на 400-метра. Днес, това е немислимо." - отбелязва Тим Олдс.
Дарвиновото "оцелява по-силният" води до това, че телата на олимпийските спортисти стават все по-специализирани, по-диференцирани - и много по-екстремни.
Ако изключим плувците, които играят и водна топка (които се броят за различни спортове, но изискват подобни форми на тялото), 39 спортисти са печелили медали в повече от един спорт на летни игри. От тях 34 от спечелените медали са преди 1956 г., а останалите само 5 са от 60-те години насам.
В първите олимпиади спортистите печелеха медали в екзотични комбинации от спортове като лека атлетика и тенис (австралиецът Теди Флак през 1896 г.), или стрелба и вдигане на тежести (Виго Йенсен, Дания, 1896). Това е все едно Юсейн Болт да спечели в синхронно плуване.
Робърт Гарет тежи 81 килограм през 1896 г., а Томаш Майевски тежи 142килограма през 2012г.(CC BY-ND)
През същия период, теглото на шампиона по бягане на 400 метра е променено малко. През 1912 г. американецът Чарлз Рийдпат тежеше 78 кг, 100 години по-късно, Кирани Джеймс (Гренада) тежи 80 кг.(CC BY-ND)
В някои спортове състезателите стават само все по-големи и по-големи. Филипо Ботино спечели златото за Италия по вдигане на тежести в Антверпен през 1920 г. с тегло 99 кг. През 2012 г. иранецът Бехдад Салими тежи 189 кг.
В други спортове размерите и формите на тялото на олимпийците са се променили малко. От 1896 до 2016 г., средното тегло на елитните маратонци се е увеличило само с един килограм - от 60 кг до 61 килограма, а височината им - само с 2 см - от 169 см до 171 см. Изглежда това е идеалното тегло и височина за този вид спорт.
Скачачите във вода също малко са се променили. Гимнастичките всъщност стават по-малки.
В търсене на височина
През 1896 г. вероятно щеше да има само един млад мъж в Австралия с височина над два метра. Днес вероятно са повече от 3000. Дали хората са станали по-високи с около 12 см, отколкото по време на Олимпийските игри в Атина 1896 - или населението се е увеличило седем пъти?
Бъфало Джерманс спечели националния аматьорски турнир в Олимпиадата от 1904г. в Сейн Луис, където баскетболът е само демонстрационен спорт. (CC BY-ND)
Баскетболистът Мануте Бол е неграмотен судански пастир, който веднъж е убил лъв с копието си. Но ако си 231 см висок, няма нужда да губите времето си да учиш счетоводство. Или да убиващ лъвове.
Но дори и примамката на огромните суми пари (миналата година новобранец в НБА започва със заплата от 4.9 милиона долара) има своите граници. Процентът на играчи в НБА с повече от 213 см височина се е увеличил от около 1% през 1940-те и 1950-те години до около 10% през 1990-те.
През 2002 г. 11% от всички играчи са повече от 213 см. Но този процент не се е увеличил от 20 години: НБА вече е наела всички играчи в света с изключителна височина и поне някаква частица баскетболен талант.
Изкуственият растеж
В същото време тренировките и добавките - хранителни или други - също са променили телата на олимпийците. Във всяка фитнес зала днес ще видите мускулески тела като на спринтьорите от Олимпиадата в Рим 1960.
Тежките тренировки, стероидите и хормоните на растежа са изиграли определена роля. Между 1920 и 1979 г., индексът на телесната маса (BMI, тегло в килограми, разделено на височината в метри на квадрат) на американските футболисти се е увеличавал от по 0,3 единици на десетилетие. В годините след това се е увеличил с повече от пет пъти - 1,6 единици на десетилетие. Немислимо е това да е постигнато без стероиди.
Ще се сложи ли край на всичко това? Изключителните тела са силно продаваеми стоки и едва ли ще видим скоро краят на екстремните методи на тренировки и допинга.
Но новите граници на размера може да са генетични - вече се планира да се използва генна терапия, за да се блокира инхибитора на растежа на мускулите миостатина, а се говори и за клониране спортисти. (Състезателите са по-високи, по-силни и понякога двойно по-тежки от първите олимпийци)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция